Определение № 786 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20268002900066 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нармаг“ ООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 115 от 20.10.2025 г. по в. т. д. № 141/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на Решение № 49 от 07.05.2025 г. по т. д. № 183/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, е осъден настоящият касатор да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ на „Имоти Плевен“ ЕООД сумата от 102 425,00 лв., представляваща възнаграждение за посредничество по т. 1 от Протокол от 03.06.2024г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Нармаг“ ООД против „Имоти Плевен“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и отхвърляне изцяло на предявения срещу „Нармаг“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.51 ТЗ и уважаване в пълен размер на предявения от дружеството насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл. 86 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният правен въпрос, по отношение на който се твърди, че е формирал правните изводи на въззивния съд и обуславя необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК - „При липса на изричен писмен договор за търговско посредничество сключен между страните и при констатирано неспазване на изискването на чл.50, ал.1 ТЗ, а именно да води дневник, в който да включва ежедневно всички сключени договори, като в края на деня трябва да се датират и подпишат станалите вписвания, допустимо ли е приложението на чл.51 ТЗ ?“.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за достъп до касационен контрол. Очевидната неправилност на обжалваното решение е обоснована с довода, че уважаването на иска по чл.79 ЗЗД предполага преди всичко установяване на факта на сключване на договор между страните по делото при спазване разпоредбите на чл.8, ал.1 ЗЗД, като от мотивите на съдебния акт не ставало ясно кога точно е станало това.

Ответникът „Имоти Плевен“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на предявения от „Нармаг“ ООД против „Имоти Плевен“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД се преценява като процесуално недопустима. Цената на иска от 5 000 лв. не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева на необжалваемост на 2 въззивните решения по търговски дела, предвиден в разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Апелативен съд – Велико Търново в посочената част следва да се остави без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени в условията на евентуалност от „Имоти Плевен“ ЕООД срещу „Нармаг“ ООД искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 102 425 лв., представляваща възнаграждение за посредничество по т.1 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 102 425 лв., представляваща неустойка по т.3 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Плевен е отхвърлил и с ко в е т е като неоснователни.

Сезиран с жалба на ищеца, за да достигне до обжалвания резулат, Апелативен съд – Велико Търново е установил, че на 25.09.2024 г. между „Здравец Плевен“ ЕООД, като собственик на земя, и „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ ЕАД, като собственик на сграда, в качеството на продавачи, и и щ е ц а „Имоти Плевен“ ЕООД е сключен Договор за специално обслужване на продавач от 09.01.2023г. за осъществяване на посредничество при продажба на процесните недвижими имоти;

Договореното възнаграждение за осъществената от ищеца посредническата услуга е заплатено от възложителите. Установено е също така, че ответникът е закупил процесните имоти от посочените собственици за сумата от общо 4 097 000 лв. без ДДС без участието на ищеца .

Като спорни по делото въззивният съд е посочил въпросите за наличието 3 на сключен между ищеца и ответника договор за посредничество, касаещ процесните недвижими имоти, изправността на страните по него, респективно налице ли е изпълнение от страна на ищеца в качеството му на посредник и наличието на задължение на ответника - възложител за заплащане на уговореното възнаграждение/неустойка. В тази връзка апелативният съд е изложил, че ищецът следва да установи пълно и главно постигането на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. Според съда, достатъчно е сключването на договора да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. Разяснено е, че в тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката нито от свое име, нито от чуждо име; основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия търговец.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на недвижим имот, електронни пощи от кореспонденция, договор за гаранция с купувач от 03.06.2024 г., анекс към договор за гаранция с купувач от 28.06.2024 г., протокол от среща от 03.07.2024 г., както и от събраните пред първата инстанция гласни доказателства съдът е достигнал до извод за сключено между ищеца и ответника споразумение за фактическо съдействие за осъществяването на покупката на процесните имоти.

След анализ на подписаните договорености в тяхната съвкупност и проследявайки хронологията на фактическите действия на страните, довели до закупуването на процесните имоти от ответника, въззивната инстанция е намерила, че договорената и претендирана от ищеца сума, представляваща възнаграждение за посредничество по т. 1 от Протокол от 03.06.2024 г. за оглед на недвижим имот, е дължима от купувача „Нармаг“ ООД.

Реализирането на процесния оглед на 03.06.2024 г., за който е бил съставен протокол от същата дата, е по инициатива на ответника, потърсил посредническите услуги на „Имоти Плевен“ ЕООД, в качеството му на търговски посредник, за имот, който желае да закупи. Именно в това му качество ищецът го е свързал със собствениците „Здравец Плевен“ ЕООД и „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ ЕАД. От т.1 от съставения на 03.06.2024 г. протокол е прието за установено, че страните се договори ли, 4 че ако клиентът (ответникът) или свързано с него физическо или юридическо лице сключи договор или сделка за придобиване на имоти, представени от ищцовото дружество, съгласно регистър на представени имоти, клиентът дължи на възнаграждение в размер на 2,5 % с ДДС от продажната цена ; В протокола за оглед са посочени конкретният имот и продажната му цена. На същата дата - 03.06.2024 г. между страните бил сключен и Договор за гаранция с купувач, в който с т.1 ответникът се съгласил да заплати сума от 5 000 лв. като гаранция за закупуването на имота срещу задължението на ищеца да договори условията за покупката му. С т.4. от същия договор ответникът направил признанието, че ищецът е свързал страните по сделката. В изпълнение на поетите задължения за посредничество между двете страни, с оглед интереса им от постигане на конкретната покупко-продажба и за удовлетворяване интереса на другия съконтрахент за участие в договора, ищецът свързал страните чрез кореспонденция на електронната поща за постигане на цена, удовлетворяваща и купувача и продавачите, и организирал директна среща между тях, която се провела на 03.07.2024 г. От представения по делото протокол от същата дата, от кореспонденцията на електронните пощи, както и от събраните свидетелски показания е прието за установено, че страните са постигнали конкретни договорености по параметрите на сделката, включително сключването на предварителен и окончателен договор, срокове (финализиране на сделката преди 19.08.2024 г.), както и начин на плащане на цената на придобиване. Като признание за осъществено посредничество от страна на ищеца въззивният съд е ценил и направено от управителя на ответното дружество изявление в проведеното на 07.04.2025 г. пред първата инстанция открито съдебно заседание.

С оглед на тези констатации въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на постигнато съгласие за сключването на посреднически договор и за неговите елементи, както и, че неподписването на изпратения в последствие по електронната поща договор за специално обслужване на купувач, обуславя липсата на съгласие за сключване на предходния неформален договор за посредничество. За неоснователно съдът е намерил и оспорването на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, основано на твърденията, че единственото действие от страна на изпълнителя е било извършването на оглед, без предприети последващи такива, допринасящи за придобиване на имота. В 5 подкрепа на този си извод съдът е посочил, че в хипотезата на изповядана без знанието на посредника сделка, включително когато същата е била сключена след прекратяване на посредническия договор, ако се установи, че посредникът е свързал страните и те са сключили същата по предмет и условия сделка, за която е било извършено посредничеството, възнаграждението е дължимо, тъй като посредникът е изпълнил основното поето от него задължение - да свърже продавача с купувача и да съдейства за постигането на съгласие между тях за сключване на договор за покупкопродажба. Според въззивния съд, за облигационната връзка между страните по делото не оказва значение обстоятелството дали ищецът се намира в преки договорни отношения с продавача. С организирането на оглед и осигуряването на контакт между купувача и продавача, посредникът е изпълнил съществената част от задълженията си по договора за посредничество, като останалата част е останала неизпълнена поради поведението на възложителя.

Покупката на процесния имот от ответника е станала именно в резултат на предоставената от посредника информация за имота, извършения оглед на същия, както и осъществената от ищеца връзка между купувача и продавачите, поради което на ищеца се дължи възнаграждение, определено по реда на т. 1 от Протокол за оглед на недвижим имот от 03.06.2024 г. в размер на 2.5 % от 4 097 000 лв. или сумата от 102 425 лв. с ДДС.