Решение № 496 от 12.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000127 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 264285 от 01.09.2021г., постановено по търг. дело № 56/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, са отхърлени като неоснователни предявените от Строй Транс ЕООД, ЕИК: 148081835, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.“Ал. Дякович“ № 45 В, офис 8, адв. В.Ц., срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК: 131352368, със съдебен адрес: гр.

София, ***, адв. Щ. Н., искове , а именно: по 1/ иск чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – претенция за връщане на дадените по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви поради даването им на неосъществено основание – несключване на договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ; 2/ иск по чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договор за финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко-продажба; 3/иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева - действителната стойност или получената цена за багер CATERPILLAR, модел M318C, номер на рама ВСZ00329, 4/ иск по чл. 55,ал.1,предл.

1 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 година, като дадени без основание; 5/иск по чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 162 815,85 лева – обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради разваляне на договор за финансов 1 лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко – продажба. С решение № 261478 от 08.11.2021г. първоинстанционният съд е допълнил горепосоченото решение като е отхвърлил и претенцията на Строй Транс ЕООД, ЕИК: 148081835, със съдебен адрес: гр.

Варна, ул.“Ал. Дякович“ № 45 В, офис 8, адв. В.Ц., срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК:

131352368, със съдебен адрес: гр. София, ***, адв. Щ. Н. за законна лихва върху всяка от главниците в следния смисъл: 1/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск по чл. 55,ал.1,предл. 2 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – претенция за връщане на дадените по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви поради даването им на неосъществено основание – несключване на договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ; 2/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договор за финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко-продажба; 3/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева - действителната стойност или получената цена за багер CATERPILLAR, модел M318C, номер на рама ВCZ00329; 4/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск по чл. 55,ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 година, като дадени без основание и 5/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск по чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД - 162 815,85 лева – обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради разваляне на договор за финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко – продажба.

Недоволен от горните решения е останал въззивникът- „Стой транс“ ЕООД, който ги обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната си жалба против основното решение излага съображения, че същото е постановено при противоречие на материалния закон и е необосновано. Основава евентуално предявените си искове на твърдението, че е развалил процесния договор за финансов лизинг 03796001/16.05.2008г. , сключен между „Лизинг Финанс“ ЕАД като лизингодател и „Строй Транс“ ЕООД, предоговорен със споразумение от 26.04.2011г. с предявяването на исковата молба пред първоинстанционния съд поради неизпълнение на задължението на лизингодателя да предложи лизинговата вещ- багер CATERPILLER M318C, номер BCZ00329, за изкупуване след изтичането на срока му. Оспорва извода на съда, че с оглед преклудиращото действие на СПН на решението на ВОС, постановено по т.дело № 2

767/2017г., влязло в законна сила на 26.06.2018г., е установено между страните по настоящото дело, че лизингополучателят няма вземане на основание развален договор поради неизпълнение на договорното задължение на лизингодателя да предостави за ползване процесния багер. Излага съображения, че страните са обхванати от обективните предели на СПН единствено относно извода за валидността на правопораждащия факт и за съществуването и изискуемостта на паричното притезание, а именно- неплатени лизингови вноски, предвид че неизпълнението на задълженията на лизингодателя не е бил предмет на правния спор. Твърди, че договорът за финансов лизинг, при който е уговорена опция в полза на лизингополучателя да изкупи индивидуална вещ, в посочената си част, представлява предварителен договор за покупко-продажба, който може да бъде обявен за окончателен чрез едностранно упражняване на потестативното право съгласно л. 19, ал. 3 ЗЗД. Сочи, че единствената правна възможност за защита за лизингополучателя, когато не може да бъде упражнена опцията за изкупуване е чрез предявяване на иск за неоснователно обогоатяване или за обещетение за вреди за договорно изпълнение, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по имлицитно съдържащия се предварителен договор да предостави за изкупуване лизиговата вещ, поради факта, че същото не е придобило правото на собственост върху нея. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест между страните, доколкото не е указано на ответното дружество да докаже, че е придобило собствеността върху процесния багер, а също и че към момента на изтичане на срока за договора същата не е било негова собственост и той не разполага с възможността да я прехвърли. Моли съдът да отмени атакуваното решение като неправилно и да уважи предявените обективно кумулативно предявени искове, да прогласи нищожността му поради неговата вътрешна противоречивост, а в частта, в която се е произнесъл по иска по чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД да го обезсили като недопустимо и постановено по непредявен иск. По отношение на обжалваното допълнително решение, моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи искането за присъждане на законна лихва върху претендираните суми.

В срока за отговор въззиваемата страна- „Лизинг Финанс“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Н., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваните решения да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Конкретно сочи, че лизингова вещ, предмет на процесния договор за финансов лизинг, макар при липсата на приемо-предавателен протокол и разминаване в № на рамата, е реално доставена на въззивното дружество лизингополучател, което разполага с нея и извлича ползи от нея.

Твърди, че в общите условия на договора е уговорено, че лизинговите вноски са дължими след получаване на вещта и твърденията на въззиваемото дружество, че същата не му е предоставена са недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Срой Транс“ ЕООД срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД като са предявявани следните евентуално 3 съединени иска: 1) иск за осъждане ответника да му заплати сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатените лизингови вноски, дадени на неосъществено основание – несключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на лизинговата вещ в изпълнение на договора за финансов лизинг и съдържащия се в него предварителен договор за прехвърляне на собствеността, чието изпълнение е невъзможно поради виновно поведение на ответника като страна – продавач по договора; 2) първи евентуален иск – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба в резултат на виновно неизпълнение на задължението на лизингодателя преди изтичане на договора за финансов лизинг да предложи и осигури за изкупуване на лизинговата вещ, което е станало невъзможно поради отчуждаване на вещта от лизингователя. 3) втори евентуален иск - претендира се сумата от 171 108,55 лева - като действителната стойност или получената цена за продадения от ответника багер на трето лице, въпреки задължението за лизингодателя да прехвърли собствеността върху същия на лизингополуателя; 4) трети евентуален иск - претендира се сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски, като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, който се е обеднил, поради неизпълнение на задължението на ответника да предостави лизинговата вещ за ползване или да сключи договор за прехвърляне на собствеността на вещта; 5) четвърти евентуален иск – претендира се сумата от 162 815,85 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, поради разваляне на договора за лизинг във връзка с неизпълнението задължението на ответника да сключи окончателен договор за покупко-продажба на процесната вещ. Ищецът претендира се и законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на иска до окончателното им заплащане.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че между „Лизинг Финанс“ ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“/ в качеството на лизингодател и „Строй Транс“ ЕООД в качеството на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг 03796-001/16.05.2008 г. По силата на договора лизингодателят се задължил да заплати цената на лизинговата вещ CATERPILLER M318C, номер ВСZ00329, в размер на 84 799,89 евро без ДДС от доставчика „Костадинов кар 2007“ ЕООД, въз основа на предварителни договорки между лизингополучателя и доставчика, и да я предостави за ползване на лизингополучателя срещу плащане на лизингови вноски, както следва: 1) първоначална вноска 16 959,98 евро, и остатъчна сума изплащане в размер на 67 839,91 евро, платима на 48 месечни вноски за периода 30.06.2008 г. – 21.05.2014 г., с падеж на първо число за съответния месец, съгласно приложен към договора погасителен план. Лизингополучателят е поел задължение за плащане на такса за обслужване в размер на 1 484 евро. Уговорена е договорна лихва в размер на ЗМ EURIBOR + надбавка % годишно, към деня на подписване на договора, и равна на 9 % годишно (чл. 11 от договора), лихва за забава, в размер на тримесечния EURIBOR + 8,5 % годишно (чл. 11 от договора), както и неустойка за изкупуване на лизинговата вещ преди изтичане на лизинговия период, в размер на 2 % от оставащата главница. Предвидена е била и възможност 4 лизингополучателят да изкупи процесния багер преди изтичане на лизинговия период като лизингодателя следва да изпрати на лизингополучателя покана да заяви дали желае да упражни правото си на изкупуване на лизинговата вещ. Лзизингополучателят е длъжен да заяви дали желае за придобие лизингованата вещ в срок от 10 дни от получаване на поканата за изкупуване. Съгласно чл. 52 опцията за изкупуване се уговаря в полза на лизингополучателя. Лизингополучателят има право да придобие лизинговата вещ на цена, равна на определената в договора стойност на опцията за прехвърляне на правото на собственост. Правото на собственост върху лизинговата вещ се прехвърля на лизингополучателя срещу заплащане на стойността на опцията за прехвърляне на правото на собственост, определена в договор за лизинг, с отделен договор за покупкопродажба, който страните се задължават да сключат в срок до 5 работни дни след заплащане на сумите по предходната разпоредба. Чл.54 гласи, че в случай че в срока по чл. 51 от ОУ лизингополучателят откаже или не изрази изрична вола за изкупуване на лизинговата вещ, правото на собственост не се прехвърля.