Определение № 4359 от 18.09.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4359

Стара Загора, 18.09.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдията Ирена Янкова административно дело № 1181/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от С. П. В. заповед за прилагане на ПАМ № 26-.1228-001059 от 08.09.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП, издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“към “ ОДМВР Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 09.09.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 18.09.2026 г. с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й.

С особено искане в жалбата се претендира спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят твърди трудова заетост като шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, а предварителното изпълнение на заповедта го поставя в невъзможност да упражнява професията си, което го оставя . Тези последици оценява като значителна и трудно поправима вреда. Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е основателно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая твърдението за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на невъзможността да се упражняват трудови функции като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Заеманата длъжност е удостоверена в представен трудов договор, като е несъмнено, че СУМПС е условие за изпълнение на възложените задължения.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.

С оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно-административно производство с влязло в сила решение. Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА по искане на С. П. В. допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-.1228-001059 от 08.09.2026 г. по чл.171, т.1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП, издадена от началник група в сектор „ Пътна полиция“ към “ ОДМВР Стара Загора..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�