Решение № 14 от 17.01.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. К. при участието на секретаря Елена Ив. Д. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. К. Гражданско дело № 20243530101096 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК и във вр. чл.79 ЗС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че владее повече от 35 години поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2194 кв.м. в землището на гр.Търговище, местност „Юкя“. От тогава до момента никой не му е оспорвал собствеността.

При опит да се снабди с нотариален акт за собственост се оказва, че имотът е записан в СГКК Търговище, като „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. Това обстоятелство застрашава правото на собственост над имота му. Никога общината не е владяла имота, нито го е ползвала и не е обработван в нейна полза.

Моли съдът да признае за установено в отношенията му с Община Търговище, че той е собственик въз основа на давностно владение на визирания имот в м. “Юкя” в землището на гр.- Търговище, а именно ПИ с идентификатор № *** с площ 2194 кв.м. при установените граници: ***;

***; ***; ***;

***; ***; ***.

Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. Н. С. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен. Ищецът не претендира разноските по делото.

Ответникът – Община Търговище, редовно уведомен за исковата молба, няма писмен отговор в срока и по реда на чл.131 ГПК. Редовно призован в открито заседание се представлява от пълномощника – ст.юрк Д. К., която изрази първоначално становището, че 1 искът е допустим, но неоснователен.

Съображенията за това са изложени в писмения отговор, подаден след изтичане на едномесечния срок по чл.131 ГПК и преди първото по делото открито заседание, и те са следните:

Претендираният от ищеца поземлен имот е с идентификатор № *** по Кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Юкя“.

След извършена справка в отдел „Общинска собственост“ при Община Търговище, Претендираният от ищеца поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Юкя“, попада извън регулационните граници на гр. Търговище, определени с действащия ПУП-План за регулация, одобрен със Заповед №336/09.07.1996 г. В кадастралния план на гр. Търговище, за местност „Юкя“, изработен през 1978 г., поземлен имот с идентификатор № *** съответства на поземлени имоти № 2917 и № 2918, като в разписния лист към плана няма данни за собственик или ползвател на имота.

След извършена справка в отдел „Общинска собственост“ при Община Търговище, се установи, че в емлячния регистър при Община Търговище, няма информация за процесния имот.

За поземлен имот с идентификатор № 73626. 153.1015, има подадени документи за придобиване на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на гр.

Търговище, местност „Юкя“, по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Документите са подадени в законоустановения срок, за което е образувана преписка с Вх. № 1672/03.07.1992 г.

Преписката съдържа: Молба; Декларация; Удостоверение за наследници; Заповед № З-ПЗ135/16.03.2014 г.; Оценка по метода на пазарните аналози; Оценка по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи; Скица № 36/17.08.2015 г.; Заповед № З-ПЗ322/27.04.2016 г.

Имотът е предоставен за ползване въз основа на Удостоверение № 225/1978 г., издадено по силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 76 на МС от 5.12.1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба (Обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.1978 г., изм., бр. 9 от 1.02.1980 г., доп., бр.

62 от 8.08.1980 г., отм., бр. 9 от 30.01.1981 г.)

Съгласно чл. 12, ал . 2 от ЗСПЗЗ, правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства.

Към исковата няма приложени никакви писмени документи, обуславящи претендиране право на собственост от страна на ищеца, спрямо Община Търговище.

2

За поземлен имот е с идентификатор № *** по Кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Юкя“, е съставен Акт за частна общинска собственост № 4977 от 07.06.2024 г.

Ето защо моли по изложените по–горе съображения искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

След запознаване и приемане на всички писмени и гласни доказателства по делото, както и писменото заключение по съдебната техническа експертиза и изслушване на вещото лице, след приключване на съдебното дирене и в хода на устните състезания, упълномощеният процесуален представител на ответника промени становището си и заяви, че така предявеният иск с правно основание по чл.124 ал.1 ГПК и във вр. чл.79 ЗС следва да се признае за основателен и да се постанови решение, с което да бъде уважен така, както е предявен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че претендираният от ищеца поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Юкя“, попада извън регулационните граници на гр. Търговище, определени с действащия ПУППлан за регулация, одобрен със Заповед №336/09.07.1996 г. В кадастралния план на гр.

Търговище, за местност „Юкя“, изработен през 1978 г., поземлен имот с идентификатор № *** съответства на поземлени имоти № 2917 и № 2918, като в разписния лист към плана няма данни за собственик или ползвател на имота.

От представените от ответника писмени доказателства към преписка с Вх. № 1672/03.07.1992г., а именно - Молба; Декларация; Удостоверение за наследници; Заповед № З-ПЗ-135/16.03.2014 г.; Оценка по метода на пазарните аналози; Оценка по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи; Скица № 36/17.08.2015 г.; Заповед № З-ПЗ322/27.04.2016 г. се установи безспорно, че за процесния имот - поземлен имот с идентификатор № 73626. 153.1015, има подадени документи за придобиване на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на гр. Търговище, местност „Юкя“, по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Със Заповед № З-ПЗ-135/16.03.2014 г. на кмета на Община Търговище е признато правото да се придобие собственост от наследниците на С. Ц. А. по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 2000 кв.м. земеделска земя, находяща се в м. „Юкя“ в землището на гр. Търговище. Със Заповед № З-ПЗ-322/27.04.2016 г. на зам. кмет на Община Търговище е утвърдена оценка на земята, предмет на придобиване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представляваща имот № *** с площ 2194 кв.м. в м. „Юкя“, а именно 1230 лв., която сума да се заплати в 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта. В същата заповед е посочено, че собственик на земята е Община Търговище, а ползвател на имота с признато право за придобиване на собственост на основание §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ са наследниците на С. Ц. А..

С уведомително писмо изх.№ 99-00-61/17.03.2016г. наследниците на С. Ц. А. като провоимащи лица по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са били 3 уведомени при желание от тяхна страна за придобиване на собствеността върху имота да внесат по сметка на Община Търговище посочената сума в 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта. Същите са предупредени, че при незаплащане на посочената в заповедта сума в 3-месечен срок, те губят правото за придобиване на собствеността по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като правоимащите лица не са заплатили в законния срок цената на имота, те са изгубили правото да придобият собствеността по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На осн. чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС и във вр. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е съставен акт за частна общинска собственост № 4977 от 07.06.2024 г. за въпросния имот - поземлен имот е с идентификатор № *** по Кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Юкя“, с площ от 2194 кв.м. при изрично посочените граници.

От представената скица на поземлен имот № 15-1313893/13.12.2023г., изд. от СГККТърговище е видно, че Поземлен имот с идентификатор *** се намира в местност „Юкя“ в землището на гр. Търговище; има площ 2194 кв.м.; по трайно предназначение на територията – земеделска; по начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих /съгл. § 4 ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 6, като за собственици е посочено по данни от КРНИ: няма данни; предишен идентификатор: *** и ***; номер по предходен план: 154015. Видно и от удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК същият ПИ е с данъчна оценка 239.90 лв.

Още преди съставяне на АЧОС ищецът е установил в друг исков процес, по отношение на ОСЗГ и Община Търговище, с влязло в сила решение правото си на възстановяване на собствеността върху същия имот.

Видно от удостоверение № 5/04.01.2007г., изд. от Община Търговище, отдел „Земеделие, гори, транспорт и съобщения“ в регистрите, съхранявани в общината – том 12 стр.49, по партидата на Ф. М. А. от гр. Търговище, ул. „*****, е вписано: 1. Нива в м.

„Юкя“ с площ 2.000 дка като е отбелязано, че имотът е придобит чрез : покупка с договор, но няма данни за бившия собственик. От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд. на 08.01.2025г. от Община Търговище се установи, че Ф. М. А., ЕГН **********, ищецът по настоящото гр.дело , и Ф. М. А., са имена на едно и също лице.

От писмените доказателства е видно, че същият ищец е водил гр.дело с друго правно основание – по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и против двамата ответница - Общинска служба „Земеделие и гори“-Търговище и Община Търговище, за същия по площ имот. С влязло в сила на 25.04.2007г. решение № 223/05.04.2007г. по гр.д. № 321/2007г. по описа на РСТърговище е признато за установено по отношение на ОСЗГ-търговище и Община Търговище правото на възстановяване на собствеността на ищеца Ф. М. А. върху следния земеделски имот: Нива в м. „Юкя“ в землището на гр. Търговище с площ от около 2097 кв.м., представляваща имот №№ *** по КВС на местността, с граници и съседи: изток-имот № ***, запад – имот № *** на Б.Р., север-полски път и юг – синор и имот № *** на Ф. М. А., имот № ***-на наследници на Ц. Б. Г. и имот № *** на М. П., в реални граници, по скица на вещото лице, която е неразделна част от решението.

4

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели, посочени от ищеца: 1. С. А. Г.-72г. и 2. Ю. И. Й. -53г., двамата живущ в гр. Търговище. От показанията на двамата разпитани свидетели се установи, че над 30 години, някъде от 1980г. Ф. единствен владее процесния имот. Мястото се намира в м. „Юкя“ и е с площ от около 2 дка, като от едната страна граничил с панаирджията известен като „Ф.“ /Б. Р./ и затова там имало от едната страна панаирджийски люлки. От към пътя мястото не е оградено.А от друга страна ищецът има в близост друго място. През всичките тези години от 80-те години на миналия век и към момента непрекъснато ищецът обработва мястото като го сее с царевица, люцерна, боб и други култури. Според св. Георгиев, ищецът е найработливият от всички там в м. „Юкя“, имал кон и кобила и много работил, а той понякога му помагал. В имота имало и два-три ореха и малко празно място. Св. Й. има място малко по-нагоре от процесното, което той има от баща си. Някъде от 1984 г. непрекъснато минава покрай въпросното място на ищеца и има преки и непосредствени впечатления, че само Ф. обработва, сее, грижи се и владее мястото. И двамата разпитани свидетели са категорични, че в този период от 80-те години на ХХ век и да настоящия момент никой-нито други лица, нито общината, никога не е оспорвал владението и собствеността на ищеца; никой не е идвал и не му е казвал, че въпросното място не е негово. И двамата свидетели, нито са виждали, нито са чували, някой друг да е идвал да е обработвал имота. Само и единствено ищецът явно и постоянно владеел имота и никой не го е възпрепятствал, не му е пречел.