Решение № 94 от 02.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 59, гр. Бургас, 02.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

АНГЕЛ ГАГАШЕВ

Секретар: Лена Димитрова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия-докладчик Пeтя Петрова ВНЧХД № 158 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 1/12.01.2018 г., постановена по НЧХД № 92/17 год., РС-Поморие е признал подсъдимия А.А.Ч., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това че на 03.03.2017 г., в гр.***, в дома си на ул. „***”, № *, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от А.С.М.,*** с насилие – удар с юмрук в гърдите, чрез нанасяне на удар с юмрук в главата причинил на А.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с кръвонасядане клепачите на двете очи, водеща до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.132, ал.1, т.4, вр.с чл.130, ал.2 НК, го осъдил на глоба в размер 100 лева.

Съдът е признал подсъдимия А.А.Ч. за невинен и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК - за това, че на 03.03.2017 г., в гр.***, в дома си на ул. „***”, № *, нанесъл на А.С.М., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяващи се в рана на главата и на ръката, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

С присъдата районният съд е осъдил подсъдимия А.А.Ч. да заплати на гражданския ищец А.С.М. сума в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.03.2017 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 313.50 лева, представляваща направени от частния тъжител разноски по делото, като отхвърлил предявения гражданския иск за сумата над 100 лева до претендирания размер от 2 000 лева.

Осъдил е подсъдимия А.А.Ч. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС – Поморие, сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда, назначеният в качеството на служебен защитник на подс. Ч. – адвокат Станислава Милева от АК-Бургас я обжалва в срока по чл. 319 от НПК пред Окръжен съд-Бургас. В жалбата на защитника се съдържа оплакване за неправилност на постановената присъда, поради необоснованост на фактическите констатации, неточно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Извършвайки собствен доказателствен анализ, с поставяне на акцент върху противоречивостта на доказателствените източници, защитникът ангажира позиция за недоказаност на механизма на причинено телесно увреждане, съгласно фактическите обстоятелства, описани в тъжбата. Оспорва доказателствената тежест на представеното пред районния съд съдебно медицинско удостоверение, основавайки се на датата на неговото изготвяне и наличните в същото данни/имена/ на лице, чиято съпричастност към случая не е известна. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и отхвърлен предявеният граждански иск. Алтернативно, в жалбата е направено искане за прилагане института на реторсията.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Ч. и адв. Милева от БАК – негов защитник, не се явяват, редовно призовани. Защитникът е депозирал допълнително писмено изложение към подадената въззивна жалба, със съдържащо се в него изявление за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В писменото становище на защитника се поддържа искането за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му с тъжбата обвинение, както и отхвърлена гражданската претенция на тъжителя, с осъждане на последния да заплати сторените от подсъдимия разноски по делото.

Тъжителят А.М. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Същият се представлява от упълномощен повереник-адвокат адвокат Живко Нейчев от АК-Бургас, който изразява позиция за обоснованост и законосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда. Пледира за потвърждаване на присъдата, постановена от РС-Поморие.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 НПК, намира жалбата на подсъдимия за частично основателна.

Анализирайки доказателствата събрани пред него, в техния обем и относимост, районният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. Назначената от въззивния съд и изслушана в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза, имаща за предмет установяването на медико-биологичните характеристики на увреждането, причинено на тъжителя А.М. към датата на инкриминираното с тъжбата деяние, не насочва към изводи, различни от приетите от ПРС. Нещо повече, даденото от експерта медицинско заключение по въпросите, поставени от съда, способства по - убедителния отговор на възраженията, направени от защитата относно доказаността на релевантните факти и тяхната правна оценка.

По делото е установено, че подсъдимият А.Ч. и тъжителят А.М. се познавали от години. Двамата живеели в един жилищен квартал в гр.****.

На 03.03.2017 г. около

18,30 – 19,00 часа тъжителят М. отишъл до дома на подс.Ч. ***, с намерение да му предложи работа. По същото време в дома на подсъдимия бил св. М. Х..

Последният помагал на подсъдимия да реже дърва. След като приключили с рязането на дърва, двамата влезли в жилището да се почерпят. Употребили алкохол – водка.

Кратко време след като подс.Ч. и св.Х. седнали да се почерпят, в къщата дошъл тъжителят М., който бил във видимо нетрезво състояние. Последният се присъединил към тях на масата и също си налял алкохол. Той поискал от подсъдимия да пусне музика. Подс.Ч. му отказал, като обяснил, че е оставил музикалната си уредба в заложна къща. Това ядосало тъжителя, който започнал да отправя обидни думи към подсъдимия, напсувал го и го нарекъл „боклук“. След разменените помежду им реплики, тъжителят се изправил и нанесъл удар с юмрук в гърдите на подсъдимия. Последният залитнал и паднал върху намиращата се в стаята печка. Възприемайки случилото се, св.М. Х. станал и хванал тъжителя, отстранявайки го от подсъдимия.

В същия момент подс. Ч. посегнал и нанесъл удар с юмрук в лицето на М.. Веднага след това тъжителят бил изведен навън от св. Х. и подсъдимия, където пререканията между последния и тъжителя продължили. Междувременно в дома на подсъдимия дошли съседи и близки на тъжителя М., сред които св. А. Г. и св. Й.Т..

По сигнал на роднини на тъжителя М., в дома на подс.Ч. пристигнали служители на РУ – Поморие - св.Д.Н. И.и А. С. С.. Повикан бил екип на спешна помощ от ФСМП – *** при ЦСМП – Бургас, който отвел пострадалия М. в спешно приемно отделение на „УМБАЛ – Бургас” АД. Лечебното заведение било напуснато по-късно от тъжителя самоволно. След инцидента подсъдимият бил отведен в РУ – ***. На същия бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР.

На 08.03.2017 г. тъжителят М. посетил отделението по съдебна медицина при УМБАЛ АД-Бургас, където бил прегледан от съдебен лекар. При прегледа и от представената медицинска документация съдебният лекар – д-р П.П. установил контузия на главата с кръвонасядане клепачите на двете очи на А.М.. Резултатите при прегледа били отразени в съдебно медицинско удостоверение № 76/2017 год., заключението по което сочи, че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, както е съобщено от тъжителя М.. Посочено е в удостоверението, че уврежданията са довели до болки и страдание.

Описаната фактическа обстановка, както правилно е възприел районният съд, намира своята несъмнена доказателствена опора в данните по делото – показанията на свидетелите М. Х., Д. И., А. С., Й. Т., А. Г., отчасти от обясненията на подсъдимия Ч., както и от писмените доказателства - съдебно медицинско удостоверение №76/2017 год., писмо изх. № РД -07-169/23.06.2017 г. на зам.директор на ЦСМП – Бургас и приложените към него документи, материалите по преписка вх. № 576/2017 г. по описа на РП – Поморие.

Основавайки се на наведените в жалбата възражения относно доказателствената обезпеченост на релевантните по делото факти и констатирайки неяснота и противоречие на съдържимите в съдебно медицинското удостоверение № 76/17 год. данни за източниците, от които съдебният медик е почерпил информация за състоянието на освидетелстваното лице А.М., въззивният съд назначи съдебно медицинска експертиза по писмени данни. Видно от заключението на същата, вещото лице е потвърдило установените при освидетелстването на пострадалия А.М. травматични увреждания, а именно, че се касае за контузия на главата с кръвонасядане клепачите на двете очи. Възприето е в експертизата, че уврежданията са в резултат от действията на твърди тъпи предмети, каквито са юмруците на човек и могат да се получат по начин, съобщен от пострадалия. Като последица от травмите са причинени болки и страдание, с период на отзвучаване в рамките на 10-12 дни.

В отговора на въпроса какво отношение има към установените увреждания на А.М. цитираният в медицинското удостоверение документ – лист за преглед в СО №5175/17 г. на името на В. Т. И., вещото лице е разяснило, че се касае за допусната техническа грешка при изготвяне на удостоверението, която не повлиява обективността на отразените в същото данни и направените изводи.

Изслушвайки в съдебно заседание експерта по въпросите на експертизата, същият разясни, че установената по отношение на пострадалия М. и описана в заключението контузия на главата е проявена в кръвонасядане клепачите на двете очи. Обобщавайки данните от медицинските документи, представени от пострадалия във връзка с освидетелстването му, вещото лице категорично поддържа становище, че първоначалното съмнение за мозъчно сътресение, не е потвърдено нито клинично нито с резултати от изследвания, поради което и поддържа изводите си за причинени вследствие на нараняването на пострадалия болки и страдания.

Категорично също така вещото лице ангажира експертна позиция, че при прегледа на пострадалия М. не са били установени рана на главата и на ръката, каквито данни са били съдържими в първоначално издадените медицински документи. Във връзка с диагностицираното кръвонасядане по клепачите на очите на пострадалия М., вещото лице сочи като механизъм на получаване на увреждането, нанасянето на един ефективен или няколко удара с юмрук, като не се ангажира със заключение при кой от двата възможни механизма в случая е причинено увреждането.

Назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза, ясно, безпротиворечиво и пълно дава отговор на въпросите, разрешаването на които от първостепенния съд е било оспорено от защитата. Разясненията, направени от вещото лице, отнасящи се до медико-биологичните характеристики на причиненото увреждане, механизма на получаването му и относимата към горната преценка медицинска документация, са изцяло в унисон с възприетия от районния съд извод за тежестта на причинената на пострадалия телесна повреда.

Съпоставяйки отразеното в експертното заключение и фактическите данни, съобщени от св. М. Х., установяващ се като единствен очевидец на физическия сблъсък между пострадалия и подсъдимия, БОС напълно се солидаризира с извършената от районния съд оценка на неговите показания. Посоченият свидетел с максимална прецизност установява какви са били действията на всеки от участниците в конфликта, а именно възприел е как пострадалият е ударил с юмрук в гърдите подсъдимия, вследствие на което последният залитнал и опрял тялото си в намиращата се в близост печка.

Свидетелства също така, че непосредствено след като лично се е намесил и хванал пострадалия М., за да го дистанцира от подсъдимия, последният е нанесъл ответен удар с юмрук в главата на пострадалия / спр. л.91 от съд. дело, съд. протокол от 01.12.17 год/. Сведенията, които св. Х. съобщава подкрепят тезата на обвинението относно механизма на причиняване на телесната повреда. Същите синхронизират с данните от съдебно медицинската експертиза, установяващи наличие на кръвонасядане по клепачите на двете очи на пострадалия, за което увреждане експертът приема, че е възможно да се получи с нанасяне на един ефективен удар с юмрук.