Решение № 406 от 14.10.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Плевен, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500584 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №110/27.05.2022г., постановено по гр.д.№224/2021г. РСЛевски е осъдил на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. – директор, с адрес за призоваване гр.Плевен, ***, да заплати на В. Д. Е.,ЕГН ***, гр.Левски, ***, сумата от 872,55лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019г. - 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.03.2021г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение РС-Левски е осъдил на основание чл.86 ЗЗД, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. ,да заплати на В. Д. Е., ЕГН********** от гр.Левски,сумата от 105.06лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019г., до датата на подаване на исковата молба - 22.03.2021г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГД„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Левски, сумата в размер на 100.00лв., представляваща държавна такса върху предявените искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 196.50лв.

1

Осъдил е, на основание чл.38, ал.2 ЗА, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР да заплати на адв.В. Н. Н.-П., ЕГН********** от АКПлевен, сумата от 600.00лв., представляващо дължимо й се адвокатско възнаграждение.

Против горепосоченото решение е постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт С. М. Н., като се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на РС-Левски,като по съществото на спора отхвърли предявените главен иск за възнаграждение за извънреден труд и акцесорен иск за мораторната лихва ,със законните от това последици. Излагат се доводи за неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Сочи се, че неправилно РС-Левски е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007г., че приложението на общите правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187, ал.9 ЗМВР, която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, че нито в ЗДСл., нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми, които са цитирани.

Въззивникът твърди,че на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР в процесния период са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 81213-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е, че тези две наредби, НСОРЗ, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, имат еднакъв предмет на регламентация. Предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. Твърди се,че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР, в който нормалната продължителност на работното време през деня, съвпада с продължителността на работното време през нощта-8 часа, като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143, ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187, ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР.

Въззивникът счита, че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ, както неправилно е приел Районен съд Левски. Изложени 2 са подробни съображения, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.

Твърди се, че неправилно РС е приел, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт, да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Изложени са доводи, че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че РС- Левски не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, че след като е установено, че ищецът е полагал нощен труд, съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд. В жалбата въззивникът се позовава на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-262/20г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Луковит.

В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд Левски като неправилно.

Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебното заседание на 28.09.2022г. не се е явил представител на въззивника. От ГД“ПБЗН“ към МВР, чрез гл.юрисконсулт С. Н., е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника, в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

3

Постъпил е писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна В. Д. Е., ЕГН***, чрез пълномощника му адв.В. П., в който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на РС-Левски.В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се твърди, че Наредба № 81213776/29.07.2016г. е отменена изцяло с Решение №16766/10.12.2019г. по адм.дело №8601/2019г. на ВАС, петчленен състав, 1 колегия, като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство, че е отменил изцяло наредбата, което обуславя извод за приложимост на нормите, въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи, че чл.9, ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР, че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители, а и тази забрана би била противоконституционна, тъй като би поставила служителите на МВР в понеблагоприятно положение от други държавни служители. Твърди се, че в разпоредбата на чл.187, ал.3, изр.последно ЗМВР, не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа. Изложени са доводи, че празнотата в наредбите от 2015г. и 2016г. относно нормата на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./ обуславя субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.

Изложени са доводи, че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения, като се излагат доводи, че международно-правните актове по които РБ е страна, също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд. В тази насока са изложени подробни съображения. В писмения отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г., като въззиваемият счита, че в контекста на европейското съдебно решение, разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е допустима, ако се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Според СЕС такава цел, обективен и разумен критерий липсва, тъй като не са приети аргументите, изложени от ГД“ПБЗН“ и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи. Изложени са доводи, че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. В заключение моли Окръжният съд да постанови решение, с което обжалваното 4 решение на РС-Левски да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В полза на адвокат В. П. от Пл.АК се претендира присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. В съдебното заседание на 28.09.2022г. въззиваемият, чрез своя пълномощник адвокат В. П. от Пл.АК, взема становище, че въззивната жалба е неоснователна по изложените в писмения отговор съображения.

С определение на Районен съд Левски №367 от 29.06.2022г., постановено по гр.д. №224/2021г. е оставена без уважение молбата на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №110 от 27.05.2022г. в частта за разноските.