Решение № 399 от 29.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Благоевград, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210200675 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба „Инарт Ууд“ЕООД с ЕИК 204028060, със седалище и адрес на управление в гр.Р , представлявано от управителя Т С , подадена чрез адв.С., против НП№НИ 1-01-01885003/10.04.2025г., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ –Благоевград, с което на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв, във връзка с административно нарушение на чл.57, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на редица процесуални правила, в това число и при нарушаване на чл.34 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че не е извършено твърдяното нарушение, а ако се счете за извършено такова, е изтекла абсолютна давност за санкциониране на дружеството. Иска се отмяна на обжалвания акт.

Санкциониращият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, поради което апелира за неговото потвърждаване от съда.

1

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Съдът след като съобрази становищата на страните и анализира доказателствата по делото и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 15.04.2025г. по седалище на дружеството, а жалбата срещу него е подадена на 28.04.2025г., видно от пощенско клеймо върху плик на л.9 от делото./

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Със събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на 18.01.2023г. в ТП на НОИ- Благоевград, е постъпил сигнал с Вх.№9101-01-57 от ДИТ-Благоевград за станала смъртна злополука на 15.12.2022г., около 09.00 часа, на строителен обект – еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03,Б01, Б02 и Б03 и при направата на дървени покривни конструкции като подобект, находящи се в УПИ –IV,ПИ***, местност „Г “, в землище на гр.Разлог . В сигнала е посочено също, че трудовата злополука е настъпила с лицето Л Н В , а обекта изпълняван от фирма „ИНАРТ УУД“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Р . ДИТ-Благоевград е извършила проверка по случая и така било констатирано, че Л В е извършвал трудова дейност на този обект на посочената дата, без да има сключен писмен трудов договор с процесното дружество, заради което Инспекцията по труда в Благоевград е издала Постановление №23001504/10.01.2023г., с което е обявила за съществуващо въпросното трудово правоотношение между жалбоподателя като негов работодател и Л В . Това постановление е било обжалвано от процесното дружество в рамките на адм.д№91/2023г. по описа на АС-Благоевград, който с Решение №2393/07.12.2023г. е отхвърлил жалбата. Този съдебен акт е бил предмет на последващ съдебен контрол в рамките на адм.д.№2783/2024г. по описа на ВАС и с Решение №12067/11.11.2024г., Върховният административен 2 съд е потвърдил решението на БлАС и Постановлението на ДИТ – Благоевград за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „ИНАРТ УУД“ЕООД и лицето Л Н В .

На 31.01.2025г. и след постановяване на решението на ВАС, ТП на НОИБлагоевград, чрез св.З. е издала Задължително предписание до процесното дружество №ЗД-1-01-01839363 и респ. до неговия законен представител Т С да декларира смъртната трудова злополука на работника Л Н В , станала на 15.12.2022г. Предписанието е връчено на процесното дружество и получено от него с известие за доставяне на 05.02.2025г. по седалище на адресата, а предоставеният срок за декларирането е 5 работни дни, считано от получаването на това предписание. Въпреки това тази смъртна злополука не била декларирана включително и до 10.03.2025г. пред санкциониращият орган .

Освен, че не изпълнил задължителното предписание за деклариране на установената с влязъл в сила съдебен акт трудова злополука, жалбоподателят обжалвал и самото предписание пред ТП на НОИ-Благоевград и именно за това е издадено в последствие Решение №1040-01-255/10.04.2025г. на Директора на този орган този орган за потвърждаване на предписанието. Това решение също е обжалвано от процесното дружество и по тази жалба е образувано адм.д.№724/2025г. по описа на БлАС, в което да се прецени законосъобразността на атакуваното решение на ТП на НОИ-Благоевград.

Това дело не е приключило с краен съдебен акт до приключване на настоящото дело по същество.

Това бездействие на жалбоподателя е констатирано от свидетелите Р. К. и Р. Д., двамата служители /инспектори/ при ТП на НОИ-Благоевград и квалифицирано като административно нарушение на процесното дружество по чл.57, ал.1 от КСО и за това на 10.03.2025г., св.К., в присъствието на вторият свидетел, е издала срещу „Инарт Ууд“ЕООД, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № АИ-1-01-867560. До приключване на делото не се представиха доказателства, че този АУАН е бил връчен на неговия адресат по реда на чл. 43 от ЗАНН. Преди съставянето на акта, на жалбоподателя била изпратена и покана за участие в тази процедура по съставяне на АУАН с Изх.№4009-01-2/25.02.2025г., получена от дружеството на 27.02.2025г., но въпреки това представител не се явил в посоченият срок и 3 за процедурата по чл.40 от ЗАНН, а именно в 7 дневен срок, считано от получаване на поканата.

Въз основа на АУАН, на 10.04.2025г., Ръководителят на ТП на НОИБлагоевград, е издал обжалваното НП№НИ-1-01-01885003, с което за нарушението по чл.57, ал.1 от КСО, е наложил на процесното дружество имуществена санкция в размер на 500.00лв. въз основа на чл.349, ал.1 от КСО.

НП е връчено на процесното дружество чрез известие за доставяне и по негово седалище на 15.04.2025г.

Изложената фактическа обстановка се обосновава извежда от цитираните писмени доказателства, неоспорени от страните, с Протокол от 16.03.2023г. на санкциониращият орган за резултатите от извършеното разследване на злополуката по сигнал от 15.12.2022г. на ДИТ-Благоевград, Разпореждане №5104-01-17/25.02.2025г. за признаване на процесната злополука като трудова, ведно с Решение №1040-01-255/10.04.2025г. на санкциониращият орган за потвърждаване на това разпореждане, макар и обжалвано в последствие от жалбоподателя пред БлАС, но представляващи годно доказателство за активността и предприетите действия по процесното санкциониране, както и с показанията на свидетелите по акта св.К. и св.Д.. Ето защо и като отчете, че тези доказателства кореспондират по между си, съдът приема същите за годни такива при изясняване на обективната истина в този спор и за това напълно ги кредитира в тази насока.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че на жалбоподателя незаконосъобразно е наложена имуществена санкция за нарушение по чл.57, ал.1 от КСО .

Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган и съдържа и всички изискуеми се задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН. В НП и АУАН ясно и конкретно са посочени длъжностните лица, които ги изготвят и датата на съставянето им, датата и мястото на извършване на нарушението, 4 обстоятелства относно начина на извършването му, правната му квалификация и доказателствата с които се установява. Двата документа са и надлежно връчени по седалище на процесното дружество.

При изготвянето на НП са спазени и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятиетоползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.

Осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е всяко физическо лице, Ю.дическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Доколкото в казуса с влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение №12067/11.11.2024г., постановено по адм.д.№2783/2024г. по описа на ВАС, е потвърдено Постановление на ДИТ-Благоевград за обявяване на трудово правоотношение между процесното дружество, като работодател и починалото лице Л В , като негов работник, то този работодател несъмнено има и качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО. За това, след възникване на процесната трудова злополука с работника В на 15.12.2022г., за работодателя „Инарт Ууд“ЕООД формално е възникнало задължението по чл.57, ал.1 от КСО да декларира тази злополука пред съответното ТП на НО в рамките на 5 работни дни. Тъй като наличието на трудово правоотношение, трудова злополука и респ. качеството на работодател и осигурител за процесното дружество е било спорно до разрешаването на този спор с посоченото решение на ВАС , влязло в законна сила към 11.11.2024г., може да се приеме обаче че до този момент не е имало реално възникнало задължение на жалбоподателя по чл.57, ал.1 от КСО за декларирането. От друга страна, след като санкциониращият орган не е бил страна по адм.д.№91/2023г. по описа на БлАС и респ. по адм.д.№2783/2024г. по описа на ВАС, то решението по последното дело не може да се приеме без доказателства в тази насока, че е било обявено и известно и на ТП на НОИ-Благоевград, включително на 11.11.2024г., за да започнат да текат сроковете за реакция, издаване на 5 задължително предписание, а при бездействие на адресата по чл.57, ал.1 от КСО и съответно издаването на АУАН .

Същевременно безспорно се установи, че ДИТ-Благоевград е уведомила санкциониращият орган за настъпилата трудова злополука с нарочен Сигнал с Вх.№9101-01-57 на 18.01.2023г. Това е дало повод за собствена проверка на ТП на НОИ-Благоевград, в рамките на която е констатирано издаването на постановление на ДИТ-Благоевград за обявяване на трудово правоотношение между загиналото лице при злополуката и процесното дружество, влязло в законна сила след потвърждаващото го решение на ВАС по адм.д.

№2783/2024г. към 11.11.2024г. По делото липсват данни обаче кога са установени тези обстоятелства от страна на санкционния орган, но същият на 31.01.2025г. при издаване на процесното Задължително предписание към жалбоподателя по чл.57, ал.1 от КСО за деклариране на настъпилата трудова злополука с работника Л В , изрично е цитирал това съдебно решение и едва тогава може да се приеме, че процесното дружество е уведомено, че за него вече е налице задължението за деклариране на процесната трудова злополука в рамките на 5 работни дни, считано от датата на връчване на предписанието.

Знанието на санкционния орган за постановеното съдебно решение на ВАС на 11.11.2024г., бе в доказателствена тежест на жалбоподателя, тъй като санкционния орган няма задължение за доказване на отрицателен факт, че не е знаел за този съдебен акт и след като не се представиха доказателства за въпросното знание, то се налага извода, че издателят на задължителното предписание при ТП на НОИ- Благоевград, е бил информирани за безспорно установения факт на настъпилата трудова злополука на 15.12.2022г. на работника Л В , именно към датата на издаване на това предписание 31.01.2025г. Наред с това, се установи, че жалбоподателя се счита уведомен за това Задължително предписание с получаване по седалище на известието за него на дата 05.02.2025г. и съответно предоставеният му срок за деклариране на процесната трудова злополука се счита изтекъл към 12.02.2025г./работен и присъствен ден/. Ето защо съдът приема, че именно от тази дата е започнал да тече и 1-но месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН срещу процесното дружество при проявеното бездействие от негова страна по чл.57, ал.1 от КСО. За това, след като процесния АУАН е бил съставен от св.К. на 10.03.2025г., този срок е бил спазен и възражението на жалбоподателя в обратна насока е неоснователно. Допълнителен аргумент в тази насока е и 6 обстоятелството, че процесното задължително предписание е все още и предмет на съдебен спор за законност. Аналогично, след като обжалваното НП е изготвено на 10.04.2025г., то и при неговото съставяне не е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, защото това постановление е издадено именно в 6-месечния срок по този законов текст и възражението на жалбоподателя в тази насока също е неоснователно.