Определение № 567 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100601271 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по частен протест на ВРП срещу определение на ВРС, ІІ състав по ЧНД № 2553/2023 год., с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:

На 11.08.2023 год. ВРС, ІI състав е разгледал жалбата на И. Г и И. Г. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл.209, ал.1 НК. В атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява обективно и пълно фактическата обстановка по делото, поради което е отменил постановлението на прокурора, с което е прекратено воденото наказателно производство и е върнал същото с указания за събиране на нови доказателства. В установения от закона срок е постъпил протест срещу определението на първоинстанционният съд.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството е било образувано срещу неизвестен извършител за извършено деяние, наказуемо по чл.209, ал.1 НК.

От събраните в ДП доказателства се установява следното:

На 09.11.2016г. св.А.С.С. сключила договор за доставка и монтаж на 4 врати, с „Р.П.Г."-ООД. Заплатила капаро в размер на 500 лева, за което били издадени съответните документи -фактура и касов бон. Срокът за изпълнение бил 20 работни дни. В посочения срок договорът не бил изпълнение. На 28.12.2016 г. свидетелката се срещнала в офиса на дружеството с Х.Б и той обяснил, че имало забава в доставката на поръчаните врати и обещал на 03.01.2017 г. да извърши монтажа. Той подписал споразумение със Симеонова за 1 отстъпка от цената в размер на 25% от уговорената сума. Св. Б. не изпълнил поръчката в този срок и при следваща среща със Симеонова тя поискала разваляне на договора и връщане на даденото от нея капаро от 500 лева. Св. Б. обещал връщане на капарото, но така и не изпълнил обещаното.

На 23.05.2017г. И. Й. Г. и съпругът й И. Г. Г., поръчали изработка на два броя входни външни врати на „Р.П.Г." ООД, представлявано от Х.Б. Съставен бил договор за доставка на врати, в който бил уговорен 30 дневен срок за доставката, цена на два броя врати общо 1965 лева. Св.Г. заплатил капаро в размер на 1000 лева, за което била издадена фактура и касов бон. Описаното се случило в офис на дружеството, находящ се на бул."Х.С." № ***. Б. лично се занимавал с поръчването и доставката на вратите, предмет на съответните договори.

Десет дни след изтичане на уговорения за доставката срок, свидетелят Г. отишъл до офиса на фирмата за да провери какво става с доставката и бил уведомен от Б., че вратите още не били получени от румънската фирма, която ги изработвала. Г.и многократно ходили до офиса на фирмата, но получавали все същия отговор, че вратите не са доставени от Румъния. Последното посещение на офиса било в началото на месец декември 2017 г., когато св. Б. им заявил, че доставката не е получена и щял да ходи до Румъния, да провери какво става с поръчката. На 21.12.2017 г., св. Г. установил, че офисът на фирмата вече бил затворен и представителите на „Р.П.Г." ООД не отговаряли на телефоните си.

На 11.12.2017г. св.Д.А.З. сключил договор за доставка и монтаж на нестандартна врата с „Р.П.Г."-ООД, представлявано от Х.Б. Платил капаро в размер на 440 лева, за което му били издадени съответните фактура и касов бон. Уговорен бил срок за изпълнение 20.01.2018г. Св.З не получил изпълнение на доставката и монтажа, които били уговорени, нито връщане на капарото. През началото на месец февруари 2018 г. той посетил офиса на дружеството и установил, че офиса се ползвал от други лица, без връзка с „Р.П.Г."-ООД, а Б. не отговарял не телефона, предоставен за връзка с него.

На 12.12.2017г. св.В.В.На сключила договор за доставка и монтаж на врата и дограма, с Х.Б като представител на посоченото дружество, и платила капаро в размер на 400 лева, за което й били издадени съответните договор и касов бон. Уговорен бил срок за изпълнение - до 12 работни дни. След изтичане на срока, Н посетила офиса на дружеството през месец януари, 2018 г., но не установила представител на дружеството на мястото. На вратата имало съобщение със съдържание: "В Румъния за стока съм". Св.Н не получила изпълнение на доставката и монтажа, които били уговорени, нито връщане на капарото, поради което и тя поръчала необходимата и врата в друга фирма.

По жалбата на И. Г до разследващите органи било образувано ДП №297/2018г. по описа на ІІ РУ ОД МВР-Варна. Към него били присъединени материалите по преписка № 8495/2018 г. по описа на РП-Варна, образувана по повод жалби на други клиенти срещу „Р.П.Г."-ООД - Д.А.З., В Н, А.С.

В ДП бил извършен разпит на Б., в който той обяснил, че поръчките, на четиримата жалбоподатели не били изпълнени, тъй като фирмата „Д" която изработвала вратите в 2

Румъния, в гр.Слатина не ги изработила своевременно. Договор между двете дружества не бил представен от Б., като той само посочел, че има сключен договор с румънското дружество от 2015г. Посочил адрес на предприятието ул.„И.з" № 230070, гр.Слатина, Румъния и управител К.О. По данни на Б. през февруари 2018г. бил предявен иск срещу румънската фирма „Д" от множество нейни клиенти, включително и „Р.П.Г." ООД. В тази насока не било проведено разследване за установяване на тези му твърдения.

При повторния си разпит през 2022 г. Б. заявил, че вратите, за които бил получил капаро от четиримата жалбоподатели се намирали в складова база на „М.Б****" - ООД в гр.

София, ул."Н.Г" №102а. Той твърдял, че клиентите по разглежданите договори отказали през март- април 2018 г. да им бъде извършен монтажа на уговорените врати. По негови твърдения те отказали да заплатят остатъка от уговорената цена, поради което и той не им възстановил капарото. Б. заявил готовност да достави въпросните врати на клиентите, без да извършва монтаж, при съгласие от тяхна страна.

Във връзка в изложените твърдения от Х.Б бил извършен разпит на С.Б Б.. Той бил съдружник в „М.Б****" ООД. Управител на дружеството била неговата майка - М.Д Б.а.

През 2017 г. посоченото дружество също извършвало търговска дейност и имало сключен договор с румънската фирма „Д", която доставяла интериорни врати. Закупените мостри били изложени в магазин на „М.Б****" ООД в гр. София, на ул."Н.Г" №102а, а част от тях били предоставени на „Р.П.Г." ООД в гр. Варна. Дружеството набирало поръчки за изработка и доставка на врати за клиенти в гр. Варна, а „М.Б****" ООД - за клиенти в гр.София. Св.С Б. заявил, че още в началото на договорните отношения с румънската фирма останал недоволен от изпълнението на направените поръчки и бърза преустановил дейността си с тази фирма. Категорично заявява, че в складовото помещение на представляваното от него дружество /което в момента не извършва дейност/, се съхраняват някои от оставалите мостри на врати и бронировки, но заявил, че при него не се съхраняват на склад врати или други вещи на „Р.П.Г“ ООД.

В хода на разследването са представени заверени копия от фактури за извършени плащания от Х.Б по банков път към румънската фирма „Д": На 03.04.2017 г. направен превод в размер на 1419 евро; на 19.04.2017 г. - в размер на 568 евро; на 02.05.2017 г. - в размер на 1222 евро и на 20.06.2017 г. - в размер на 1 113 евро.

Прокурорът е прекратил наказателното производство след като е приел, че от събраните доказателства не може по безспорен начин да се установи, че е налице извършено престъпление. Счел е, че са налице неуредени гражданско- правни отношения между дружеството „Р.П.Г."-ООД и И. Г., Д. З, В Н и А.С, свързани с неизпълнение на договорите сключени между тях, поради независещи от Х.Б причини. Приел е, че тези отношения следва да се уредят по предвидения за това гражданско-правен ред. Направил е извод, че не са установени доказателства за умишлено извършване на престъпление от общ характер по чл.209, ал.1 от НК от страна на Х.Б и е прекратил наказателното производство по делото.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на И. и И. Г.и, в която е поискано да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да бъде върнато 3 делото на прокуратурата за повдигане на обвинение на Б..

След като се запознал с материалите по делото съдът е приел, че не са събрани необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, без които не може да се направи законосъобразен извод за наличие или липса на извършено престъпление.

Съдът е прием, че за изясняване на тези обстоятелства е необходимо назначаването на счетоводна експертиза.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на ВРС следва да бъде изменено в частта на дадените указания за събиране на допълнителни доказателства, поради следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните писмени доказателства водят до гражданско правни отношения между Б. и четиримата жалбоподатели. В същото време правилно съдът е съобразил възможността за наличие на отношения, при които субекти, осъществяващи търговска дейност, използват търговското си качество и сключват гражданско-правни договори с измамлива цел. В тези случаи, съответните лица действат със съзнанието, че изначално нямат намерение да изпълнят поетите договорни задължения или знаят, че не разполагат с необходимия ресурс и не са в състояние да осигурят такъв за изпълнение на даден договор, но въпреки това, обещават изпълнение за бъдещ период срещу предоставен аванс и се възползват от получените авансово средства за друга, обикновено лична облага, вместо за реализиране на поетия ангажимент.

При твърдения от такъв характер от страна на лица, които считат, че са измамени е необходимо да се осъществи задълбочена проверка именно за обстоятелството, използва ли се търговската дейност за сключване на граждански договори за поръчка с измамлива цел.

В настоящият случай въззивният състав намира, че в досъдебното производство не са установени релевантните факти по настоящото дело. Св.А.С е сключила договор за доставка и монтаж на врати на 09.11.2016г. И. Г. е сключил подобен договор с Б. на 23.05.2017г. И при двамата Б. вече е бил наясно с обстоятелството, че обещаните от него не могат да бъдат изпълнени. В тази насока са налице свидетелските показания на С Б., който макар и представител на друго дружество, обяснява, че непосредствено след сключване на договор с румънското дружество „Д“ през 2015г., е установил, че предлаганите врати са некачествени и с множество дефекти, поради което и не е осъществявал дейност с това дружество.

Изобщо не е изследван този факт още повече, че Х.Б твърди, че е имал договор със същото румънско дружество, като е бил негов представител за Варна, а брат му -за София. В случай, че единия представител обяснява, че поради липсата на качество е преустановил дейността си с румънския производител, то тогава остава неясно до кой момент Х.Б е осъществявал дейност със същото това дружество, ако изобщо такава е била осъществявана.

По делото са представени 4 бр. банкови преводи от „Р.П.Г“ ООД към „Д“ от 03.04.2017г. за сумата от 1419 евро, от 19.04.2017г. за сумата от 568 евро, от 02.05.2017г. за сумата от 1222 евро и от 20.06.2017г. за 1113 евро.

Проверка по банковите сметки на дружеството не са били извършени. Те са 4 необходими не само за тези посочени банкови преводи, а и за всички извършени през проверявания период като именно по този начин може да се направи извод извършване ли е действително търговска дейност от представляваното от Х.Б дружество или не.

Това още повече е валидно за сключените договори с Д. З на 11.12.2017г. и с В Н на 12.12.2017г. За тях липсват каквито и да било данни за извършване на действия от страна на Б. по изпълнение на сключените договори или намерението за подобно изпълнение. Още повече, че през м.декември 2017г., няколко дни след сключване на договорите с тях, той е напуснал страната с цел трайно установяване на работа в друга държава. В този случай как е направен извода от страна на прокуратурата за наличие на гражданско-правни отношения, а не на извършено престъпление, при трайното напускане на страната от Б., изобщо не може да бъде установено, а и доказателствата събрани до момента водят до друг извод.