Определение № 628 от 12.08.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Габрово, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Благовеста Костова

С. Миланези като разгледа докладваното от С. Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500314 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Н.

А. срещу разпореждане № 1026 от 11.05.2024 г. на Габровския районен съд по ч. гр. д. № 732/2024 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Т. Я., ЕГН **********.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че съдът неправилно е направил извод за нищожност на представения договор за кредит, поради липсата на подписи от страните и непредставянето на доказателства за извършените от страните електронни изявления. По реда на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, следва по облекчен ред да се установи безспорност в отношенията между длъжник и кредитор, поради което производството е строго формално.

С изменението в ГПК от 2019 г. единствено се въвежда изискване за представяне на договор, сключен с потребител за да изпълни съдът задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, но не и съдът да следи за редовност на приложните документи от външна страна, в това число за подписи на страните. В случая съдът е извършил проверка за съгласие при 1 сключване на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411 от ГПК. Съгласието на страните за сключване на договора по реда на ЗПФУР следва да се извърши в исковото, а не заповедното производство. Позовава се на практика на съдилищата относно характера на производството по чл. 410 от ГПК. Моли се, да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане № 1026 от 11.05.2024 г. на Габровския районен съд по ч. гр. д. № 723/2024 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу С. Т. Я.

В подаденото по ч. гр. д. № 723/2024 г. по описа на Габровския районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу С. Т. Я., в т. 9 е посочено, че се претендира вземане в размер на 800 лв.

– платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит № ******; 72, 20 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.11.2021 г. до 31.08.2022 г. по същия кредит, и 167, 71 лв. обезщетение за забава от 01.12.2022 г. до подаване на заявлението. В т. 12 е посочено, че заявителят е цисонер по договор с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора.

Претендират се разноските по делото.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № ***** от 11.10.2021 г., сключен между „Кредисимо” АД и С. Т. Я., като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 800 лв., със срок на кредита десет месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство от 11.10.2021 г. със страни „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на 2 поръчителство от 11.10.2021 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и С. Т. Я., в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 59, 07 лв. на месец (10 месеца) или 590, 70 лв. за срока на договора.

Първоинстанционният съд е приел, на първо място, че няма сключен договор за поръчителство от длъжника, тъй като няма нито физически негов подпис, нито електронен такъв, като освен това няма как договора да е сключен по реда на ЗПФУР, тъй като договорът за поръчителство не попада в приложното поле на закона. Приел е, че поради липсата на валидно сключен договор за поръчителство с длъжника, то и договора за цесия е нищожен, поради липсата на предмет и заявителят не е материалноправно легитимиран да претендира процесните суми и заявлението следва да се отхвърли. За пълнота съдът се е произнесъл по същество на заявлението, като е приел, че са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните вземания. В сключения договор за поръчителство, между длъжника и дружеството поръчител, е предвидено възнаграждение в размер на 590, 70 лв., т.е. същото е съизмеримо по размера на дължимата главница по договора за кредит, като така уговореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за поръчителство е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Тази сума, която е разход по кредита, не е включена в обявеното на потребителя ГПР, което би надхвърлило 50 %, т.е. на потребителя е предоставена невярна информация и съответно заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 4, вр. чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП. Освен това кредиторът и поръчителят са свързани дружества, поради което е прието, че е налице свързано скрито възнаграждение, което оскъпява кредита и се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед изложеното е прието, че по този начин са нарушени императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК, даващи потребителска защита и на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за паричен заем е недействителен. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен и основанието му за сключване е договорът за потребителски кредит, то същият е сключен без основание. Съответно претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

3

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съдът, сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най - напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона.

Заповедният съд не е излязъл извън правомощията си преценявайки валидността на сключения договор и възникването на заемно правоотношение между страните по описания начин, доколкото съгласно разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителност, на осн. чл. 22 от ЗПК. Правилно е прието, че представените доказателства към заявлението не установяват наличието на сключен договор между страните, тъй като не са подписани от тях. Заявителят не сочи в заявлението си, че договорът е сключен по при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК, но дори да се приеме, че е сключен по този ред не са представени доказателства за това, че длъжникът е изразил съгласието си за сключване на договора по този ред, доколкото не се представя и предоставената на длъжника преддоговорна информация.

Регламентирането на СЕФ е предвиден от законодателя, за да се установи освен дали кредиторът, преди подписване на договора, е уведомил длъжника за всички разходи по кредита, така и за да се установи, че длъжника е уведомен за приложимото право и съгласието му договорът да бъде сключен от разстояние при приложението на при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Предвид изложеното, заявителят следва да представи електронния 4 документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка. В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия - предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл. 147а от ЗЗП. Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на непредставяне на такъв договор, което е в противоречие с чл. 410, ал. 3 от ГПК, но не е от нередовностите, подлежащи на изправяне след указания на съда по чл. 410 ал.2 от ГПК.

Освен това, видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от общо 590, 70 лв. е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита.

Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст" ЕООД не са възникнали имуществени права / вземания/ , които да бъдат 5 прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на цесионер.

На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1026 от 11.05.2024 г. на Габровския районен съд по ч. гр. д. № 732/2024 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. Т. Я., ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6