Решение № 116 от 13.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Добрич, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200678 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж. Д. С. ЕГН ********** срещу НП № 23 – 0851 - 000516 от 10.05.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр.

Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 182 ал. 1 т.

6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 700.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 точки.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в НП са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението – не е посочено конкретно мястото на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя.

1 се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 31.01.2023г. в 13.35 часа в град Д., по бул. „***“ срещу ЖП гара *** до бившето „***“ посока *** управлява собствения си лек автомобил марка „*** със скорост 108 км/час, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/час.

Скоростта е установена и заснета с АТСС ARH CAM S1 120CC76 снимка #54451 от дата 31.01.2023г. След приспаднат толеранс, скоростта е привлечена с 55 км/час.

Жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 31.01.2023г. в 13:35 часа той, е управлявал лекия автомобил с рег. № ***.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства.

Съдът цени с доверие и писмените доказателства по делото като относими към предмета на доказване и съответни както на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите, така и на приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото доказателство.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложеното статично изображение - снимка № 120СС76/0054451 като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява видът, марката и регистрационният номер на 2 управлявания автомобил, както и измерената скорост - 108 км/час /преди приспадане на възможната техническа грешка/.

Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение на уреда.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя. Актът е подписан от съставителя, свидетелите и жалбоподателя, предявен е на жалбоподателя и му е връчен препис.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, съответно – чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Действително, в АУАН мястото на извършване на нарушението е описано по следния начин – „град Д., по бул. „***“ срещу ЖП гара *** до бившето „***“ посока ***“, това обаче, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно чл. 53 ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Както в АУАН, така и в НП по безпротиворечив и идентичен начин са посочени времето на извършване на нарушението, лекия автомобил, с който е извършено, населеното място, посоката на движение на автомобила, скоростта му на движение, както и действащото в конкретния пътен участък ограничение на скоростта. Не са основателни възраженията на въззивника, че в НП не е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин мястото на извършване на нарушението. От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, както и от вещественото доказателствено средство снимка № 120СС76/0054451, се установява, че нарушението е извършено в град Д., по бул. „***“ срещу ЖП гара *** до бившето „***“. Независимо от пропуска да се посочи точния 3 административен адрес в наказателното постановление, съдът намира, че мястото на нарушението е посочено по достатъчно ясен и конкретен начин, така че да позволи на жалбоподателя да организира защитата си - посочено е населеното място, пътят, отворен за обществено ползване, по който е управлявал автомобила, както и посоката му на движение.

В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението.

Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. От писмените доказателства се установява, че преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване и е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Съгласно чл. 4 ал. 3 от Наредба № 8121з – 532/12.05.2015г. след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Като писмено доказателство е приобщен протокол от проверка № 40СГ-ИСИС/21.04.2022г. на ГД „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при БИМ от проверка на преносима система за видеоконтрол "ARH CAM S1" с фабричен номер 120СС76. От него се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС, с която е установено нарушението, е преминала последваща проверка на техническата изправност на 21.04.2022г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От вещественото доказателствено средство - статично изображение № № 120СС76/0054451 се установява измерената скорост на движение на лекия автомобил - 108 км/час. От протокола от проверка № 40-СГ4 ИСИС/21.04.2022г. се установява, че максимално допустимата грешка при реални условия на измерване на скоростта е 3% при скорост над 100 км/ч.

Максималната допустима грешка е приспадната в полза на жалбоподателя.

Авторството на нарушението се установява от попълнената от жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която той е посочил, че на 31.01.2023г. в 13:35 часа именно той е управлявал лекия автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на ППС от категория "В" в населено място, която водачът не следва да превишава, е 50 км/ч. В случая от всички събрани доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на 31.01.2023г. в 13.35 часа в град Д., по бул. „***“ срещу ЖП гара *** до бившето „***“ посока *** е управлявал собствения си лек автомобил марка „*** със скорост 108 км/час, при максимално разрешената скорост за движение 50 км/час, като след приспаднат толеранс, скоростта е привлечена с 55 км/час.

Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за движение в населено място.

В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021г./ за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая законосъобразно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 700 лева, тъй като установеното превишение е 55 км/ч, както и три месеца лишаване от право да управлява МПС. И двете административни наказания са в абсолютно определен размер, като определянето им под този размер не е допустимо /чл. 27 ал. 5 от ЗАНН/. Санкцията е кумулативна, като същевременно в ЗАНН не намира приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК, която позволява да не се налага предвиденото кумулативно наказание.

5

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е неоснователна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При извода за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на разноски, а наказващият орган не претендира и не доказва такива.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 във вр. с ал.

9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0851 - 000516 от 10.05.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Ж. Д. С. ЕГН ********** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 700.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6