Решение № 16331 от 30.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16331 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110156389 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу В. Л. П. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, а именно: сумата от 671,04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в имот: гр. София, район „Изгрев“, адрес, аб. № 36832, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 25,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г.; сумата от 62,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 10,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3353/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик/титуляр на вещно право на ползване на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна 1 енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3353/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение с ответника, доколкото не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва да е извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот, както и сертифицирането на измервателните уреди. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

С молба вх. № 112131/04.04.2024 г. ответникът изрично е заявил, че признава доставката на ТЕ в твърдяното от ищец количество и качество, поради което и не следва да се допуска СТЕ.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 21.01.2021 г. от „фирма“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД № 3353 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника В. Л. П. за следните суми: сумата от 671,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на 2 вземането, мораторна лихва в размер на 25,96 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г., сумата от 62,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,90 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г. и 75,00 лв. разноски по делото, а именно: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.04.2021 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 23.04.2021 г.

С разпореждане от 25.08.2021 г., връчено на 01.09.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 30.09.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за собственост на жилище (апартамент) в сграда, построена върху отстъпено право на строеж върху държавна земя на ЖСК № 26, том I, дело № 17/1974 г. от 12.12.1974 г., от който се установява, че Л.К.П. е получил в дял и е станал собственик на процесния топлоснабден имот.

Представено е удостоверение за наследници № 001203/07.03.2011 г., от което се установява, че Л.К.П. е починал на 26.02.2011 г., като е оставил за наследник по закон ответницата В. Л. П. – дъщеря.

Представен е списък за таксуване на ТЕ на живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София, район АДРЕС, като за ап.

2 е посочен Л.К.П., ЕГН **********.

По делото е представен протокол от проведено на 24.10.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, район АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 1348/29.10.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „ФИРМА“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение. Действително съдът на основание чл. 190 от ГПК е 3 задължил ТЛП да представи договора в оригинал, същият не е представен в срок и съдът е обявил на страните, че ще разгледа и реши делото без събиране на това доказателство. Същевременно обаче по делото се установи, че ОС на ЕС е взело решение за сключване на такъв договор, същевременно ТЛП е представило документи, от които се установява, че в исковия период е извършена услуга дялово разпределение, т. е. по косвен път може да се установи, че действително е сключен договор за възлагане извършването на услугата за дялово разпределение между ЕС като възложител и „ФИРМА“ ООД.

Представено е писмо от 06.12.2001 г., с което ФДР е уведомило ищеца за липсващ договор за дялово разпределение с аб. № 36832.

По делото е представен договор от № 144/29.07.2015 г., сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са фактурите, издадени от ищеца за исковия период относно процесния топлоснабден имот с аб. № 36832.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца талон за главен отчет, изравнителни справки и протоколи за дата на връчване на годишни изравнителни справки.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от 4 правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Във връзка с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

В отношенията на страните не е спорно и че в топлоснабдения имот ищецът е доставил в исковия период в твърдяното от него количество и качество ТЕ.

Основният спорен въпрос е дали между страните е налице облигационно отношение, респ. дали ответницата има качеството потребител на ТЕ като собственик на процесния имот.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 5

17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).