Определение № 8575 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8575 гр. Варна, 23.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Частно гражданско дело № 20263110100404 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 37995/13.05.2026 г., подадена от М. Е. Ю. и А. Е. Ю., в качеството си на наследници на с И. А., починала на 14.04.2025 г., чрез адв. Д. М. П., за изменение на постановеното по делото Решение № 1685/04.05.2026 г., в частта за разноските, с искане постановения акт да бъде допълнен, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един двамата наследници поотделно. Излагат се доводи, че като наследници са участвали в съдебно охранително производство с правно основание чл. 51 ЗН, образувано от молителя „Банка ДСК“ ЕАД, като при лично явяване по отношение на всеки един от наследниците е осъществено процесуално представителство. Твърди се, че в производствата по чл. 51 ЗН, освен страната молител, участва и всеки наследник, който е призован да заяви приема или се отказва от наследство. Прави се извод, че след като са призовани наследниците в о.с.з, то следва като заинтересовани да претендират защита, съответно разноски.

В законоустановения срок, насрещната страна е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на същата. Сочи, че в производството по чл. 540 ГПК, не намират приложение разпоредбата на чл. 248 ГПК, съответно е неприложим чл. 78 ГПК.

Отделно от горното, счита че молбата е и неоснователна. Твърди, че производството по чл. 51 ЗН, е едностранно охранително производство и съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК, разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. В тази насока сочи, че под разноски, следва да се разбират тези за заплатена държавна такса , както и съпътстващите такси по делото, но не и разноски за адвокатски хонорар на призованите по делото наследници.

Излага се, че реално процесуалния представител на наследниците, не е 1 извършвал някакви правни и фактически действия, които да обосновават дължимост на адвокатско възнаграждение, предвид това, че приемането на наследството е строго личен акт, който не е свързан с действия на процесуален представител. Моли се молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от „Банка ДСК“ АД, с правно основание чл. 51 ЗН, с отправено искане за предоставяне на срок на законните наследници на починалата с И. А., сключила приживе договор за кредит от 03.06.2020 г. с молителя, а именно: на М. Е. Ю. и А. Е.

Ю., да заявят дали приемат наследството на наследодателя си или се отказват от него.

С Решение № 1685/04.05.2026 г., съдът е разпоредил да се впише в особена книга при РС Варна, волеизявлението на М. Е. Ю. и А. Е. Ю., за приемане на наследството, останало след смъртта на наследодателката им с И.

А., починала на 14.04.2025 г., на основание чл. 51, ал. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗН, по искане на всеки заинтересуван, районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В тази хипотеза производството е охранително и по отношение на него намират приложение общите правила на охранителните производства, регламентирани в Глава 49 ГПК. В тях се съдържа препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК, според която се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 206-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Отговорността за разноски по чл. 78 и сл. ГПК, които попадат в общите правила на ГПК, не намира приложение, доколкото е дерогирана от специалната разпоредба на чл. 541 ГПК, според която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Както вече се посочи, в това производството, съдът съдейства на заинтересованото лице при снабдяването му с охранителен акт - вписването на изявление за приемане или отказ от наследство. С оглед на това, разпоредбата на чл. 541 ГПК, следва да се тълкува в смисъл, че заинтересованото лице е субектът, който дължи заплащане на разноските в това производството, които включват единствено заплатената държавна такса.

С крайния съдебен акт, без значение неговия резултат, тези разноски не се възлагат на насрещната страна, тъй като такава няма, а остават в тежест на молителя. Затова и съпътстващите такси по делото (депозит за вещо лице, такси по чл. 102з ГПК, такива за СУ, скици и данъчни оценки), включително и разноски за един адвокат, остават за сметка на направилата ги страна, а не следва да се възлагат в тежест на молителя. Това се потвърждава и от обстоятелството, че участието на призованите към наследяване лица, е свързано с дейността на съда по оказване на съдействие, но то не е насочено пряко към упражняване тяхното право на наследяване, чрез отказ или приемане в производството. Те не са лицата, които са потърсили съдействие от 2 съда за вписване на тяхното изявление до съда, поради което не дължат такси в производството, нито следва молителят да отговаря за сторените от тях разноски.

Изложеното налага извод, че в охранителното производство по чл. 51, ал.

1, изр. първо ЗН, съдът изобщо не следва да се произнася по разноските, които така или иначе включват единствено дължимата от молителя държавна такса.

От това логично следва и че няма предвидена възможност, постановеният охранителен акт да бъде ревизиран в частта за разноските, като е без значение дали съдът се е произнесъл по същество или е прекратил производството като недопустимо. Последното се потвърждава и от правилото на чл. 540 ГПК, в който изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 248 ГПК не намира приложение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №

37995/13.05.2026 г., подадена от М. Е. Ю. и А. Е. Ю., в качеството им на наследници на с И. А., починала на 14.04.2025 г., чрез адв. Д. М. П., за допълване на Решение № 1685/04.05.2026 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от настоящото определение, да се връчат на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3