Решение № 4795 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4795 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330100925 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация, както следва: главен- по чл. 405 ал. 1 от КЗ и евентуални, първият- по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, а вторият- по чл. 12, вр, чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът С. Г. П., ЕГН: ******, от ******, чрез пълномощник адв. Т. С., е предявил против ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” № 16, представлявано от ****** Й. К. и В. А., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6 123, 06 лева- главница, представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ по полица № ****** от 06.12.2023 г. за причинени имуществени щети в размер на необходимите парични средства за ремонт, съгласно фактура № **********/ 03.10.2024 г., издадена от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, на лек автомобил ******, рег. № ******, от възникнало ПТП на 27.08.2024 г. в района на ******, посока П., причинено от лек автомобил „******“ с чужд номер ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска- 17.01.2025 г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, са предявени още два иска, както следва: за сумата от 5 042, 47 лева- платена застрахователна премия по застраховката „Каско“, дължима на отпаднало основание и за сумата от 1 080, 59 лева- разликата от платената премия до стойността на ремонта, представляваща причинена от ответника имуществена вреда от недобросъвестно договаряне, също ведно със законната лихва.

В исковата молба е посочено, че ищецът бил лизингополучател на лек автомобил ******, рег. № ****** от „Порше Лизинг“ ЕООД- клон П., като имал сключени полици по 1 застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за периода 13.12.2023 г.- 12.12.2024 г., вноските по които били изцяло платени. На 27.08.2024 г. в община М. на път: г. Ю. - К. - С. П. Х. - С. - К. А. - г. Т.“ бил ударен от насрещно изпреварващо МПС- л.а. „******“ с десен волан с чужд номер ******. На следващия ден подал при ответника заявление за щета, заведено под № ******. С писмо от 13.09.2024 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение, защото автомобилът нямал валиден застрахователен договор, тъй като не бил предоставен за оглед при сключване на договора. МПС- то било получено тогава от ищеца като лизингополучател. Щетите били отстранени в посочен му от лизингодателя доверен сервиз, за което била издадена фактура № ********** на стойност 6 123, 06 лева с ДДС.

Твърди, че договорът за застраховка „Каско“ бил валиден, а съображението на ответника, свързано с непредставяне на автомобила за извършване на оглед, според съдебната практика не се отразявал на влизането му в сила, ако всички вноски за платено, както в случая било.

Ответникът бил получил плащане по договора за застраховка, като ако считал, че той не е действащ, следвало да уведоми ищеца. В този смисъл се моли за осъждане на застрахователя да възстанови заплатената на сервиза за ремонта на щетите сума. При условията на евентуалност само, ако се приемело, че договорът за застраховка не произвеждал действие, моли за връщане на платеното по него на отпаднало основание- сумата от 5 042, 47 лева, представляваща платената застрахователна премия. Наред с това, претендира още и сумата от 1 080, 59 лева- разлика над сумата за платената премия до стойността на щетите, на основание чл. 12 от ЗЗД, представляваща имуществена вреда за ищеца от поведението на ответника. Моли и за разноските по делото. С уточняваща молба посочва, че мястото на ПТП- то било в района на ******, посока П., като в колоната от насрещно движещи се автомобили, изскочило внезапно едно ****** с десен волан и чужд номер, който изпреварвайки при разминаването си с автомобила, управляван от ищеца, го остъргал в предна лява гума, джанта, калник, огледало, като се счупило и страничното стъкло.

Ремонтът в сервиз бил за сметка на ищеца след отказа на ответника да признае щетата и ищецът действал в качеството си на лизингополучател и упълномощен ползвател.

Фактурата била заплатена в цялост, а претендираната сума се формирала от вложените материали и труд за ремонта, според фактурата. По отношение на исковете за евентуалност се посочва, че те се предявявали само, ако се приемело, че липсвал валиден застрахователен договор. Дори и автомобилът да не бил заснет, сумата по полицата била платена и получена от застрахователя, като при развален договор, тя подлежала на връщане. Ответникът обаче не бил уведомил ищеца, че счита договорът им за прекратен, за да можело пък своевременно ищецът да сключи друг договор за застраховка „Каско“, поради което ищецът претендирал иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД спрямо ответника в тази връзка. С последваща молба уточнява, че мястото на ПТП било описано точно според посоченото от служителите на МВР „ПП“, обработили произшествието и издали съответния акт в случая. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че от представените от ищеца писмени доказателства не се установявало наличие на валидно застрахователно 2 правоотношение по действала към момента на ПТП застраховка „Каско“ на автомобила, ползван от ищеца. Първо- не били представени доказателства за платена в срок застрахователна премия по договора. Второ- според точки 21 и 22 от ОУ на застраховката преди сключване на договора, автомобилът следвало да се предостави за оглед и фотозаснемане, за да породи действие. Твърди се още, че не се установявало да е настъпило застрахователно събитие, оспорва се размерът на вредите и причинната им връзка с настъпилото ПТП, като се посочва, че размерът бил завишен спрямо средните пазарни цени.

По евентуалните искове- за първия за твърди, че липсвали писмени доказателства за заплащане на застрахователната премия, а за втория- че в условията за влизане в сила на договора за застрахователя не се предвиждало задължение за уведомяване на застрахования.

Освен това, исковете не били доказани и по размер. Моли за отхвърляне на исковете, като също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със застрахователна полица № ****** от 06.12.2023 г., сключена между „ЗАД Алианц България“ и „Порше лизинг“ ЕООД- клон П., е застрахован с „Гражданска отговорност“ лек автомобил ******, рег. № ******, за периода 13.12.2023 г.- 12.12.2024 г., с получател- ищецът.

С друга застрахователна полица № ****** сключена отново между „ЗАД Алианц България“ и „Порше лизинг“ ЕООД- клон П., е застрахован с „Каско“ същият лек автомобил ******, рег. № ******, за периода 13.12.2023 г.- 12.12.2024 г., с получател- пак ищецът, за сумата от 5 042, 47 лв.

Като писмени доказателства освен двете застраховки, са представени още и общите условия на застрахователя, както и справка за сключени застраховки.

Прието е уведомление за щета № ******, във връзка със застраховката „Каско“ за настъпило на 27.08.2024 г. застрахователно събитие- ПТП с друго МПС.

Видно от писмо от „Порше лизинг“ ЕООД- клон П. от 13.09.2024 г., адресирано до ищеца, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение за щетата, предвид обстоятелството, че автомобилът нямал валиден застрахователен договор и не били извършени оглед и заснемането му според условията на застраховката.

Представена е и фактура № **********/ 03.10.2024 г., издадена от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, за стойността на ремонта на процесния автомобил, възлизаща на сумата от общо 6 123, 06 лева с ДДС, ведно с доказателства за плащането й.

С договор за финансов лизинг от 09.06.2023 г., сключен между „Порше лизинг БГ“ ЕООД и ищецът, на последния е предоставен за ползване л.а. ******, при обща цена от 66 467, 94 евро.

Представени са приемо- предвателен протокол за автомобила, както и свидетелство 3 за регистрация, част I.

Видно от протокол за ПТП № ******/ 27.08.2024 г., на път ******, при разминаване два автомобила- лек автомобил ******, рег. № ******, управляван от ищеца и л.а. ******, рег. № ******, управляван от С. Г. П., предизвикват ПТП, при разминаване и неоставено достатъчно странично разстояние.

На двамата водачи са съставени актове за установено административно нарушение и наказателни постановления, за нарушения по чл. 44 ал. 1 от ЗДв.П, за което са им наложени глоби в размери от по 200 лева всеки. Ищецът е обжалвал издаденото му наказателно постановление, като по съдебен ред то е потвърдено на две инстанции.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че застрахователните полици по застраховките „ГО“ и „Каско“ на процесния автомобил са били платени от собственика му- „Порше лизинг“ ЕООД на 09.01.2024 г.сумата от 5 513, 80 лева, като в последствие с три банкови превода ищецът ги е възстановил: на 10.01.2024 г.- 5 042, 46 лева; на 07.08.2024 г.- 2 500 лева; на 05.09.2024 г.- 2 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Ответникът обаче е отказал писмено на ищеца да му заплати парично обезщетение, като се е мотивирал с това, че в случая не се дължи обезщетение, предвид обстоятелството, че автомобилът нямал валиден застрахователен договор и не били извършени оглед и заснемането му според условията на застраховката.

Именно в това се състои и основният въпрос по делото- правомерен ли е бил отказът на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди, както и на каква стойност възлизат те.

На първо място, във връзка с оспорването в отговора на валидността на договора за имуществена застраховка, следва да се посочи, че ищецът е лизингополучател по договор за лизинг на лек автомобил, по отношение на който ответникът като собственик на возилото е сключил две застраховки- „Каско“ и „ГО“. От данните на ССчЕ се установява, че „Порше лизинг“ ЕООД е платил на ответника премиите по двете застраховки в общ размер на 5 513, 80 лева (за Каско- 5 042, 47 лева и за ГО- 471, 33 лева, според цената по всеки от двата застрахователни договора), което е съвсем логично, доколкото именно лигингодателят е собственик на автомобила, а ищецът е само негов ползвател, по силата на договора за лизинг. В последствие се установява, че ищецът по този договор за лизинг с ответника е извършил плащания на суми в по- висок размер, доколкото освен застраховките, е заплащал и лизингови вноски, но при всички положения ползвателят е възстановил на собственика платените от него суми по полицата „Каско“. Дори и обаче да се приеме, че ищецът не е заплатил сумите по тази застраховка, а е заплащал други суми по лизинга, след като вноските са платени от собственика и доколкото според нормата на чл. 351 ал. 3 от КЗ 4 застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия, то няма спор, че тази премия е платена на застрахователя. Оттук следва, че при всички положения, при платена застраховка, застрахователният договор е влязъл в сила. Изцяло защитна е позицията на ответника в отговора, който оспорва факта на извършеното плащане, което несъмнено се установява от ССчЕ, след депозирането на която по делото страната вече е променила позицията си и в становището си от 21.09.2026 г. посочва, че действително плащане в полза на застрахователя било извършено, но не от ищеца, а от „Порше лизинг“ ЕООД. По- горе вече беше посочено, че именно собственикът, а не лизингополучателя е страна по застрахователния договор и точно той следва да извърши подобно плащане, което пък после да си получи от ищеца по договора им за лизинг.