Решение № 259 от 18.07.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Севлиево, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100579 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК 130460283, е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), искове, с правно основание чл. 79, ал.

1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за признаване за установено по отношение на Т. С. Р., че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 261,61 лева, от които: сумата от 115,40 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.03.2020 г. до 04.05.2020 г.; сумата от 146,21 лева - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 17/16.01.2023 г. по ч. гр.д. № 33/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Т. С. Р. били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответникът бил абонат на дружеството, както следва: Договор за мобилни услуги от дата 25.03.2020 г. сключен за мобилен номер ***********. Абонатът избирал ползването на абонаментна програма Тотал + 55.99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на 51.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 25.03.2022 г.

Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006509202.

Излагат се твърдения в исковата молба, че съгласно чл. 2 6 от Общите 1 условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.

Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.”.

За потребените от ответника услуги за периода от 26.03.2020 г. до дата 04.05.2020 г. ищцовото дружество било издало фактури на обща стойност 115,40 лева, както следва: 1/ фактура № **********/05.04.2020 г. за отчетния период на потребление от 26.03.2020 -04.04.2020 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 62,5 2 лв. /с ДДС/, от които за мобилен номер ***********: 57,3 0 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал + 55,9 9 лв./ с промоционален месечен абонамент в размер на 51,99 лв., и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 8,77 лв./без ДДС/, от които: 8,33 лв. за Допълнителни услуги, и 0,44 лв. за Кратки текстови съобщения (SMS). Дължимата сума била платима в срок 20.04.2020 г.; 2/ фактура № 7304028269/05.05.2020 г. за отчетния период на потребление от 05.04.2020 г. - 04.05.2020 г, с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 52.88 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер ***********: 43,32 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал + 55,99 лв./ с промоционален месечен абонамент в размер на 51,9 9 лв.

Дължимата сума била платима в срок 20.05.2020 г.

Ищецът твърди, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 115,4 0 лева, било ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Т. С. Р. за ползваните абонаменти.

С молба, вх. № 993 от 21.02.2024 г., ищецът е уточнил, че след прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура № 7306754768/05.07.2020 г., в която били начислени суми в размер, както следва:

115,4 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в настоящото производство/; и 146,21 лева - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/.

Ищецът сочи, че в настоящото производство интерес за ищеца представлявала и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, която се претендирала на основание т.

1 1 от договора за мобилни услуги, която била уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна бил „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Твърди се още, че датата на деактивация на процесния абонамент била 2

26.05.2020 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент и така абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на Тотал + 55,9 9 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 51,9 9 лв. за мобилен номер *********** д о 25.03.2022 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 25.03.2020 г.

В исковата молба се посочва и че след датата на деактивация на процесния абонамент, на абоната била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която бил посочен размерът на общата стойност на незаплатените задължения на абоната, последният бил поканен в 10-дневен срок от последната да заплати доброволно процесната сума, като му била указана и последицата от неизпълнение - а именно, че процесният договор за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен. Поканата за изпълнение била доставена на абоната - длъжник.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователност на ищцовата претенция. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 33/2023 г. на Районен съд - Севлиево, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, от ЗЗД:

От представения по делото Договор за мобилни услуги от дата 25.03.2020 г. сключен за мобилен номер ***********, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил на мобилен номер *********** месечен абонаментен план Тотал + 55.99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на 51.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 25.03.2022 г.

Видно от представения договор, между страните са възникнали валидни 3 облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.

Договорът е редовен от външна страна и обвързва страните с договорените им задължения.

При така възприетото съдът приема за установено валидно възникнало правоотношение между страните по горепосочения договор за мобилни услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й, поради което и установено по делото е, че за ответникът е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси по договора за мобилни/фиксирани услуги.

С оглед гореизложеното, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 115,40 лева, дължима за предоставени мобилни услуги по представения договор. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да установи извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения, нито е оспорил претендирания размер отразен в представените по заповедното дело фактури.

Съобразно горното, предявеният иск относно неизплатените месечни абонаментни суми се явява основателен, като доказан, както по основание, така и по размер.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД:

В договора за мобилни услуги от 25.03.2020 г. страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни вноски. Неустойката представлява договорен способ за обезвреда на едната страна в правоотношението при допуснато неизпълнение на договорно задължение от другата страна по правоотношението, без да е необходимо страната, в чиято полза е уговорена неустойката, да доказва вреди. В конкретния случай, със сключване на договора за мобилни услуги, страните са уговорили дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на потребителя. Процесните вземания за неустойка са предвидени в т. 11, б. а) и б) от Договора за мобилни услуги като е посочено, че „в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни 4 абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият, според условията на плана.”

Съдът намира, че клаузата по т. 11 б. а) е неравноправна. Съображенията за това са, че тя задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения /неплащане на месечни вноски/, вследствие на което договорът е прекратен от доставчика на услугата, да заплати необосновано висока неустойка, надвишаваща както размера на дължимата месечна такса /неустойката се изчислява върху т. нар. „стандартен абонамент”, чийто размер винаги надвишава този на таксата при срочните абонаменти/, така и размера на действително претърпените от кредитора вреди при забавено изпълнение на парично задължение. В същото време абонатът не получава насрещна престация от доставчика на услугата, който по собствена инициатива е решил да прекрати договора. Всичко това осъществява предпоставките на чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП за неравноправност. Уговорената по този начин клауза е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП доколкото позволява на оператора да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, каквато възможност не е предвидена за по-слабата страна в правоотношението – потребителя, за когото не се предвижда реципрочна възможност да развали договора преди изтичането на срока му поради неизпълнение на задълженията на доставчика на мобилни услуги и да получи неустойка за неизпълнението.