Определение № 2770 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2486/2026
- Вид
- Определение № 2770
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2770 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефка Михова
Членове:
Николай Стоянов
Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502486 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „****.“, предст. от адв. Х. М., против Определение № 9814 от 06.08.2026 г., постановено по гр.д. № 2836/2025г. по описа на РС-Пловдив, 22 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 445/02.02.2026 г. в частта му за разноските.
С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, с адрес: гр. Пловдив, ****, представлявано от адвокат Е. И., в който взема становище за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 445/02.02.2026 г. постановеното по гр.д. № 2836/2025г., съставът на Пловдивски районен съд, е уважил изцяло предявените искове от С. Г. Д., ЕГН: **********, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, като е признал за нищожен сключеният между страните договор за потребителски 1 кредит № 722897/18.08.2022 г. и осъдил търговското дружество да заплати на ищеца сумата от 926, 50 евро, подлежаща на връщане като получена без основание по сключения помежду им недействителен договор за потребителски кредит № 722897/18.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
Тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004, представлявано от адвокат Е. И., с постановеното решение съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер от 184,07 евро с вкл.ДДС.
По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 е поискал изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение , като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.
Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, както и че са налице предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 , а наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства, поради което същото неоснователно се навежда в частната жалба. Следва да се каже, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител. Представеният договор за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават 2 това заявление / както е в случая /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.
Неоснователно е възражението на търговското дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца от 184,07 евро с вкл. ДДС съответства на вида и цената на предявените по делото искове , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9814 от 06.08.2026 г., постановено по гр.д. № 2836/2025г. по описа на РС-Пловдив, 22 гр.с.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4