Решение № 302 от 18.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пазарджик , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201855 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Р. И. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 20-1006-002627 от 31.08.2020 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178Д от ЗДП, за нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв.

/двеста лева/.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си и излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:

Жалбоподателят Иванчев е санкционирана с НП затова, че на 23.07.2020г., около 10:50 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Константин Величков“ № 1 е паркирала л. а. „Шевролет Лачети“ с рег. № *** АХ, в зоната на действие на пътен знак Д21, а именно на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има това право.

Това било нарушение на чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП, която правна норма разписва императивно, че паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Вмененото нарушение било констатирано от служител на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик – Б.Г.. За констатираното от него нарушение той съставил против жалбоподателя И. първоначално фиш на основание чл.186 във вр. с чл.178д и с чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП. Против съставения фиш, жалбоподателят И. подала възражение, поради което против нея бил съставен АУАН бл. № 559652 от 22.08.2020г. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 29.09.2020 год., а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 05.10.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на св.

Б.Г..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата не е основателна. Съображенията са следните:

Съдът намира, че административнонаказателното производство е започнато с допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е 2 самостоятелно основание за отмяна на НП.

На първо място следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, при започването на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетелиочевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – Г. Б. и неговият колега от сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик – С. И. /вписан като свидетел в акта/, не са били свидетели нито на извършване, нито на установяване на нарушението. Такъв е бил единствено св.Б.Г., който както се каза по-горе е съставил първоначално фиш против жалбоподателя, а след неговото оспорване е било възложено на актосъставителя Б. да състави АУАН за констатираното нарушение.

При това положение актосъставителят Г. Б. е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговия колега С. И., а свидетелят-очевидец – Б.Г.. Вместо това обаче той е вписал като свидетел в акта своя колега И. без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да 3 научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

Дори това процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то са налице и други основания за отмяна на НП

Установи се категорично по делото, че процесните паркоместа за паркиране на хора с трайни увреждания на ул.“Константин Величков № 1 /пред сградата на х-л Елбрус/, на едно от които е била паркирала и жалбоподателката, към инкриминираната дата - 23.07.2020г., не са били обособени в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове.

Това става ясно на първо място от официалното уведомително писмо на кмета на Община Пазарджик с изх. № 10-00-38_001/02.03.21г. В него недвусмислено е посочено, че обозначените с пътен знак Д21 паркоместа за паркиране на хора с трайни увреждания на ул.“Константин Величков № 1 не фигурират в Наредбата за организацията на движението на територията на Община Пазарджик. Местата за паркиране, определени в посочената наредба, на ул.“К. Величков“ са обособени в участъка от кръстовището с ул.“Градски пазар“ /т.е. след сградата на х-л Елбрус в посока запад – бел. моя/ до площад „К. Величков“ - улица без изход, като са урегулирани с монтирани пътни знаци Д21 и табели, указващи броя на паркоместата, като е налична и хоризонтална пътна маркировка с международния символ за достъпност по смисъла на чл.22 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (отменена на 13.03.2021 г.).

Това се установява и от Приложение № 2 към чл.50 ал.2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Община Пазарджик – „Списък на участъците за платено почасово паркиране „Синя зона“ на ППС в гр.Пазарджик, Община Пазарджик“, като в т. 23 от същото е посочено, че на ул.“Константин Величков“ – изток: от кръстовището с ул.“Градски пазар“ до кръстовището с пл. „К. Величков, улица без изход и запад: от кръстовището с ул.“Екзарх Йосиф“ до кръстовището с ул.“Граф Игнатиев“ са обособени общо 4

86 бр. паркоместа за „Синя зона“, в това число за хора с трайни увреждания – 5 бр. паркоместа. Казано с други думи, на ул. “Константин Величков“ № 1, т.е. пред х-л Елбрус, няма надлежно обособени паркоместа за хора с трайни увреждания.

От второто изискано от съда и постъпило по делото официалното уведомително писмо на кмета на Община Пазарджик с изх. № 10-0038_003/17.03.21г. пък става ясно, че с Решение № 7/31.01.2019г. на ОбСПазарджик, в сила от 01.03.2019г. е прието Приложение № 3 към чл.63 ал.3 от Наредбата за организацията на движението на територията на Община Пазарджик, като в съответствие с т. ІІ.3 от същото „Брой, разположение и обозначаване на места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания“, към 23.07.2020г. /инкриминираната дата в НП/ на ул. “Константин Величков“ пред № 3, разположена в непосредствена близост до спортна зала „Васил Левски“ са определени 2 бр. паркоместа за хора с трайни увреждания, обозначени с пътен знак Д21, от общо предвидените 8 бр. паркоместа, което представлява 25 % от общия брой парокместа и покрива нормативно установения минимум в наредбата от 10%. От това отново следва изводът, че на ул. “Константин Величков“ № 1, т.е. пред х-л Елбрус, няма надлежно обособени паркоместа за хора с трайни увреждания.

Накрая, от последното изискано от съда и постъпило по делото официалното уведомително писмо на кмета на Община Пазарджик с изх. № 10-00-38_005/25.03.21г. става ясно, че паркоместата пред х-л Елбрус, на ул.

“Константин Величков“ № 1 са били обособени за периода на действие на „Синя зона“ на паркинга пред хотела, т.е. от 2018г. до 2019 година. В писмото не е казано изрично, но е очевидно, че към инкриминираната дата– 20.07.2020г., процесните паркоместа за хора с трайни увреждания не съотвестват на нормативните изисквания, т.к. от горецитиранато Приложение № 2 към Наредбата за организацията на движението на територията на Община Пазарджик става ясно, че в този участък /паркингът пред х-л Елбрус/ не действа „Синя зона“. Действието на тази зона е започвало, както вече се посочи, от кръстовището между ул.“Константин Величков“ и ул.“Градски пазар“, като е продължавало до пл. „К. Величков, улица без изход.

При това положение, по мнението

5 на този съдебен състав, обозначаването на въпросните паркоместа, на едно от които е била паркирала жалбоподателката, с пътен знак Д21 е незаконосъобразно, а щом това е така, то значи, че водачите на ППС, не са били длъжни да се съобразяват с тях.

С оглед на всичко казано до тук, жалбоподателката И. не е извършила вмененото й административно нарушение нито от обективна, нито от субективна страна. При това положение атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20-1006-002627 от 31.08.2020 год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР-Пазарджик, с което на И. Р. И. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.178Д от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6