Решение № 206 от 24.04.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Габрово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210100925 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "България" № 81 В срещу Р. Е. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Габрово, ул. „**********” № 13, ет. 1, aп. 1 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 08.12.2015 г. ответникът Р. Е. С., ЕГН ********** сключил Договор за потребителски кредит № 569921 с „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец"', ул. „Якубица" № 7Б, по силата на който получил сумата 1000 лв. (хиляда лева), срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 93,57 лева в срок до 10.01.2017 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Р. Е. С., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО" АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Р. Е.

1

С., с ЕГН ********** да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „КРЕДИСИМО" АД да уведомява Р. Е. С., с ЕГН ********** за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО" АД, като цедент прехвърлило своите вземания към Р. Е. С., с ЕГН ********** по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3. Ответникът Р. Е. С., с ЕГН ********** бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установява, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 от дата 08.12.2015 г. към описания по-горе договор, „Кредисимо" ЕАД прехвърлило на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, видно от т.

1868, вземанията от ответника.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Ответникът Р. Е. С., с ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на Р. Е. С., с ЕГН ********** от сключването на процесния договор до настоящия момент.

Ако съдът счетял, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то връчването на уведомлението било извършено с исковата молба.

Предвид изложеното от ищеца било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2200/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. С Разпореждане № 805/15.04.2022 г. по ч.гр.д. № 2200/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, получено на 11.05.2022 г., били уведомени, че в месечен срок могат да предявят установителен иска за вземанията си.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

2

- сумата 1000,00 лева – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението съда - 23.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 216,41 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.01.2016 г. до 10.01.2017 година;

- сумата 561,67 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.01.2016 г. до 23.02.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1070/29.12.2021 г. по ч. гр. д. 2200/2021 г. на РС Габрово.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство /държавна такса в размер на 71,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.

2. От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.

Ищецът не бил материално - правно легитимиран по настоящите искове, тъй като към настоящия момент той не бил носител на иретендираните вземания, с оглед на това че липсвало надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем.

След датата на шестата непогасена вноска от страна на кредитополучателя Р.

Е. С., а именно 10.06.2016г. по договора за потребителски кредит № 569921 от 08.12.2015г. настъпила автоматично предсрочна изискуемост. От датата на прекратяване на договора, съгл. чл. 3.1 от общите условия - 10.06.2016г. започнала да тече и давността за предявяване на вземането на кредитора. Тъй като давността за предявяване на тези вземания била тригодишна, съгл. чл. 111, б. „в" от ЗЗД, т.к. се касаело за периодични плащания, тя била изтекла, а също общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Прави възражение за изтекла давност. С погасяването на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла.

Договорната лихва по сключения договор надхвърляла трикратния размер на законната лихва, с оглед на което клаузите, с които последната била уговорена, били нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

Годишният процент на разходите бил посочен като абсолютна процентна стойност - 50,00%. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК).

Не било представено от страна на ищеца извлечение от преводно нареждане, 3 от сметка на Кредисимо АД за превод на посочената сума към ответника Р. Е. С..

Не била представена и счетоводна справка от счетоводните книги на ищеца, каква сума е осчетоводена в счетоводството на ищеца като вземане от ответника.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.

2. От фактическа страна:

На 08.12.2015 г. между „КРЕДИСИМО” АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец"', ул. „Якубица" № 7Б, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 569921 (приложен по делото и неоспорен от страните).

Отпуснатата сума на ответника е в размер на 1000,00 лева. Освен нея, явяваща се главница по договора, ответникът дължи и договорна лихва в размер на 216,41 лева, или обща сума 1216,41 лева, дължима на 13 месечни вноски по 93,57 лева, с падеж на десето число от всеки месец през периода 10.01.2016 г. /дата на първата вноска/ до 10.01.2017 г. /дата на последна вноска/, когато изтекъл и срокът на договора, видно от погасителния плен отразен в него.

В приложение № 1 към договора за кредит е отразен годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 50%, като относно взетите предвид допускания договорът препраща към общите условия на кредитодателя.

Заявлението за издаване на заповед изпълнение, установяване на вземанията по която е предмет на настоящото дело, е подадено в съда на 23.12.2021 г.

3. От правна страна:

Неоснователно е възражението, че липсва надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по процесния договор за заем.

За да породи цесията действие по отношение на длъжника – в случая по отношение на ответника Р. Е. С. следва да му бъде съобщена от предишния кредитор.

Съгласно сключения договор за цесия цесионерът е упълномощен от цедента да извърши от негово име уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Делото не съдържа доказателства приложеното към исковата молба уведомление да е достигнало до адресата. Предвид установената съдебна практика, съдът приема, че е извършено надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия с връчването на 23.12.2022 г. на преписа от исковата молба с приложенията към нея, едно от които е и уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на особения представител на ответника, 4 тъй като той е легитимен представител на ответника в гражданския процес. Същото е породило правно действие за длъжника от този момент и като релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид.

Основателно е възражението, че от съдържанието на договора не става ясно какви допускания са приети от кредитора при изчисляване на ГПР. Чл. 12 от Общите условия на кредитодателя „Кредисимо” АД, към който препраща приложение № 1 към договора, съдържа шест подточки, включващи различни хипотези, които са изложени по такъв начин, че лице без специални знания не е в състояние да определи кои все пак допускания са използвани при определяне на посочения в договора ГПР. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /която въвежда изискването за посочване на ГПР/ е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. В процесния договор е посочен ГПР като конкретен % при липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 5 0 %. Нарушеното изискване относно посочването на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора.