Решение № 155 от 11.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Горна Оряховица, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101790 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД ввр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД.

Ищцата Д. ХР. Г.(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК) твърди в исковата молба, че е собственик на следния поземлен имот с индификатор№***, ведно с построените в него три броя сгради, находящ се в с.К. Общ.Е.. За същия има открита абонатна партида клиентски№****. На 20.08.2021г. посетила посочения имота и констатирала, че електрозахранването към обекта му е преустановено без нейно знание и съгласие. В първия работен ден(23.08.2021г.) осъществила контакт с операторите, които инкасират дължимите суми по фактурите за ел.енергия за имота, така и представител на самия доставчик на ел.енергия до обекта на посочения денонощна телефонна линия за контакти на Internet-страницата му - Центрове за обслужване на клиенти и каси.

Отговорите били еднозначни, че горепосочената партида била закрита, а представител на доставчика заявил „Тъй като нямате начислена ел. енергия от дълго време, помислихме, че не използвате такава за нуждите на обекта” и „Трябва да заплатите опредЕ.та такса, според Тарифата за ново присъединяване”. Потребителите на ел.енергия имат право да прекратят договорните им отношения е доставчика. За целта е необходимо да заявят закриване на партидата. Услугата „прекъсване на електрозахранването” се заплащала от потребителя по установен ценоразпис на доставчика. Тя се извършва на място в присъствие на клиента, който трябва да получи протокол и фактура за консумираната енергия до този момент. Според чл.22 т.3 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, клиентът може да преустанови електрозахранването с писмено известяване и обосновани причини. Той определя датата и часа на демонтирането 15 дни предварително. Една от причините да ни бъде спряно електрозахранването е при неизплатени задължения. Доставчикът трябва да докаже, че клиентът тенденциозно не плащал фактурите си за ток. Спирането на електрозахранването се извършва след второто неплатено задължение или ако дължимата сума е поне 155.00лв. Абонатите трябва да получават подробно информация за дължимите суми и 1 сроковете на плащане, описана във фактурите. Съгласно чл.123 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на ел.енергия имат право да преустановят временно снабдяването с ел.енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия. Санкцията е по отношение на недобросъвестния потребител — този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение(вземането е безспорно, когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено). Затова в общите условия за продажба на всеки от доставчиците е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с ел.енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена ел.енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред. При оспорването на вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В случаите, когато потребителят не бил възразил срещу основанието и размера на търсените суми пред доставчика, но е предявил иск за оспорване на вземането за ел.енергия или е подал възражение в производството по реда на чл.410 от ГПК, инициирано от доставчика(чл. 107 ЗЕ), то вземането не било безспорно, поради което доставчикът нямал право да прекъсва електрозахранването, а ако то вече е прекъснато, бил длъжен незабавно да го възстанови. Ищецът е подал жалба, чрез КЗП до КЕВР, за което е образувана преписка по администрирания сигнал и течала проверка. От същата до този етап било констатирано, че е извършено нарушение от ответника-доставчик от последна инстанция. Подадени били 3бр. уведомителни писма до ответника за нерегламентирано прекъсване на ел.захранването и възстановяването му, но без резултат. Предявен е иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, за: сумата 1210.00лв., от който: 30.00лв., еднократно обезщетение за несвоевременно електроснабдяване(свързване на потребителя) на процесния обект(поземлен имот) с абонатен№**** в срок от 24 часа, който е изтекъл на 30.08.2021г. в 24.00ч. от уведомяване на доставчика от абоната и 20.00лв. на всеки 12 часа на денонощие за времето, през което абонатът(краен потребител) е останал без електрозахранване, т.е. от 00.00часа на 31.08.2021г., вкл. 28.09.2021г. до 12.00часа на 28.09.2021г.

- 1180.00лв., представляваща договорно обезщетение(под формата на фиксиран размер на договорна санкционна и(„изключителна неустойка”) неустойка за забава, съгласно чл.34 ал.1 от ОУ към ДПЕЕ и неподлежащ на доказване) за претърпени от нея имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорното задължение на ответника по ДПЕЕ, изразяващо се в продължително и нерегламентирано прекъсване на ел. снабдяването и забавено в последствие захранване на електроснабдяването на обекта, съставляващ Поземлен имот с индификатор№***, ведно с построените три броя сгради с индификатор№***, индификатор№*** и индификатор№****, находящ се в с.К. Общ.Е., собственост на Д. ХР. Г.(абонат) с клиентски№**** . Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт Ив.Ч.), оспорва допустимостта и основателността на претенциите. Заявява, като краен снабдител не осъществява лицензионна 2 дейност по прекъсване на снабдяването с ел.енергия, тъй като елементите на електроразпределителната мрежа са собственост на „Електроразпределение Север“АД, както не бил отправял искане до мрежовия оператор за прекъсване снабдяването на обекта на ищцата с ел.енергия. Твърди, че искът за обезщетение за неимуществени вреди не може да се кумулира с този за реално изпълнение, като отново сочи, че не е отправял искане до мрежовия оператор за прекъсване снабдяването на обекта на ищцата с ел.енергия. „Енерго-Про Продажби”АД осъществява дейността по снабдяване(продажба, доставка) с ел.енергия, за което притежава Лицензия№Л-139-11/13.08.2004г. за обществено снабдяване с ел .енергия, издадена от ДКЕВР.

Императивният характер на разграничението на двете дейности(разпределение и снабдяване) и недопустимостта на съвместяването и осъществяването им от един субект било подчертано и в чл.44 ал.3 ЗЕ(на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон), т.е. за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение, съответно разпределително предприятие не може да бъде лицензирано за дейност по снабдяване с ел.енергия и обратното.

Следователно, към момента на предявяване на иска било налице ясно функционално разграничение в правомощията и отговорностите на енергийните предприятия за извършваната от тях лицензионна дейност. Съгласно чл.98а от ЗЕ, по отношенията, касаещи снабдяване с и покупко-продажба на ел.енергия, ищецът се намирал в договорни отношения с ЕПРП, които се уреждат от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, одобрени от ДКЕВР с Решение№ОУ061/07.01.2007г. Ответното дружество не осъществявало лицензионна дейност по прекъсването, съответното възстановяването на снабдяването с ел.енергия, нито по монтажа, поддръжката и отчитането на съответните СТИ, които са елементи на електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.95 ал.1 от ЗЕ ввр. чл.94а ал.1 от ЗЕ ДПИ осигурява снабдяването с ел.енергия крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител. В случая, дружеството „Енерго-Про Продажби“АД се явява краен снабдител и продава ел.енергия на потребителите при публично известни ОУДПЕЕ, на основание чл.98а от ЗЕ и неговата отговорност можело да бъде ангажирана само в рамките на тези му законови и лицензионни задължения.

Липсвала надлежна пасивна легитимация, което е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска. Счита и исковете за неоснователни. На основание чл.38а ал.1 ввр. чл.95а ал.2 от ЗЕ, отношенията между потребителите на енергийни услуги и енергийните предприятия, предоставящи услуги от обществен интерес, в конкретния случай ЕПРП в качеството му на краен снабдител, се регламентират и регулират от договори при ОУ. Компенсацията на потребителя за времето на оставане без ел.енергия по своята правна същност и природа представлява вземане за неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Според чл.92 от ЗЗД, за да бъдела ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на неустойка, в процеса следва да се установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: 1)валидно договорно правоотношение 2)изрична уговорка в договора за обезщетение за вредите от неизпълнението 3)изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, за да има същият качеството на кредитор и 4)установено виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника. Съответно в тежест на ищеца е да установи всеки един от посочените елементи. За да бъде уважен искът за присъждане на неустойка(ако евентуално се приемело, че приложимият текст е този на чл.34 от ОУ на ЕПРП), ищцата следвало да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав: сключване на валиден договор между страните, уговорена по размер неустойка за неизпълнението от страна на ответника на 3 договореното му задължение, ищцата да е изпълнила задължението си или да е готова да го изпълни и ответникът да е нарушил договора, като виновно не е изпълнил свое задължение. Счита, че в конкретния случай не били налице всички елементи на гореописания фактически състав необходим за реализирането на отговорността за претендираната неустойка. Твърди, че в случая не било допуснато неправомерно прекъсване по инициатива на ЕПРП, като също така считаме, че действията на служителите на ответното дружество не само не са противоправни, а тъкмо напротив, изцяло са съобразени с действащите ОУ на ЕПРП, както и с императивните законови изисквания. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78 ал.8 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото не се спори, че Д. ХР. Г. е абонат-потребител на ел.енергия за битови нужди съгласно §1 т.42 от ЗЕ, като страните са в договорна обвързаност във връзка с потребление на ел.енергия, доставяна в обект, находящ се в с.К. Общ.Е.(поземлен имот с индификатор№***, ведно с построените три броя сгради с индификатор№***, индификатор№*** и индификатор№****), по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУДПЕЕ(за имота съществувала разкрита партида на абонат с клиентски№**** и абонатен№****), като ответникът притежава насрещното право да получи цената за доставената от него стока(ел.енергия). Не се спори, че захранването към обекта е преус тановено.