Определение № 1952 от 07.08.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1952

Кърджали, 07.08.2026 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело № 553/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от А. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-6110-000011 от 21.07.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, с която, на А. М. Б., на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„бб“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца и е отнето СУМПС [номер].

В подадената жалба се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като актът не съответства на целта на закона, като са изложени подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. С жалбата се иска съдът да отмени изцяло оспорената заповед за прилагане на ПАМ и да присъди на жалбоподателя разноските по делото.

В така подадената жалба е направено и особено искане, на основание чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът да постанови определение, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалваната ЗПАМ, до решаване на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че не може да изпълнява трудовите си задължения, че няма да получава трудово възнаграждение и няма да може да издържа своето семейство и домакинство, както и че е възможно трудовият му договор да бъде предсрочно прекратен и на неговата длъжност да бъде назначен нов служител. Твърди също, че не разполага с други доходи и не упражнява друга професия и че поради горепосочените обстоятелства, ще му бъде причинена трудно поправима щета, без да носи никаква вина са случилото се.

Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като към същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспорения акт и същата е изпратена на съда по електронен път, чрез ССЕВ, със съпроводително писмо с Рег.№292000-13457/07.08.2026 год. на ОДМВР - Кърджали, постъпили в съда с Вх.№3205 на 07.08.2026 год., в 10:15 часа. В съпроводителното писмо, естествено, не е изразено никакво становище по повод така подадената жалба и направеното в нея особено искане за спиране на изпълнението.

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства и приложените по преписката от административния орган доказателства, Административен съд – Кърджали, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е редовно оспорена в срок, по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №553/2026 год. по описа на АдмС - Кърджали.

Разгледано по съществото същото е основателно, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по тълк.дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, с оспорената заповед спрямо жалбоподателя А. М. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„з“, подб.„бб“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУ на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 21.07.2026 год., около [час], в [населено място], на [улица], пред [обект], А. М. Б. е управлявал товарен автомобил, [Марка], с peг. номер [рег. номер], собственост на [дружество], с [ЕИК], като при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад ППС е свободен и със задна лява част блъска предна лява част на паркиралия лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], собственост на М. Х. Ш., [ЕГН], от [населено място], [община], при което настъпва ПТП с материални щети по двете МПС и че водачът А. М. Б. не остава на място до пристигането на компетентните органи на МВР, като същият е установен в 11:55 часа на 21.07.2026 год. Посочено е, че с описаните деяния същият виновно е нарушил чл.40, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗДвП, като със заповедта временно е отнето СУМПС [номер].

В оспорената заповед и отразено, че е издадена въз основа на съставен АУАН [серия] №[номер] от [дата], от [длъжност] в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, за извършено виновно нарушение на чл.40, ал.1, предл.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗДвП. Този АУАН е приложен по изпратената в съда преписка, като от същия е видно, че е предявен и връчен на соченото за нарушител лице – жалбоподателя А. М. Б., който го е подписал без възражения и е получил екземпляр от него.

Към жалбата е приложен трудов договор №[номер] от [дата], сключен между [едноличен търговец], с адрес и седалище на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от В. Б. И., с [ЕГН], като работодател, от една страна и А. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], като работник от друга страна.

Видно от този трудов договор, със същия жалбоподателят А. М. Б. е назначен на [длъжността], с код по НКПД: [номер], в [обект] – [населено място] и месторабота - [населено място], в [едноличен търговец], със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част към трудовия договор, при 8 часов работен ден, като трудовият договор е сключен като безсрочен.

В конкретния случай е наложена ПАМ, на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„бб“ от ЗДвП, която мярка подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно посочена като правно основание за прилагане на ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.„з“, подб.„бб“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, извън случаите по букви „а“ – „ж“, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл.175, ал.1 и 5, чл.177, ал.5, чл.178ж, ал.1, чл.182, ал.1, т.6, ал.3, т.6, чл.182, ал.4 и чл.183, ал.8.

Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно, като за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Искането в случая е обосновано със съображения в насока, че с допуснатото по закон предварително изпълнение на приложената ПАМ, молителят не може да изпълнява трудовите си задължения, че няма да получава трудово възнаграждение и няма да може да издържа своето семейство и домакинство, както и че е възможно трудовият му договор да бъде предсрочно прекратен и на неговата длъжност да бъде назначен нов служител. Твърди също, че не разполага с други доходи и не упражнява друга професия и че поради горепосочените обстоятелства, ще му бъде причинена трудно поправима щета, без да носи никаква вина са случилото се.

Съдът намира за безспорно, че преките служебни задължения на молителя А. М. Б., респ. изпълнението на трудовите му функции, изискват ежедневно или поне в работните дни, в които същият е на работа, непрекъснато управление на МПС – в случая на лекотоварен автомобил, с който същият явно превозва хранителни стоки. При това положение, лишаването на молителя А. Б. от възможността да управлява МПС води на практика до невъзможност същият да изпълнява професионалните си задължения и то за един относително дълъг период от време – до 3/три/ месеца. Настоящият състав на съда намира, че лишаването му от възможността да упражнява професията си като [длъжност], с който същият превозва хранителни стоки, за период до 3/три/ месеца, ще доведе до невъзможност същият да изпълнява трудовите си задължения и съответно - до непосредствен риск от прекратяване на трудовия му договор, а оттам – и до оставане без доходи и невъзможност за покриване на основни жизнени нужди,респ. до невъзможност да издържа семейство си, при положение, че не разполага с други доходи и не упражнява друга професия, което съставлява значителна и труднопоправима вреда по смисъла на закона.

Според настоящия съдебен състав, така изложените доводи, а и приложените в тази връзка писмени доказателства, коментирани по-горе, аргументират вероятността от причиняване на значителни и трудно поправими вреди на молителя А. М. Б., свързани с невъзможността същият да управлява МПС, поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС и по този начин да изпълнява служебните си задължения и функции като [длъжност], към фирмата на едноличния търговец, негов работодател – [едноличен търговец] [населено място], [община], с [ЕИК].

Във връзка с горното следва да се отбележи, че всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но доколко с него в конкретния случай е постигната тази защита на обществения интерес, следва да бъде извършена преценка от съда, съобразно установените по делото факти. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, но съдът намира, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта към момента не постига реалните цели и ефект на предварителното изпълнение. В случая предварителното изпълнение на процесните заповеди е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост.

Изложеното дотук обосновава извода, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си трудови задължения и функции като [длъжност] към посочената фирма на едноличен търговец – негов работодател, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК.

Предвид горното съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя, изразявайки се в спиране на действието на невлезлия в сила административен акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие.