Решение № 1368 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501914 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260908/14.03.2022 г. по гр.д. № 1357/2018 г. на СГС, I-12 състав е осъден Гаранционен съд да заплати на Н. И. П., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, сумата от 104 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син М. А. М., починал на *** г. при ПТП на път I-5, в следствие противоправното поведение на В. Х. Б., като водач на т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, заедно със законната лихва за забава от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лева, частично от 200 000 лева.

Решението е постановено при участието на В. Х. Б., като трето лице помагач на страната на ответника.

Ответникът Гаранционен фонд е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Жалбоподателят поддържа, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Поддържа, че по делото не е била доказана вината на водача на МПС с рег. № ***, а виновен бил водачът на каруцата М. Б., което се установявало както от свидетелските показания, така и от заключението на САТЕ.

При условия на евентуалност се излагат доводи за завишаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало на претърпените вреди, безспорно установеното съпричиняване и на съдебната практика.

Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното решение и искът отхвърлен.

1

Ищецът Н. И. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Отговор е депозирал и третото лице помагач В. Х. Б., който излага доводи за основателност на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. По делото се установява, че ищците са предявили претенция пред Гаранционния фонд, по която е образувана щета № 210349/30.10.2017 г. Няма данни Гаранционният фонд да е платил в срока по чл. 496 КЗ, поради което предявеният иск е допустим, съответно, постановеното по него решение също е допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Н. И. П. е твърдяла в исковата си молба, че при ПТП, реализирано на 16.09.2017 г., на път І-5 от гр. Шипка за гр. Казанлък, настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № *** – В. Х. Б., починал сина й М. А. М. (на 32 години), който се возел в каруца. Твърдяла е, че тя е отгледала сина си сама след развода си, като връзката между тях била много силна, а синът й бил здраво и отговорно момче. Не можела да приеме и преодолее случилото се, мъката й била огромна. Твърдяла е, че отговорност за вредите, причинени от водача на МПС с рег.

№ *** носи ответникът Гаранционен фонд, тъй като превозното средство е било без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендирала е обезщетение за неимуществените си вреди от смъртта на сина й при ПТП в размер на 150 000,00 лева, предявени частично от 200 000,00 лева (предвид допуснатото изменение размера на иска в о.с.з., проведено на 17.02.2022 г.), както и лихва за забава от 21.01.2018 г. до окончателното плащане.

Ответникът Гаранционен фонд своевременно е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал иска. Оспорвал е механизма на произшествието като са твърдели, че същото е настъпило при изключителна вина на водача на каруцата; евентуално е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия М. А.

М. като водач на каруцата, тъй като не били спазени правилата за движение на такъв тип ППС и същото е било без светлоотразители. Оспорвали са претенцията по размер с твърдения, че същата е завишена и не отговаря на принципа на справедливостта.

Третото лице, помагач на ответника В. Х. Б. е оспорвал исковете. Твърдял е, че произшествието е настъпило единствено в следствие поведението на водача на каруцата. Твърдял е, че за него произшествието е било непредотвратимо, както и че М. е починал не от това ПТП, а от последващо прегазване от друг автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, 2 безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП, причинено от автомобил, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“; от ПТП да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо основание тук важи изискването по отношение на водача на незастрахованото МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния фонд ще бъде основателна.

Пред настоящата инстанция не се спори, че М. А. М. е починал при ПТП на *** г., като каруцата, в която е пътувал, е била ударена от товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, управляван от В. Х. Б. без застраховка „Гражданска отговорност“, при което е изпаднал на пътя, където е прегазен от друг автомобил. Не е спорно, че ищцата е майка на М. М. и е претърпяла неимуществени вреди във връзка с неговата смърт. Спорно е обаче дали смъртта е настъпила вследствие виновно и противоправно поведение на водача на „Мерцедес Спринтер“, а ако това е така – какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди за майката на починалия.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на САТЕ и СМЕ, както и свидетелски показания.

Н а 16.09.2017 г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за ПТП настъпило на същата дата около 19,55 ч. между т.а. Мерцедес Спринтер , с рег. № СТ ***, управляван от В. Б. и ППС с животинска тяга /кон с каруца/ собственост на М. С.

Б. и водач М. С. Б.. В протокола е посочено, че от произшествието е настъпила смъртта на водача на каруцата и на пътник в нея М. А. М., а като причина за настъпване на произшествието, че участник 1 /товарният автомобил/ блъснела внезапно излезлия на пътното платно участник 2 /каруцата/.

Според показанията на свидетеля А. Е. Д. той живее в гр. *** и В. Х. Б. е негов съгражданин. Свидетелят сочи, че бил пътник на предната седалка до шофьора, в буса, управляван от В. Б., като пътували от гр. Шипка към гр. Казанлък. Свидетелят сочи, че произшествието настъпило малко след разклона за гр.

Крън, в уширението на Крънското ханче. Пред тях карало такси, минали отбивката за гр.

Крън и в уширението таксито отбило и рязко спряло, а те подминали таксито и се чул трясък. Свидетелят сочи, че по време на произшествието било тъмно и нямало никаква видимост, като на таксито му светнали всички стопове. Свидетелят не разбрал в какво са се ударили, а в последствие разбрал, че това било в каруца, като бусът им спрял на около 50 м. след удара. Свидетелят сочи, че според него бусът се е движел с нормална скорост, на фарове, както и че след произшествието имало движение на автомобили и в двете посоки.

Според показанията на свидетеля И. И. И. той бил в Крънското ханче на сватба, не видял произшествието, но видял, че има катастрофа. Бусът бил спрян на 10 м. понадолу от уширението, а каруцата била в дясно на пътното платно към гр. Казанлък, едното тяло на човек било в дясното пътно платно, другото – в лявото, а конят в канавката. Свидетелят сочи, че мъжете, които били на пътното платно били живи и си говорели. Когато излезли, бусът бил в уширението, а пред него имало такси, като движенето не било спряно, а минавали коли, а на паркинга на заведението имало паркирани коли и мотори. Свидетелят се приближил към произшествието, като сочи че 3 се било стъмнило, и видял, че кола движеща се от гр. Казанлък за гр. Шипка, с тъмен цвят минала през единия човек, който лежал на пътното платно като през легнал полицай.

Друг автомобил прегазил другия паднал човек на платното откъм Крънското ханче.

Според показанията на свидетеля С. Т. Ч., той бил пред Крънското ханче когато видял, че много хора хукнали да тичат към шосето и видял каруца с кон – каруцата отдясно, конят – отляво. Когато свидетелят бил на разстояние от около 10 м. чул двамата души на пътното платно да си говорят, като единият казвал, че му няма нищо, а другият, че му е много зле и една кола, слизаща от Шипка надолу, ги прегазила.

Свидетелят сочи, че видимостта му не била много добра, тъй като имало много хора и било на смрачаване. Бусът бил спрял от дясната страда в посока слизайки от Шипка.

Видно от схема на хоризонталната и вертикална пътна обстановка, на лист 130 от делото пред СГС, към датата на произшествието тя е била следната по отношение на движещия се в посока от гр. Габрово към гр. Казанлък товарен автомобил: на км.

191+050 – пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от 50 км.ч.“ и А21 „възможна е появата на домашни животи“; на км. 191+550 - пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от 50 км.ч.“ и В 24 „забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“; на км. 191+600 знаци В10 „забранено е влизането на пътни превозни средства теглени от животни“ и А28 „кръстовище с път без предимство в ляво“ и на км. 191+650 – знак В22 „забранено е завиването наляво“; на км. 192+000 е комплекс „Крънско ханче“.

Според приетата информация от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН на 16.09.2017 г. за района на гр. Казанлък слънцето е залязло в 19,27 ч., след това са настъпили трите етапа на вечерния полумрак (здрач) – от 19,27 ч. до 19,55 ч. е траел граждански полумрак, от 19,55 до 20,28 ч. е траел навигационния (морски) полумрак и от 20,28 до 21,03 е траел астрономически полумрак. Според тази информация при граждански полумрак при ясно небе и на открито човек с нормално зрение може да работи и да различава цветове без нужда от изкуствено осветление, поради което следва да се разглежда като време от светлата част на денонощието. При навигационния полумрак при ясно небе и отсъствие на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на различни силуети на различни предмети и на линията на хоризонта.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза скоростта на движение на т.а. Мерцедес Спринтер при и преди удара е била около 75 км./ч. При пълна тъмнина и скорост от 75 км./ч. опасната му зона за спиране е 74 км./ч. При скорост от 50 км./ч. опасната му зона за спиране е 42 м. При сумрак и при скорост 75 км./ч. опасната му зона за спиране е 61 м. , а при 50 км./ч. – 33 м. Тъй като отстоянието на буса от местоудара е било 39 м., когато конят е навлязъл на пътя, то при скорост от 75 км./ч. и пълна тъмнина бусът не би имал възможност да спре преди удара. При сумрак обаче и движение с 50/ км./ч. опасната зона е 33 м., поради което водачът би могъл да спре преди удара. При тази скорост при пълна тъмнина и движение на къси светлини водачът на микробуса не е имал възможност да види коня към момента на навлизане в опасната си зона, тъй като фаровете не са го осветявали и не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При движение в условията на сумрак, водачът на микробуса е имал възможност да види коня и каруцата, намиращи се странично в дясно, на отстояние 10,39 м. и по-голямо от мястото на удара и е можел да види тичащия кон към платното за движение и да спре преди мястото на удара. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил, когато товарният автомобил е бил на средната разделителна линия и е извършвал S-образна маневра, заобикаляйки таксито, което е предприело спиране пред него. Вещото лице сочи, че 4 при пълна тъмнина, преценявайки дължината на маневрата – 77 м. и опасната зона за спиран – 74 м., ако водачът на товарния автомобил задействал спирачките, вместо да завива наляво, той е имал възможност да спре преди мястото на удара и ПТП нямаше да настъпи. Същата преценка при сумрак, преценявайки дължината на маневрата – 64 м. и опасната зона за спиран – 61 м., ако водачът на товарния автомобил задействал спирачките, вместо да завива наляво, той е имал възможност да спре преди мястото на удара и ПТП нямаше да настъпи. Вещото лице сочи, че каруцата не е имала светлоотразителни елементи на задния си капак, но липсата им не са в причинна връзка с произшествието, тъй като тя се е движела косо на пътя и същите не биха били видими за товарния автомобил. Вещото лице сочи, че каруцата е излязло от отклонението за Крънското ханче със скорост от около 10,5 км./ч., т.е. конят се е движел тичайки „тръсом“, като водачът на каруцата е имал видимост и е могъл да съобрази приближаването на идващите от гр. Шипка превозни средства и да ги пропусне. Ударът е настъпил в областта на преден ляв крак и гърди на коня и след отблъсването му е ударил и предна дясна част и предно дясно колело на каруцата.