Решение № 42 от 03.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Смолян, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500028 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение районен съд Смолян е осъдил

Областна дирекция на МВР – Смолян да заплати на Р. В. С. ЕГН **********, с адрес гр.Ч., ул. „Хр. Б.“ № 97, сумата в размер на 1 121,16 лв.,допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 19.12.2019 г.

- 11.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 164,91 лв. - мораторна лихва върху незаплатеното възнаграждение за положения нощен труд през периода 19.12.2019 г. - 11.08.2022 г. Със същото решение е осъдил Областна дирекция на МВР - Смолян, с адрес гр. Смолян, бул. „България“ № 67, да заплати на адвокат В. Л. П., адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по гр.д № 782/2022 г. по описа на районен съд - Смолян, на основание чл. 38 от ЗА размер на 450 лева и е осъдил Областна дирекция на МВР – Смолян да заплати по сметка на Районен съд - Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лева и разноски за вещо лице 150 лева. Счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон по следните съображения: За да постанови неправилното си решение съдът е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове. Във въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане по отношение приравняването на нощния труд към дневен и заплащането му 1 като извънреден, поради което била приложима нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР; сочи се, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи , че в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8123з407/11.08.2014 г. /отменена/е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 00 ч. и 6: 00 ч. за отчетния период, да се умножават по 0, 143, а получено число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период; според чл. 31 ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. служителите на МВР могат да полагат труд през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период; т.е. чл. 31 ал. 1 от наредбата от 11.08.2014 г. не се възпроизвежда в следващите наредби, а напротив – законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Сочи се, че съгласно чл. 32 ал. 1 Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР; подобен подход е възприет и в последващите наредба – Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. и Наредба №8121з1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г.. Прави се извод, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповед на министъра тарифна ставка. Твърди се във въззивната жалба, че работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1, 43; преобразуването е приложимо за трудовите правоотношение, при които нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа. Сочи се, че разпоредбата на чл. 187 т. 10 от ЗМВР делегира на министъра приемането на наредба за реда за организацията, разпределението и отчитането на работното . време на държавните служители в МВР; такава наредба е приета и е действала през процесния период, поради което се касае за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване чрез прилагане на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че за разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод; при различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административноправната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители – полицейски органи. По-нататък се излагат доводи, че в определени, неуредени в специалния закон хипотези, е налице изрично препращане – напр. чл. 190 ал. 1, 3 и 4, чл. 142 ал. 5 от ЗМВР, включително и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по КТ за полагащите нощен труд, но това препращане касае само специалната закрила, но не и правилото за превръщане но нощния труд в дневен. По-нататък във 2 въззивната жалба се прави позоваване на Решение по 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. на съдът на ЕС. В тази връзка се сочи, че с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и ограничения: на работещите по трудово правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР; същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките, по високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд – право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки Прави позоваване на съдебна практика на окръжни съдилища от страната, с подробно цитирани решения. С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано, като бъде постановено решение,с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски.

В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от Р. В. С. .

Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят ОД на МВР Смолян редовно призован ,не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юриск. В. , който изцяло поддържа въззивната жалба по подробдни доводи ,изложени в нея Претендира разноски по представен списък

Въззиваемият Р. В. Свенов редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв Пашалиева поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение Претендира разноски по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата Представя подробна писмена защита.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежна страна в законния срок, с внесена ДТ, срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено , като изцяло възприема изложените от Смолянския районен съд мотиви на основание чл.272 ГПК.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и 3 разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.

60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.

По-късно действат Наредби с № 8121з-36/07.01.2020 г., отменена с Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г, отменена с Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., отменена с Наредба № 8121-з-922/22.07.2022 г. В тази от 07.01.2020 г. както и в наредбите от 2015 и 2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Предвидено е само, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

Следващите наредби от 21.10.2020 г., от 15.12.2020 г. и от 22.07.2020 г.

4 вече възпроизвеждат чл.187, ал.4 ЗМВР, съобразно изменението му от юли 2020 г., като предвиждат/чл.22, ал.3 и съответно чл.21 , ал.1/, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР .Чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и предвид уважения главен иск за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано отчитане на отработените часове, но без посочен алгоритъм за преизчисляване, съдът намира ,че следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8часа/ и нощното работно време /7 часа/. Обратното възприето във въззивната жалба би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд / така в Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – 5 когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.