Решение № 418 от 12.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Благоевград, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500545 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК Депозирана е въззивна жалба от „****, АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н В., ул. „***” №**, представлявано заедно от П.Д. и Д.Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез адв. С. З., против Решение № 129 от 10.03.2023г., постановено по гр.д. № 239/2022 г., по описа на Районен съд - Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по следните съображения: На първо място не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост по кредита не е обявена надлежно, тъй като процедурата по чл. 47 от ГПК е била опорочена. Твърди се, че Уведомлението до кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита е възложено за връчване на ЧСИ Борис Велинов, peг. № 890, район на действие ОС - Благоевград на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Посочва се, че на дата 01.06.2021 г., на дата 19.06.2021 г. и на дата 01.07.2021 г. призовкар на ЧСИ е посетил адреса на ответника по договора в с. Б.П., който съвпада с регистрирания постоянен адрес на същия, съгласно справка в НБД „Население”, като при посещенията не е открит адресата на уведомлението или лице, което да е съгласно да го приеме. При посещението на 01.07.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания, че книжата могат да бъдат получени в кантората на ЧСИ Борис Велинов в 1 двуседмичен срок от залепването. Твърди се, че в указания срок, при спазване на чл. 47, ал. 2 от ГПК, който срок изтече на 16.07.2021 г. не се е явило лицето или негов представител, което да получи книжата. Сочи се, че в съответствие с чл. 47,ал. 3 от ГПК е направена служебна справка за адресната регистрация на лицето, която установява, че настоящият адрес на лицето е в Република Северна Македония. Направена е и справка за месторабота на лицето, от която се установява, че П. М. не е страна по трудово правоотношение и няма актуално осигуряване от работодател. Твърди се, че след като лицето не е открито на адреса, посочен в поканата и в двуседмичният срок от залепването не се е явило да получи книжата, същите следва да се считат за редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на дата 16.07.2021 г. С оглед на тези обстоятелства, се твърди, че предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпи на 16.07.2021 г .- датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „**** АД.

С оглед на това не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че в приложеното като доказателство по делото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, връчено на ответника при условията на чл. 47 от ГПК, е посочено, че от страна на П. М. има трайно просрочие на дължимите месечни вноски по Договор за потребителски кредит FL936488/03.09.2018 г., а именно вноска с падеж 03.10.2019 г. и вноска с падеж 03.11.2019 г. Предвид горното намират, че изявлението за настъпила предсрочна изискуемост по кредита е надлежно съобщено на длъжника съгласно чл.19 от Договора, съгласно които всички уведомления, извлечения, изявления, съобщения и покани във връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращането по пощата или по електронната поща, достигнат до адресите за кореспонденция на страните посочени в Договора. Допълнително в чл. 19 е посочено, че в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, то тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

При условията на евентуалност, ако съдът не приеме гореизложените доводи обосноваващи редовното връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, молят да се има предвид и че обявяването на кредита от страна на „***“ АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника и чрез връчване на копие от исковата молба по осъдителния иск срещу него на назначения му от съда особен представител.

С оглед на всички гореизложени обстоятелства считат, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на крайния съдебен акт и е основание за неговата отмяна.

Оправено е искане до съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно Решение № 129 от 10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 239/2022 г., по описа 2 на Районен съд - Благоевград с което съдът е отхвърлил изцяло предявения от „**** АД осъдителен иск срещу П. М., ЕГН: ********** за осъждането му да заплати дължимите по Договор за потребителски кредит № FL936488/03.09.2018 суми, възлизащи общо на 21454.12 лв., от които 16112.58 лв.главница за периода от 03.10.2019 г. до 18.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 2408.48 лв.за периода от 04.11.2019 г. до 16.07.2021 г.; мораторна лихва в размер на 178.34 лв. за периода от 04.11.2019 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 2437.22 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 281.50 лв. такси по договора за периода от 04.11.2019 г. до 18.01.2022 г., разходи по уведомяване в размер на 36 лв. за периода от 04.11.2019 г. от 18.01.2022 г., както и за направените в исковия процес съдебни и деловодни разноски, от които държавна такса по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 858.16 лв., доплатена държавна такса по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 130.16 лв., депозит за особен представител по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 1173.62 лв., депозит за вещо лице по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 250 лв., депозит за вещо лице по сметка на Районен съд- Благоевград в размер на 480 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение за разноски в исковото производство в размер на 1408.34 лв. Претендират се сторените във въззивното производство разноски. Към въззивната жалба се прилагат писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- от П. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., ул. „***" № 4, чрез адв. С. А. – особен представител, с която се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна поради следното съображения:

Сочи се, че основанието си за предявяване на иска, ищеца намира в неизпълнението на поети задължения от страна на ответника в първоинстанцинното производсто, поети в чл. 14 от сключен между страните в процеса Договор за потребителски кредит № FL936488 от 03.09.2018 г. , изразяващо се в незаплащането на погасителна вноска по кредита с падеж 03.10.2019 г., съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора.

Счита, че правния спор по делото се свежда до връчването на уведомленията до кредитополучателя преди предявяването на исковата молба, чрез ЧСИ Борис Велинов с peг.

№ 890 в регистъра на КЧСИ, който не е спазил изикванията за лично връчване, съгласно чл.

19 от Договора за кредит, а се опитал да се ползва с възможността гарантирана от чл. 47 от ГПК като при това, действията извършени по връчване на съобщенията от ЧСИ не са направени съгласно разпоредбата на чл. 47 ГПК. Посочва се, че целта на разпоредбите на чл.

47, ал. 1, 2, 3, 5 и 6 ГПК е да се осигури в максимална степен реално връчване в случаите, когато ответникът не може да бъде намерена на адреса, като същевременно не се забавя неразумно дълго производството поделото. Решение № 133 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 1122 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Посочва се, че с настоящия 3 отговор отново се застъпва твърдението, че ищецът „****"АД не е разполага с правната възможност да връчва уведомления по реда на чл. 47 от ГПК, чиято правна същност не са съдебни книжа, а представляват предшестващи съдебния, правен спор уведомления, произтичащи от договора, а именно чл. 19 на същия.

Предвид изложеното, намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради и което моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Към отговора на въззивната жалба не се представят доказателства, не се правят и доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция особеният представител на ответника подържа доводите изложени в отговора към въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Съгласно Договор за потребителски креди, сключен между „*** ” АД, ЕИК ***, от една страна и от друга страна - П. М., ЕГН **********, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 21152,00 лв. Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора. Видно от банково бордеро, средствата по кредита са усвоени на 03.09.2018 г. изцяло – кредитополучателя е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер 21152,00 лв.. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, за усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.050 %. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит. В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните уговарят и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита. Видно от договора, в случай, че по време на срока на Договора, обявената стойност на ПРАИМ е отрицателна, то при определяне на Годишния лихвен процент по кредита за съответния период от срока на Договора, през който това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 % (нула процента). Съгласно чл. 3, ал. 9 от Договора страните се съгласяват, че Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 10.45 процента. Съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 5 от Договора, Кредитополучателите дължат и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от Разплащателната сметка. В чл. 7 страните договарят, че процесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните вноски се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа. Съгласно чл. 6 във вр. с чл.

7 и чл. 8 от Договора за потребителски кредит и видно от представения като доказателство 4 погасителен план, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 03.09.2022 г. Общият брои на погасителните вноски е 48, като погасителният план е подписан от страните по Договора за потребителски кредит и е неразделна част от него. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).