Решение № 4100 от 16.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330116028 по описа за 2024 година

Предявен е иск с основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.110 ЗЗД.

Ищцата С. Г. Г. твърди, че е сключила с ответното дружество договор за онлайн потребителски кредит № ********** от **** г. Кредитът бил отпуснат на 10.07.2016г., като следвало да бъде върнат на 09.08.2016г. Твърди, че е заплащала лихви по кредита в размер на около 700 лв., но не била погасявала главницата. Ответното дружество не било търсило изпълнение в периода от падежа до предявяване на иска. Твърди, че за нея е налице правен интерес от водене на делото, тъй като съществува възможност кредиторът да започне процедура по принудително събиране на вземането. Счита, че предвид бездействието на кредитора задължението е погасено по давност. Моли съда да бъде установено, че ищцата не дължи сумата по кредита в размер на 759,60 лв. поради погасяването по давност.

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че справката във вътрешната му система, установява, че на 24.03.2016г. между „4финанс“ ЕООД и С. Г. Д. с ЕГН **********, бил сключен договор за кредит №**********. С настъпване на падежната дата ищцата изпаднала в просрочие, след което същата заявила допълнителна незадължителна услуга за удължаване срока на връщане на кредита, за която бил съставен допълнителен анекс. Последната валидна падежна дата по кредита била 09.08.2016г., като след нейното настъпване задължението по договора не било погасено и ищцата е изпаднала в забава. Въпреки 1 многократни опити от страна на дружеството за събиране на дължимите суми, включително чрез изготвяне на погасителен план за разсрочено плащане, ищцата не предприела плащане. Поради това задължението по договора било прехвърлено въз основа на договор за цесия.

Съдът намери за установено следното:

На 01.08.2016г. между ищцата С. Г. Д. ЕГН ********** и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит №********** за сумата 759,60 лв. при лихвен процент 40,99 пункта, ГПР 49,70% пункта и срок на ползване 30 дни / лист 29/. Договорът бил подписан електронно, като според записаното в него уговорената сума била предоставена на 10.07.2016г. чрез системата Изипей. Сумата следвало да бъде върната на 09.08.2016г. От вписванията в Търговския регистър се установява, че „4финанс“ ЕООД е предишното наименование на дружеството ответник „Вивус. БГ“ ЕООД.

От обстоятелството, че единният граждански номер на ищцата посочен в договора съвпада с този посочен в исковата молба, както и с вписванията в базата данни на ГРАО следва да се приеме, че към датата на сключване на договора ищцата е била с фамилно име Д..

С писмо от 24.09.2016г. дружеството кредитодател уведомило ищцата, че задължението й е просрочено, като общо възлиза на 837,30 лв. от които: 759,60 лв. главница; 47,70 лв. наказателни лихви; 30 лв. други наказателни такси / лист 4/ . Била отправена покана за заплащане на задълженията и разноските по връчването в размер на 10 лв. в срок от три работни дни, както и предупреждение, че след срока кредиторът ще пристъпи към събиране на вземането по принудителен ред.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Недоказани останаха твърденията на ответника относно това, че вземането по договора е било прехвърлено чрез цесия към третото лице посочено в писмения отговор. По делото не се представя договора за прехвърлянето, нито уведомление до ищцата относно това прехвърляне. Поради това съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно.

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Срокът започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо. В случая тази дата съвпада с падежа на задължението – 09.08.2016г. Предвиденият в закона срок от пет години е следвало да изтече на 09.08.2021г., но предвид разпоредбата на чл.3, т. 2 ЗМДВИП срокът е спрял да тече в периода на извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.

Следователно давността е изтекла на 09.10.2021г.

2

Ответникът не е представил доказателства за други факти, които са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което следва да се приеме, че вземането му е било погасено по давност на посочената по-горе дата.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 654 лв. от които: 600 лв. адвокатски хонорар и 54 лв. държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД, по иска предявен от С. Г. Г. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Б. №** против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54, че ищцата не дължи на ответника сумата 759,60 лв.

/седемстотин петдесет и девет лева и 60 ст./ главница по договор за потребителски кредит № ********** от **** г. поради погасяване поради изтекла давност.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54 да заплати на С. Г. Г. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. Б. №**, сумата 654 лв./шестстотин петдесет и четири лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3