Решение № 4404 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4404 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330103610 по описа за 2025 година

С исковата молба ищеца С. И. Щ. е предявил против П. И. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9924/25.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19769/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII граждански състав, за сумата от 1 900 лв., представляваща задължение по договор за заем, сключен през м.02.2024 г. и сумата от 132, 17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.04.2024 г. до 28.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че се занимава с животновъдство и познава ответника, който също работи в тази сфера и в годните са работили заедно, като са си помагали със съвети и съдействие. Сочи, че през м. февруари 2024 г. се видял с ответника в с. Д.и. и той му поискал сумата от 1 900 лв. назаем, тъй като му трябвали за неща свързани с животните. Поддържа, че сключили устен договор за заем, като предал на ответника сумата от 1 900 лв. в присъствието на с. си Б. Щ.. Сочи, че ответникът му обещал да му върне парите в срок от два месеца - с падеж на 29.04.2024 г. Твърди, че въпреки многобройните разговори с ответника, последният не му върнал дължимата сума. Поддържа, че на 01.07.2024 г. по молба на ответника отишъл до тях, но така и не се 1 видели, след което по сигнал на ответника било образувано досъдебно производство, в хода на което ответникът дал обяснения, в които си признава, че е взел от ищеца сумата от 1 900 лв., но си измислял, че ищецът имал да му заплаща други неща. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът П. И. Д. е депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че не признава предявения срещу него иск в размер от 1 900 лв., като счита, че изложеното в исковата молба не е вярно.

Поддържа, че не познава с. на С. Щ. и не я е виждал. Сочи, че ищецът е лихвар и не е логично да му даде такава сума пари без разписка. Твърди, че ищецът му е близък и имали спорове за решаване, като заплатил дела на майка му за недвижим имот, която тя придобила в дял по силата на съдебно решение, като ищецът взимал от него три пъти агнета без да му ги заплати и му дължал сумата от 750 лв. Предлага за уреждане на споровете им извън съдебна зала.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 9924/25.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19769/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII граждански състав, за сумата от 1 900 лв., представляваща задължение по договор за заем, сключен през м.02.2024 г. и сумата от 132, 17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.04.2024 г. до 28.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2024 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

По своята правна природа договорът за паричен заем представлява неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

2

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума – изтичане на уговорения срок.

Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно правоотношение.

Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.

В отговора на исковата молба същевременно са изложени твърдения за получаване на сумата в изпълнение на задължение на ищеца спрямо ответника, възникнало на основание договор за покупко-продажба на агнета, както и твърдения за наличие на имуществени спорове във връзка с недвижим имот, като ответникът заплатил на ищеца дела на майка му в съсобствеността.

Наличието на посочените основания за получаване на процесната сума подлежат на установяване от ответника.

В производството по делото са снети показанията на две групи свидетели – тези на ищеца и на ответника.

От показанията на свидетелката Б. П. Щ.а се установява, че последната е с. на ищеца и знае, че ищецът е давал пари на ответника. Свидетелства, че през м. февруари 2024 г. съпругът й се обадил, докато свидетелката била в дама им и й казал да вземе 2 000 лв., които ще занесат в с. Д.и. на роднината на с. й – П. Д.. Сочи, че взела от дома им 2 000 лв., които преброила и ги дала на ищеца, като в нея останали 100 лв. за пазаруване, като не си спомня какви са били банкнотите по номинална стойност. Посочва, че с. й й казал, че ще даде парите на б. му, тъй като имал нужда от тях за закупуване на нещо и след 2 месеца щял да му ги върне. Излага пред съда, че към 18:30 ч. – 19:00 ч. били в с. Д.и. и тъй като улицата на Д. била много кална, той ги чакал пред магазина. Свидетелката останала в колата, мъжът и слязъл и предал на Д. 1 900 лв. и той ги взела. Това се случило пред свидетелката, която чакала в 3 колата и знаела каква е сумата, тъй като предала на м. си 1 900 лв. от взетите и преброени от нея 2 000 лв., като 100 лв. си оставили за пазаруване.

Снети са и показанията на свидетеля С.Г.М., който свидетелства, че познава ищецът С., защото са съседи, като през м. юни 2024 г. ходили за сирене до с. Д.и. и на връщане минали пред б. на ищеца. Ищецът го извикал като б. на ищеца излязъл на двора – свидетелят посочва, че това е ответника, който се намира в съдебната зала. Свидетелства, че тогава С. го попитал кога ще му върне парите, а ответникът казал, че няма пари и не може да ги върне сега и не може да каже кога ще ги върне. Сочи, че пред него ответникът си признал, че има да дава пари, но не може да ги върне. След това тръгнали и на С. му се обадили по телефона да се върне до къщата в с. Д.и. – той се върнал, но не със свидетеля а с друг човек, тъй като свидетелят останал в селото.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля на ответника – Я. В. Д., който свидетелства, че е далечен роднина – б. и на двете страни, като м. на ищеца – М. Щ., която е покойница, е л. на свидетеля.

Посочва, че не живее в с. Д.и., като през 2024 г. не е виждал ищеца и не си спомня да е виждал ответника. Знае от ответника, че има някакви финансови проблеми със С., но не може да каже какви са и в какво се изразяват, тъй като не го засяга. Не знае някой да е давал заеми на другия. Няма знания за други отношения между страните, като предполага, че е възможно П. да е давал агнета на С., защото се занимава с това, но няма знания дали е така. Сочи, че е бил страна по дело за делба с м. на ищеца М. Щ. и й е давал пълномощно, като знае за спорове между страните за една нива, която е разделена между м. на ищеца и свидетеля, като знае, че неговият дял е платен от ответника. Сочи, че е чувал между П. и м. на ищеца – М. да е имало отношения и че тя му е давала пари. Не знае ответникът да е имал нужда от финансови средства, като счита, че той има средства, тъй като се занимава с животновъдство и получава субсидии.

Снети са и показанията на втория свидетел на ответника – В. Я.в Б., който свидетелства, че познава П. Д., тъй като са от едно село и свидетелят го викат да коли агнета. Преди 4-5 години колил агне на П. Д. и тогава дошъл ищецът да вземе агнето и свидетелят го попитал на шега – сега кой ще плаща агнето ти или чорбаджията и ищецът му казал, че чобанинът ще плати и тръгнал. Не знае дали агнето е било за С., така мисли, защото той е дошъл при коленето му. Сочи, че неговата работа е свързана с коленето на агнето и след като го заколил си тръгнал и не знае кой го е взел. Не знае за финансови отношения между страните, не знае П. да дължи пари или да има нужда от пари.

В производството по делото е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.08.2024 г. по пр.пр. № 8562/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувана по заявление на ищеца С. Щ. за извършено престъпление по чл. 209 НК. В постановлението е посочено, че е налице гражданско правен спор по повод сключен договор за заем, който следва да се разреши пред гражданските съдилища или 4 извънсъдебно. В постановлението е посочено, че са снети обясненията на П.

Д., който е твърдял, че С. Щ. се е опитал да го удари, потвърдил е, че е взел заем от Щ., но Щ. също му дължал пари и когато Д. предложил да се направи прихващане – Щ. се ядосал и се опитал да го удари.

Представени са и данъчни декларации на ответника за декларирани доходи, съдебно решение за извършване на съдебна делба и удостоверения за наследници.

Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства, че е установява, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 1 900 лв., която ищецът е предал на ответника през м. февруари 2024 г. срещу насрещното задължение на ответника да върне посочената сума за срок от два месеца.

Посоченото обстоятелство се установява от гласните доказателствени средства, снети в производството чрез показанията на свидетелите на ищеца.

От показанията на свидетелката Б. П. Щ. – с. на ищеца, се установява, че през м. февруари 2024 г. ищецът е дал в заем на ответника сумата от 1 900 лв., която е била нужна на ответника за закупуване на нещо, като ответникът е поел задължение да я върне в срок от 2 месеца. Тези свидетелски показания са преки, доколкото свидетелката лично е взела от дома на ищеца сумата от 2 000 лв., която е преброила, като е предала на ищеца 1 900 лв. и 100 лв. е оставила в себе си. Свидетелката лично е присъствала на предаването на парите, доколкото е придружила ищеца и е останала в лекия автомобил, от който е видяла предаването на сумата. Съдът цени тези показания на свидетелката Щ. на основание чл. 172 ГПК като безпротиворечиви и житейски логични. В производството по делото не са налице данни за конкретна заинтересованост на свидетелката от изхода на правния спор, предмет на производството по делото, и изложените от нея данни се подкрепят от останалите, събрани в хода на производството по делото доказателства.