Решение № 394 от 13.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Плевен, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20244400100529 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.49 вр. чл.52 ЗЗД.

Обратни искове с правно основание чл.219 ал.3 ГПК вр. чл.435 КЗ.

Постъпила е на 16.07.2024г. искова молба от ищците Б. Х. Б., Ц. Х. Б. и Х. Б. Х. чрез адв.С. В. от БлАК против УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ”ЕАД гр.Плевен, ЕИК ***, в която се твърди, че ищците са наследници на починалата М.А. Х..

Твърди се, че на 15.04.2023год. наследодателката на ищците е постъпила в „УМБАЛ Д- р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен поради невъзможност за дефекация от 7 дни, болки и подуване на корема. Твърди се, че в История на заболяването № 12376/2023год. е отбелязано „спешен прием“, с най-висока степен на тежест на състоянието - до 6 часа, а приемната диагноза е „илеус неуточнен“. Твърди се, че на 18.04.2023год. е било предприето оперативно лечение на М.А. Х. при значително влошено общо състояние на пациентката.

В исковата молба подробно са описани проведените изследвания, етапите на последващата оперативна интервенция и следоперативно лечение.

Твърди се, че наследодателката на ищците е била изписана на 05. 05.2023год.

Твърди се, че поради увреденото общо състояние на същата, близките й потърсили медицинска помощ в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр.Плевен, 1 където била приета на 07.05.2023год. Твърди се, че след проведени изследвания на 09.05.2023год. била извършена животоспасяваща операция на корема. Твърди се, че въпреки предприетото лечение, наследодателката на ищците починала на 18.05. 2023год.

Ищците считат, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с противоправни действия / бездействия от страна на медицинските специалисти от ответното Дружество. Твърди се, че вследствие смъртта на тяхната наследодателка ищците са претърпели значителни неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани чрез заплащането на обезщетение в размер по на 120 000лв. на ищците Б. Б. и Х. Х. и обезщетение в размер на 75 000лв. на ищеца Ц. Б. след допуснато увеличение на исковете по реда на чл.214 ГПК.

Твърдят, че е налице е нарушение на разпоредбите на чл.81 ал.2, т. 1 от Закона за здравето, относно правото на своевременно лечение. В случая има несвоевременно уточняване на диагнозата и ненужно, във вреда на пациента, забавяне на оперативното лечение с 3 дни.

Илеусът (чревна непроходимост) може да е следствие на различни причини. Най-важно в такива случаи е да се установи незабавно дали тази непроходимост е в резултат на странгулационен илеус - чревна непроходимост в резултат на спиране на кръвоснабдяването и инервацията на част от червата, заради усукване (странгулация) на снопа от съдове и нерви в този участък.

Спирането на кръвотока и инервацията може да доведе до некроза на червата, изливане на чревно съдържимо в корема и перитонит с висок риск за живота на болния. Затова при случаите на чревна непроходимост, е от голямо значение да се уточни незабавно причината за илеуса. При странгулационен илеус медицинската наука препоръчва спешна операция, защото всяко отлагане води до повишен риск за болния.

М. Х. постъпва за лечение на 15 април. Поставената при приема диагноза е „илеус неуточнен“. Диагнозата остава неуточнена в следващите няколко дни. Ответникът не е извършил в деня на приема всички необходими диагностични изследвания за да установи това. Не съобразяват, че към момента на постъпване пациентката е с чревна непроходимост, продължаваща вече 7 дни. Такива диагностични изследвания са направени едва на третия ден от постъпването, а операцията е извършена на четвъртия (18 април). През тези 2 дни състоянието на М. Х. се е влошило и това е повишило необосновано риска за неблагоприятен изход от заболяването. Не са били налице никакви обективни пречки или непреодолима сила, уточняването на илеуса да се извърши в деня на приема и болната да се оперира веднага след това.

Налице е нарушение на разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 86, ал. 1, т.

3 от Закона за здравето, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Правилата за добра медицинска практика по хирургия на лекарите – хирурзи в Република България, относно правото пациента да получи качествена медицинска помощ.

Описаните действия на лекарите в ответната Болница сочат на противоправно от тяхна страна поведение в противоречие с разпоредбата на чл.79 от ЗЗ и с основополагащия принцип на медицинското обслужване за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, прокламиран с чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Считат, че чл.80 от ЗЗ указва, че „Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.“

Твърдят, че поведението на д-р Р., д-р А.Г. и другите лекари е и в нарушение на чл.8 ал.2 от Правилата за добра медицинска практика по хирургия на лекарите - хирурзи в Република България, в които е въведено изискването, че „хирургичните процедури трябва да бъдат извършвани своевременно, сигурно и компетентно, в съответствие със съвременните тенденции и достижения на хирургичната практика“.

По време на престоя си в болницата М. Х. на два пъти е превеждана в реанимация без в медицинската документация да е отразено каква е била непосредствената причина за всеки от тези случаи. Няма никакви данни това да се дължи на съпътстващо страдание, каквото М. Х. не е имала и следователно инцидентите могат да бъда единствено резултат на лошо качество на проведеното лечение. Установените при аутопсията причини за смъртта също могат да се обяснят с лошо качество на проведеното лечение.

Считат, че е нарушена и разпоредбата на чл.6, ал.1 от същите Правила, 3 съгласно която „при усложнени пациенти хирургът трябва да свика мултидисциплинарен екип за обсъждане на диагностично-лечебния план.“ Въпреки продължителното увредено състояние на пациентката, такова обсъждане не е проведено и изобщо не е коментирана възможността за извършване на навременна и животоспасяваща повторна операция за овладяване на перитонита, причинен вследствие на първата.

В Доклад от национална Конференция по хирургия, организирана от Българско хирургическо общество и Медицински университет - Плевен от юни 2019г., механичният илеус е посочен като индикация за извършване на спешна операция, както и че забавянето на оперативното лечение при чревна странгулация корелира с висок морбидитет и леталитет. Посочени са основните лабораторни изследвания, чрез които следва да се проследява състоянието, а именно проследяване на левкоцитите (понякога почасово), хемоглобин, хематокрит, диференциално броене (олевяване), СУЕ, Среактивен протеин, урея, креатинин, докато при усложения се проследяват йонограма, протеинограма, АКР, хемостазеологичен профил, кръвна захар, урина - относително тегло, седимент, количество.

В случая изследване на кръвната картина е направено само при приема, а след това чак в деня на операцията. С-реактивеният протеин (ЦРП) е изследван един ден след операцията (19.04.2023г.) и отчетената стойност е 378,5, което показва, че не е проведено дължимото проследяване на състоянието на пациентката.

Твърдят, че на М. Х. е оказана некачествена и несвоевременна медицинска помощ и в нарушение на изискването на чл. 81 ал.2, т.1 от Закона за здравето.

Налице е нарушение на разпоредбата на чл.81 ал.2, т.1 от ЗЗ, относно правото на пациента да получи достатъчна медицинска помощ.

Видно от данните в медицинската документация и аутопсионния протокол лечението на болната е било недостатъчно, същата е изписана за домашно лечение в тежко увредено общо състояние с температура и показатели на кръвната картина и кръвно налягане, според които би трябвало да бъдат предприети реанимационни и хирургични действия, вместо да се изписва за домашно лечение, което в случая я обрича на сигурна смърт.

Записаното в епикризата „подобрено общо състояние“ просто не отговаря на 4 истината, което се обективизирано от данните за приема на М. Х. в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Плевен два дни по-късно.

Налице е нарушение на разпоредбата на чл.86 ал.1, т.10 от ЗЗ относно правото на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му.

В аутопсионния протокол е посочено, че „смъртта на М. Х. е настъпила поради постоперативен остър фибринозно-гноен перитонит с последващо развитие на септицемия, ендотоксичен шок и остри белодробни нарушения“.

Установено е гнойно възпаление, перфорации на тънките и дебело черва и са изолирани 5 вида бактерии, типични причинители на вътреболнични инфекции.

Описаните усложнения довели до смъртта й, не са от естество и характер за да настъпят спонтанно, а са непосредствена последица от проведеното при ответника лечение. Следоперативният перитонит възниква вследствие на некачествено извършената операция на 18.04.2023г., причинила усложнение и заразяване с микроорганизми на коремната кухина по време на операцията, некроза на тъкани и неправилна хемостаза (кръвоспиране).

Налице е противоправно поведение от страна на медицинския персонал, което се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.86 ал.1, т. 10 от ЗЗ, а именно "като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му".

Случилото се не може да се квалифицира като "случайно събитие", тъй като се касае за проявена лекарска грешка и виновно неизпълнение на професионални задължения при работа на медицинския персонал.

Задължението на лекаря по чл. 86, ал. 1, т. 10 от 33 да осигури на пациента сигурност и безопасност на лечебните процедури включва правилно и точно диагностициране, както и провеждане на лечение вкл. оперативно такова максимално щадящо за здравето на пациента. В случая настъпилите последици не са такъв страничен ефект, в границите на нормалното възстановяване. Перфорацията на червата, вследствие на оперативно лечение, както инфектирането на мястото на операцията и образуване на гнойно възпаление, не са типични и закономерни последици от оперативното лечение.

Посочените следоперативни усложнения на първо място не е следвало да бъдат допуснати, а на следващо, при наличие на клинични прояви е следвало 5 да бъдат навременно диагностицирани и лекувани.

Твърдят, че хирургът Д. Р., асистентът му д-р А.Г. са извършили операцията и последващото лечение и наблюдение пренебрегвайки изцяло законовото изискване за сигурност и безопасност на лечебните процедури, което е коствало живота на М. Х..

Налице е нарушение на разпоредбите на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Не е извършено качествено и адекватно „следоперативно наблюдение“ не са установени причините за хемодинамичните сривове, довели до реанимиране на пациентката - от 18.04. до 20.04.2023г. и от 25.04. до 02.05.2023г.; не са диагностицирани и лекувани причиненият следоперативен перитонит и септично състояние.

След приключване на оперативната интервенция при М. Х. настъпва шоково състояние, изразяващо в драстично спадане на кръвното налягане (хипотония), затруднено дишане, тахикардия. Предприемат се реанимационни мерки, но от медицинската документация е видно, че не е направен опит за диагностициране и изследване на причината за настъпилия на два пъти хемодинамичен срив. И по време на второто постъпване в реанимация, както и след извеждането от реанимация на 02.05.2023г., лекуващият лекар и оперативният екип не са назначили провеждане на ехографски и/или други образни изследвания, шито да изследват наличие на следоперативно вътрешно кървене, развит перитонит или наличие на инфекция. След констатиране на хеморагията не е проведен лекарски консилиум, който да обсъди необходимостта от ревизия на операцията. Не е обсъдено налице ли са показания за повторна оперативна намеса, тъй като пациентката не е реагирала добре на провежданата консервативна активна терапия - в продължение на 8 дни липсва значително подобрение на хемодинамиката.