Определение № 8660 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8660 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110149552 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София” АД, ЕИК .., против Й. П. Х., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Съдът намира, че като следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.

Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на спора от правна страна. С оглед процесуалното поведение на ответника, следва да бъде отложено произнасянето по направените от ищеца доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно заседание.

1

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С..като трето лице – помагач на страната на ищеца.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 17807/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.04.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С.. с аб. № 73297. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 131,88 лева главница за 2 периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 571,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 24.03.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 81,08 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г. и 17,99 лв.лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 24.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 17 807/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от приложената справка длъжникът няма работодател или осигурител, като съдът е дал указания до заявителя, че може да предяви иск относно вземането предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Й. П. Х., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 4 131,88 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 571,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 24.03.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 81,08 лв.- главница за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г. и 17,99 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. - 24.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17807/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок отговор от ответника.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже, че между страните са съществували договорни отношения по доставка на топлинна енергия за процесния 3 период за посочения в исковата молба топлоснабден имот; обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по иска за лихви – че ответникът е изпаднал в забава, както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума. За твърдението си, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) за процесния топлоснабден имот не е ангажирал никакви доказателства.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже евентуално плащане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4