Решение № 814 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110109699 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. .... , вх. ...., ет. ...., ап. ...., срещу „***“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1210,38 евро (2367,30 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2023 г. до 02.09.2024 г. върху изплатеното й застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от ищцата болки, страдания, негативни психически преживявания, емоционален стрес в резултат на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 16.10.2023 г. в гр. Варна по вина на водача на автобус „***“ с рег. № * **** **, застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което обезщетение е присъдено на ищцата с влязло в сила Решение № 2138 от 10.06.2025 г., постановено по гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата молба ищцата Д. С. Г. излага, че на 16.10.2023 г. около 09:05 ч. в гр. Варна, на бул. „Мария Луиза“, на кръстовището с ул. „Драгоман“, докато пресичала на пешеходната пътека, била блъсната от автобус „***“ с рег. № * **** **, управляван от В. Х.. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2085. Посочва, че горният автобус към датата на ПТП бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по 1 застрахователна полица със срок на действие от 16.09.2023 г. до 15.09.2024 г. Сочи, че на 26.10.2023 г. уведомила застрахователя за настъпилото ПТП, след което завела срещу него и иск, като с Решение № 2138 от 10.06.2025 г., постановено по образуваното гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, предявеният иск бил уважен за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане.

Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ЗК, ответникът е изпаднал в забава за изплащане на застрахователното обезщетение за периода от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие – 26.10.2023 г., до датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба по гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, като дължимото обезщетение за забава в размера на законната лихва е 2367,30 лева.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който поддържа, че не е било надлежно поканено да изпълни претендираното обезщетение за забава и не е дало повод за завеждане на делото.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. В евентуалност, изразява становище, че разноски в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани поради нарушаване на принципа на добросъвестно упражняване на права.

В съдебно заседание ищцата Д. С. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК – Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „***“ АД се представлява от адв. Р. Д. от АК – Варна, преупълномощена от адв. Н. В.. Оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ал. 2, т. 2 на същия законов член предвижда, че в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Според императивната разпоредба на чл. 84 ЗЗД, ал. 3, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като законна лихва се дължи от датата на увреждането. С разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ е уредено изключение от общото правило, като лихвите за забава, дължими от застрахования по „Гражданска отговорност“ делинквент, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването от застрахования за 2 настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Застрахователят, съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, и на собствено основание дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение, когато не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В този случай с ал. 2 на същия член законодателят е предвидил, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума.

Видно от материалите по присъединеното в настоящото производство гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в същото застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от ищцата болки, страдания, негативни психически преживявания, емоционален стрес в резултат на настъпило застрахователно събитие - претърпяно ПТП на 16.10.2023 г. в гр. Варна по вина на водача на автобус „***“ с рег. № * **** **, застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е претендирано ведно със законната лихва върху него, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът е уважен. Лихва за забава от датата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, до датата преди депозиране на исковата молба не е претендирана, съответно не е присъдена. Такава обаче, предвид цитираната по-горе законова уредба, е принципно дължима от застрахователя и няма пречка да бъде претендирана в отделно производство, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, след като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт (в този смисъл Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009 г. на ВКС, II ТО, Определение № 305 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 5086/2015 г., ВКС, II ГО).

Видно от представената по делото Претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, същата е подписана от ищцата на дата 26.10.2023 г., като няма данни на коя дата е достигнала до застрахователя. Доколкото обаче ответникът не оспорва посочената дата, съдът приема, че именно това е датата, на която той е бил уведомен за застрахователното събитие и респективно, от която е дължима лихва за забава върху обезщетението, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Изчислена с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП, законната лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 02.09.2024 г. върху присъденото с Решение № 2138 от 10.06.2025 г. по гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева възлиза на сумата от 2367,30 лева, в какъвто размер е и исковата претенция в настоящото производство.

С оглед на изложеното, предявеният иск се явява основателен изцяло и следва да бъде уважен.

3

Относно съдебно-деловодните разноски:

С представен списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски в размер на 48,41 евро (94,69 лева) – внесена държавна такса, и 330 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Oснователно е обаче възражението на ответника за липса на основание за присъждане на разноски в полза на ищцата поради нарушаване на принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 ГПК. Настоящото производство има за предмет единствено претенция за присъждане на обезщетение за забава, която не е имало пречка да бъде предявена ведно с претенцията за присъждане на главницата по гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна. Същевременно, видно от материалите по предходното производство, в същото е претендирана единствено законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

От изложеното може да се заключи, че е налице злоупотреба с процесуални права, като целта, преследвана от ищцата чрез образуването на отделни искови производства, е неоснователно обогатяване посредством генерирането на съдебни разноски. В този смисъл е Определение № 2031/29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 760/2025 г. на Окръжен съд - Варна, като настоящият съдебен състав поддържа съдебната практика, обективирана в него.

По изложените съображения, разноски в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „***“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. .... , вх. ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 1210,38 евро (Хиляда двеста и десет евро и 38 евроцента), с равностойност 2367,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2023 г. до 02.09.2024 г. върху изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от нея болки, страдания, негативни психически преживявания, емоционален стрес в резултат на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 16.10.2023 г. в гр. Варна по вина на водача на автобус „***“ с рег. № * **** **, застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което обезщетение е присъдено на ищцата с влязло в сила Решение № 2138 от 10.06.2025 г., постановено по гр. д. № 11257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5