Решение № 430 от 03.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Сливен, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230101278 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК и цена на иска 9691,34 лева и при условията на евентуалност осъдителни искове за главница 8271.76 лева и възнаградителна лихва в размер на 1419.58 лева.

В исковата молба се твърди, че на 27.08.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ИВ. М. Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PIUS11417417, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 460,83 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника, бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § I. т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора.

Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало 1 задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 460,83 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.03.2017 г., като към тази дата били погасени 17 месечни вноски.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 4725/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 261082 от 30.12.2020 г., с която приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 8271,76 лева – главница; 3 580,47 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; 339,11 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, са постъпили следните плащания от страна на длъжника:

23.12.2020 г. – 1200,00 лева; 22.01.2021 г. – 1000,00 лева; 24.02.2021 г. – 300,00 лева.

Сочи се, че постъпилата сума в общ размер на 2 500,00 лева не е достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД, в такъв случай се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Вследствие направените плащания се сочи, че към настоящия момент ответникът дължи на ищцовото дружестви следните суми:

- 8 271,76 лева – главница;

- 1419,58 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България съществува вземане по Договор за потребителски паричен кредит № PIUS-11417417, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 4725/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, а именно:

- 8 271,76 лева – главница по договора за кредит;

- 1 419,58 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.,

2 ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен особен представител, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни, като се сочат аргументи в тази насока.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно погасителните вноски, чийто падеж е настъпил три години преди подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Прави се възражение за нищожност на сключения договор за потребителски паричен кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като се твърди, че не може да се търси отговорност за неизпълнение на нищожен договор и се сочи практика в тази насока.

Сочи се, че според признанието на ищеца съдържащо се в исковата молба, предсрочната изискуемост следва да е настъпила с постъпване на исковата молба в съда и следователно от тази дата се дължи само законната лихва.

Предвид изложеното се счита, че предявените искове са неоснователни, поради което се моли да бъдат отхвърлени.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответникът редовно призован чрез назначения особен представител, не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.08.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ИВ. М. Д. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PIUS-11417417, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 460,83 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 460,83 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за 3 периода на забавата.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.03.2017 г., като към тази дата били погасени 17 месечни вноски.

Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 4725/2020 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 261082 от 30.12.2020 г., с която приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 8271,76 лева – главница; 3 580,47 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; 339,11 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, са постъпили следните плащания от страна на длъжника:

23.12.2020 г. – 1200,00 лева; 22.01.2021 г. – 1000,00 лева; 24.02.2021 г. – 300,00 лева.

В хода на производството по искане на ищцовото дружество, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало следното заключение:

На въпросите на ищеца: Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.10.2020 г. е в размер на 12191,61 лева, от които: главница - 8271,76 лева; възнаградителна лихва – 3580,47 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; мораторна лихва – 339,11 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г., След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила сумата от 2500 лева, с която са погасени задължения и остатъкът по тях е в размер на 9763,34 лева, от които: главница - 8271,76 лева; възнаградителна лихва – 1419,58 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; мораторна лихва – 0 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г.

След подаване на исковата молба, е получена допълнително сумата от 1700 лева, с която са погасени задължения и остатъкът по тях е в размер на 7991,34 лева, от които: главница – 7991,34 лева; възнаградителна лихва – 0 лева, за периода от 20.03.2017 г. до 20.09.2019 г.; мораторна лихва – 0 лева, за периода от 20.04.2017 г. до 16.12.2020 г.

На въпроси на особения представител на ответника: След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, отпада действието на погасителния план. Дължат се само вноските по 4 главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Кредитът става предсрочно изискуем от 20.04.2017 г. /съгласно тълк. решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г./

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № PIUS11417417 се установи, че страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10000,00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.09.2019 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 460,83 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Видно от погасителният план по кредита са посочениразмерът на вноските в лева, оставаща главница и падежни дати.

Представен е и Сертификат № PIUS-11417417 за сключена застраховка между кредитополучателя като застрахован и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, Клон Българияза сключена застраховка "Защита на плащанията" и общи условия към нея. В застраховката не е уговорен конкретен размер на застрахователната премия за плащанията, съобразно конкретните параметри на договора за кредит. В табличен вид е указано процентно измерение на застрахователната премия, съобразно размер и срок на кредита и до 24 месеца", размерът на застрахователната премия е посочен като "0, 375% от финансираната сума, умножена по продължителността на кредита в месеци.