Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 21.02.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6315/2021
Вид
Решение № 175
Подписан
21.02.2023
Състав
Лора Рангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Перник, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Ц. Ч. Малинова като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20211720106315 по описа за 2021 година

Производството е по искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 149, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба, подадена от П. П. Й., ЕГН ********** – лично и като баща и законен представител на ненавършилата пълнолетие Н.

Й., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***** срещу Л. Б. Н., ЕГН ********** от гр. ****.

Твърди се, че Н. Й., родена на *** г. в гр. П., Г. е дете на страните. Сочи се, че последните са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство повече от десет години. През пролетта на 2020 година ответницата напуснала семейното жилище и се установила да живее на друго място. Детето е останало да живее при баща си на адрес: гр. ***, *****.

Ответницата не е заплащала издръжка за дето.

Искането към съда е да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Й. на ищеца, да определи режим на лични отношения между детето и майката, които да се осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, както и през останалите ученически ваканции по взаимна уговорка на родителите, да осъди ответницата да заплаща издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 200 лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на това задължение, както и да заплати сумата от общо 2400 лв., представляваща издръжка за детето за периода от 20.12.2020 г. до 20.12.2021 г.

1

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил насрещен иск с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК. Ответницата признава, че е напуснала съвместно обитаваното с ищеца и детето жилище през месец май 2020 г. Твърди, че причина за това е системното насилие, упражнявано от ищеца по отношение на нея. Сочи, че към настоящия момент живее при условията на фактическо съпружеско съжителство с И.Д.А.. Твърди, че живеят самостоятелно, в жилище, собствено на неговата майка, в което условията са подходящи за отглеждане на детето Н. Й..

Искането към съда е да и предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Й., като определи режим на лични отношения с бащата вяска втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 15 дни през лятото, което време не съвпада с годишния и отпуск, както и да осъди ищеца да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 200 лв. до 10то число на месеца, за който де дължи, считано от датата на постановяване на решенето.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адвокат Ц. поддържат исковете. Моли съда да ги уважи и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител – адвокат Н. оспорва исковете. Поддържа подадения от нея насрещен иск.

Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***** г. на община Перник се установява, че Н. Й., родена на *** г. в гр. П., Г. е дете на страните по делото – П. Й. и Л. Н..

Страните са изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Ищецът заявява, че от раздялата му с ответницата детето живее при него и само той полага грижи за отглеждането му. Иска Н. да живее при него.

Твърди, че не препятства осъществяването на контакти между нея и майка и, но че последната не проява инициатива в тази насока. Сочи, че майката не е заплащала издръжка, като превежда само детските надбавки, които постъпват по нейна банкова сметка.

Ответницата заявява, че желае да отглежда детето, че при напускането на семейното жилище не го е взела със себе си, защото ищецът не е разрешил.

Сочи, че лицето, с което съжителства е съгласно Н. да живее при тях. Твърди, че жилището, в което живее е подходящо за отглеждането и. Излага, че ищецът възпрепятства осъществяването на контакти между нея и детето и затова срещите им се провеждат в училището, в което учи Н..

В съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДет, в присъствието на социален работник от ДСП – Перник и вещо лице – психолог, в отсъствието на родителите, е изслушано детето Н. Й.. Тя е заявила, че иска да остане да живее при баща си. Не иска да живее с майка си и да ходи в нейното жилище, 2 тъй като не харесва мъжа, с който тя съжителства. Счита, че той е допринесъл за раздялата на родителите и. Сочи, че опасенията на майка и, че изцяло тя поддържа домакинството не са верни, че се чуства добре в жилището, в което е отраснала и не иска да го напуска.

Становището на социалният работник е, че детето свободно е изразило мнението си.

От приетия социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП – Перник се установява, че страните по делото са живели във фактическо съпружеско съжителство в продължение на 11-12 години. От раждането на Н. до напускането на съвместно обитаваното жилище от ответницата, тя е отглеждана от двамата си родители. След раздялата е останала да живее при баща си. Жилището е собствено на бабата по бащина линия, която работи в Г. и подпомага финансово отглеждането на детето. Н. разполага със собствена стая. Детето учи в *****. Посещава редовно училище и има отличен успех. И двамата родители са заинтересовани от образованието на детето, като контактите с представителите на учебното заведение се осъществяват предимно от бащата.

Детето има личен лекар. Направени са му всички задължителни имунизации. Няма хронични заболявания.

Н. има приятелски кръг от връстници. Общува с баба си по бащина линия.

Не поддържа близки отношения с по-голямата дъщеря на майка си, родена от друго съжителство, както и с баба си по майчина линия.

Майката съжителства с лице, което е било в близки приятелски отношения с бащата на Н.. Жилището, което обитават е собствено на неговата майка.

Условията са в него са добри. Има достатъчно пространство, за да живее и детето там.

Към момента на изготвяне на социалния доклад бащата не работи, но е в процес на търсене на работа. Работил е като шофьор на тежкотоварен автомобил.

Майката е трудово ангажирана – работи като готвач. Представено е удостоверение за трудовия и доход за периода от месец октомври 2021 г. до месец септември 2022 г., който е в общ брутен размер на 9973.68 лв. или средно по около 830 лв. месечно.

По делото са разпитани четирима свидетели, доведени от двете страни – З.

Д. З.в, И. В.Н., М.С.А. и И.Д.П.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели в частта, в която представляват сведения за непосредствено възприети от тях факти. Те изясняват различни обстоятелства, свързани със съвместното съжителство на страните и отношенията на родителите с роденото от това съжителство дете. Доколкото предмет на спора е предоставяне упражняването на родителските права по отношение детето, личните контакти с него и издръжката му, съдът счита, че следва да вземе предвид само показанията на свидетелите, в частта им, в която установяват факти, относими към предмета на спора. От показанията на свидетелите се установява, че страните по делото заедно с роденото от това съжителство дете – Н. са живели в жилище, собствено на майката на П. Й. в гр. *****, ***. През май месец на 2020 г. ответницата е напуснала жилището, а ищецът и детето живеят там и до настоящия момент. Майката на ищеца подпомага финансово 3 домакинството, тъй като работи в Г.. Когато се прибира в България остава в жилището и помага в грижите за Н.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля АЛ., в частта им, в която излага, че бащата не позволява на детето да излиза и да играе, като ги преценява, като негова субективна оценка на обстоятелствата. Така посоченото от свидетеля не се подкрепя от съобщеното от детето в съдебно заседание, нито от социалния доклад и съдебнопсихологическата експертиза.

От показанията на доведените от ответницата свидетели се установява, че по отношение на нея ищецът е упражнявал психическо и физическо насилие.

Но в конкретни случай, тези обстоятелства не са решаващи за разрешаването на правния спор.

По делото е приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Ц. Д.. Съдът възприема изцяло изводите на експерта, тъй като те са обосновани с подробно разясняване на използваните научни методи и подходи, обективни са и изхождат от вещо лице с необходимите професионални знания и опит. От експертизата се установява, че Н. Й. е попривързана към баща си и желае да живее при него. Има силна емоционална връзка с него. Емоционалната връзка с майка и е нарушена, но не е прекъсната. Иска да вижда майка си, но не и да живее при нея. Становището на вещото лице е, че и двамата родители имат капацитет да отглеждат детето, като с оглед възрастта на същото възможностите им да се грижат за него са еднакви.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За разрешаване на спорните въпроси нормата препраща към разпоредбите на чл. 59 и чл. 143 от СК.

Чл. 59, ал. 3 от СК предвижда, че съдът взима предвид всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В случая се установи, че и двамата родители разполагат с капацитет, желание и възможности да отглеждат детето си. Затова определящо за решението на съда е желанието на детето и емоционалната му връзка с всеки от тях. От изслушването му в съдебно заседание се установи, че то желае да продължи да живее при баща си, както и че емоционалната му връзка с този родител и с неговите близки е по-силна. Това се потвърждава и от приетия по делото социален доклад и от изслушаната съдебно-психологична експертиза.

Както социалният работник, така и вещото лице, считат, че детето с оглед възрастта, емоционалните и интелектуалните му способности, характеровите черти и житейският му опит е способно свободно и отговорно да взима решения и да изразява мнението си. Затова, съдът счита, че при предоставяне 4 упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето му следва да се съобрази с неговото желание, като предостави същите на бащата и определи местоживеенето му да бъде при него. Не е без значение и обстоятелството, че бащата е този, който е отглеждал детето през последните две години, както и че двамата са продължили да живеят в жилището, в което са живели като семейство. Н. там се чуства спокойна, създала е среда от приятелства и познанства, която не иска да променя.

С оглед непосредствената близост, в която живеят двамата родители на Н., както и нейното нежелание да остава с преспиване в дома на майка и, съдът счита, че следва личните отношения между тях да се осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 21.00 часа на съботния ден и от 09.00 ч. до 21.00 часа на неделния ден, без преспиване.

Настоящият състав намира, че в случая преспиването на детето в дома на майката не е от съществено значение за пълноценното общуване между тях.