Решение № 1519 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330204325 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД, против Наказателно постановление № НП-30/02.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 115552190 за нарушение на § 70 ал.4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници на основание чл.68, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 09.07.2025г., а жалбата е подадена на 17.07.2025г.). Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издадено наказателното постановление, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съобразявайки становищата на страните и доказателствата по делото, съдът намери от фактическа страна следното:

1

С.И.Я. като заявител, имала започнала процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 11 кW към електроразпределителната мрежа на дружеството жалбоподател, предвиден за изграждане в УПИ VIII-48, кв. 45, с. Раднево, общ. Стара Загора.

Към 13.10.2023г. С.И.Я. нямала сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

На 31.01.2024г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.

При извършване на служебна проверка от служители на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници било установено, че дружеството с подписването на горепосочения договор със заявителя е продължило процедурата по присъединяване, вместо след 15.01.2024 г. процедурата да бъде прекратена поради неспазване на разпоредбата на § 70 ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници вр. чл.29, ал.1 от ЗЕВИ, а именно в тримесечен срок от влизане в сила на закона да предостави в полза на оператора на съответната ел. енергия от възобновяеми източници гаранция под формата на депозит или банкова гаранция.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания по делото в качеството на свидетел актосъставител Г. М., Заповед № З-Е-291 от 11.10.2024г., работна програма за осъществяване на планова проверка, Заповед № З-Е-378 от 19.12.2024г., Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022г., Заповед № З-Е-45 от 23.02.2024г., констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г., писмо изх.№ Е-13-262-192 от 14.10.2024 г., писмо вх.№ Е 11И-00-28 от 08.11.2024 г., заявление за проучване, договор за присъединяване на обект и др.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта Г. М. потвърждава констатациите в него, обстоятелствата, при които е протекла проверката и доказателствата, въз основа на които прави изводи за осъществено нарушение. В съответствие с показанията на този свидетел са горепосочените писмени доказателства. Видно от договора за присъединяване на обект е, че същият е бил сключен със заявителя С.Я.. Липсват представени доказателства да е била заплатена гаранцията, изискуема по закон.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените по закон давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН.

При проверката за законосъобразност на проведената

2 административнонаказателна процедура съдът съобрази, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл. 42 ал.1 т.4 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на фактическите обстоятелства при които е извършено нарушението. За всяко нарушение тези обстоятелства поначало се преценяват поотделно, но от съществено значение е да бъдат описани всички съставомерни елементи на нарушението, с оглед упражняване на правото на защита на санкционираното лице, а и с оглед възможността на съда в качеството си на контролно-отменителна инстанция да провери фактическите изводи на органа, изложени в АУАН и НП.

В настоящото производство, приложима разпоредба, която се твърди да е нарушена, е тази на §70 от ЗИД на ЗЕВИ, а тази норма въвежда изискване, че „гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване“. Това означава, че за да бъде изискуемо внасянето на гаранция по чл. 29 от ЗЕВИ, е необходимо наличието на следните две условия:

1. енергийният обект да е получил положително становище за присъединяване и

2. да не е сключен предварителен договор или договор за присъединяване.

Тези две условия трябва да са кумулативно налични към датата на влизане в сила на закона (т.е. към 13.10.2023 г.) В случая обаче никъде в АУАН или НП не е посочено, че енергийният обект на заявителя С.Я. е получил становище за присъединяване, което съдът намира, че се явява в нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 и чл. 42 ал.1 т.4 от ЗАНН. В АУАН и в НП е констатирано единствено, че към датата на влизане в сила на измененията на ЗЕВИ, по процедурата на С.Я. не са сключени предварителен договор и договор за присъединяване, без да е указано има ли издадено положително становище, както и дали то е издадено преди влизането в сила на закона. Нарушението е съществено, защото ако липсва такова становище към датата на влизане в сила на закона, то и от заявителя не би била изискуема и гаранцията по чл. 29 от ЗЕВИ.

Данни за това дали е изпратено становище и кога по подаденото заявление за присъединяване е изпратено то липсват като описани факти в АУАН и НП. Тези данни са елементи от състава на §70, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, вр. чл.29 от ЗЕВИ, които са основни, а посочването на датата на изпращане на становището е критерий за приложимостта на § 70, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, вр. чл. 29 от ЗЕВИ. Непосочването на тези данни води до извод, че в издадените актове липсват съставомерни за вмененото нарушение елементи, което пък на свой ред ограничава правото на защита на санкционираното лице да ангажира защитата си в пълен обем.

Дори в хода на проверката да са били събрани доказателства за 3 получаване на тази информация, по този начин не може да се отговори на изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН нарушението в АУАН и НП да бъде описано по ясен начин, чрез посочване на факти от значение за всичките му съставомерни елементи, което е гаранция нарушителят да организира защитата си в пълен обем, за да може да оспорва тези факти. В този смисъл са и задължителните за съда постановки на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г., съгласно което за да отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав. Респективно за съда с оглед характера му на контролно-отменителна инстанция не съществува възможност да обсъжда доказателства, сочещи на факти, които не са намерили своето отражение в АУАН и НП като съставомерни и подлежащи на установяване с оглед предмета на доказване в производството, определен именно чрез описателната част на АУАН и НП.

На следващо място следва да се посочи, че задължението за внасяне на гаранция не е установено за електроразпределителното дружество, а за производителя на енергия от възобновяеми източници, по чието заявление е започнала процедура за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. Т.е. в случая не се установява идентитет между субекта на задължението и субекта на административнонаказателната отговорност. Посочената за нарушена ал. 4 на § 70 ПЗР на ЗИДЗЕВИ урежда единствено последиците от невнасянето на гаранцията – процедурата за присъединяване на обекта се счита за прекратена по силата на закона, но не въвежда задължение за електроразпределителното дружество, нарушението на което да осъществява състава на административно нарушение, което да се санкционира по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. Посочената последица, предвидена в § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИДЗЕВИ, е допълнителна гаранция към прокламираната в мотивите към законопроекта цел да се гарантират интересите на електроразпределителните дружества от недобросъвестно поведение на производителите на енергия от възобновяеми източници при заявено присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. При неизпълнение на вмененото на последните задължение за представяне на гаранция, за експлоатационното дружество отпада ex lege задължението да присъедини към мрежата си енергийния обект, в случай че са налице предпоставките за това. При изпълнението на това свое задължение, без да е представена гаранция, съответното електроразпределително дружество би търпяло евентуално неблагоприятните последици, компенсирането на които именно е предвидено чрез тази гаранция, но това е действие на негов собствен стопански риск, а не осъществяващо състав на административно нарушение.

При така посоченото наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

В този смисъл е и най-актуалната практика на касационната инстанция – Решение № 10654/27.11.2025г. по к.а.н.д. № 2184/2025г. на АС-Пловдив, Решение № 11018/08.12.2025г. по к.а.н.д. № 2237/2025г. на АС-Пловдив, Решение № 11181/10.12.2025г. по к.а.н.д. № 2567/2025г. на АС-Пловдив, Решение № 11531/19.12.2025г. по к.а.н.д. № 2394/2025г. на АС-Пловдив.

4

По разноските:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя от въззиваемата страна. Тази страна се е представлявала от юрисконсулт, поради което и неговото възнаграждение във връзка с осъществената дейност по процесуална защита следва да се определи от съда в зависимост от извършената работа и оказаната правна защита и съдействие. Като взе предвид, че делото е приключило в едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва в полза на жалбоподателя разноски да бъдат присъдени в минимален размер от 130 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-30/02.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 115552190 за нарушение на § 70 ал.4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници на основание чл.68, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 115552190, сумата от 130 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.