Решение № 5327 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5327 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНАСОВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100503588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23471/30.12.2024г., постановено по гр.д. № 19788/2022г. по описа на 38 с-в на СРС, е осъдено Сдружение с нестопанска цел „Институт за политика“ да заплати на К. В. К. сумите, както следва: 7546лв., представляваща възнаграждение за периода от м.01.2021г. до м.10.2021г. в общ размер на 6860лв. и обезщетение в размер на 686лв. по чл.19 от договор за възлагане на управлението на сдружение „Институт за политика“ на изпълнителен директор от 02.05.2019 г., за сумата от 5000 лв., главница по договор за заем от 12.01.2018 г„ както и за сумата от 6000 лв., главница по договор за заем от 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 12.04.2022г. до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил насрещния иск на Сдружение с нестопанска цел „Институт за политика“ за осъждане на К. В. К. да му заплати сумата 11468,31 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Сдружението е осъдено да заплати разноски в размер на 2241,84 лева.

1

Производството е образувано по въззивна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Институт за политика“, с която се атакува изцяло решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът възразява, че по сключения граждански договор за управление ищцата е дължала постигането на конкретен резултат, а не само осъществяването на общо ръководство. Твърди се, че тя е управлявала лошо, нарушила е устава и е причинила отрицателен финансов резултат на сдружението, което неизпълнение е констатирано от Управителния съвет. Като допълнителен аргумент за недължимост на възнаграждението се изтъква и пълната липса на осъществявана дейност от нейна страна по време на ковид пандемията.

Оспорва се и присъденото обезщетение по чл. 19 от договора, по съображения, че същото е изключено поради доказано по делото виновно неизпълнение на ищцата, изразяващо се в причинения от нея отрицателен финансов резултат на Сдружението, който обективен факт бил установен от счетоводната експертиза и свидетелските показания, независимо че не е бил изрично вписан в протокола за освобождаването на изпълнителния директор.

Въззивникът оспорва дължимостта на сумите от 5000 лв. и 6000 лв., като твърди, че ищцата не е доказала заемно правоотношение, а средствата са предоставени като допълнителни парични вноски въз основа на решения на сдружението. По отношение на касовата вноска от 5000 лв. се възразява, че съдът безмотивно се е позовал на счетоводната експертиза, без да се произнесе по оспорването на представените противоречиви приходни касови ордери. Относно банковия превод от 6000 лв. се сочи, че вписването на основание "заем" не доказвало съгласие на Сдружението за сключване на договор, а кредитираните от съда свидетелски показания в тази насока били необективни. Допълнително се релевира довод, че допуснатото изменение на иска за 6000 лв. чрез добавяне на ново основание е процесуално недопустимо и води до неяснота на постановения съдебен акт. Аргументирано е, че възражението за прихващане било доказано, мотивите на съда, че сумата била преведена с основание връщане на парични вноски били неправилни, защото по делото било установено, че с банков превод ищцата превела от сметка на Сдружението по своя лична банкова сметка сумата от 15 000лв. с основание „възстановяване на средства“ и при липсата на подобно основание за възстановяване, то тази сума била недължимо платена. Въззивникът твърди, че неправилно е отхвърлен и насрещният иск, като в нарушение на 2 процесуалните правила били изключени от доказателствения материал представените 22 фактури. Според Сдружението събраните доказателства безспорно установявали, че именно ищцата еднолично е извършила и отчела разходите по фактурите, тъй като само тя е имала достъп до средствата и е предавала документите в счетоводството. По същество се възразява, че закупените стоки и услуги (като промишлени количества алкохол, пералня, стенни часовници и междуградски таксита) са напълно нецелесъобразни и несъобразени с предмета на дейност на сдружението и проектите по „Еразъм+“.

Въззиваемата страна К. В. К. в срок е подала отговор на въззивната жалба, в която моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Излага аргументи, че жалбата е неоснователна в частта по исковете по чл.286 ЗЗД, доколкото по делото било безспорно установено, че в периода 02.05.2019г. до 23.10.2021г. ищцата била в граждански правоотношения с въззивника, произтичащи от договора за управление, като в периода м.01.2021г. до м.10.2021г. се дължали неплатените възнаграждения в общ размер на 7546лв. Правилно е прието, че не е доказано неизпълнение на задълженията по договора, така и уговореното възнаграждение се дължало независимо постигнатите финансови резултати. Отделно от това, двата проекта били реализирани изцяло под организацията на ищцата и било манипулативно твърдението, че съдът приел, че управлението било лошо. От ССчЕ се установило, че загубата, ако имала такава изобщо, се дължала на натрупана непокрита загуба за минали години, но отчита печалбата за текущата година и доколкото от анализа на оборотната ведомост към 21.10.2021г. се установило, че счетоводните сметки били неприключени, то не можело да се формира действителният финансов резултат на сдружението.

Неоснователна била и въззивната жалба в частта по исковете по чл.240 ЗЗД.

Било доказано по безспорен начин предоставяне на ответника сумата, а получаването било установено от ССчЕ. Така и св.В. изяснява, че била установена практиката по подпомагане сдружението със заеми, така и св.И. установява, че сумата не била подарена, а дължимите пари не били платени поради липсата на средства, а не поради недължимост. Възражението за прихващане също било неоснователно, доколкото от приетата ССчЕ се установявало, че сумата била възстановена въз основа на приет от сдружението протокол. Твърденията на въззивника, че предоставяните суми 3 били дарени били недоказани, а от показанията на св.И. – ищцата не била сключвала договори за дарение, вкл. се оборвали от записите, че сумите представлявали допълнителни парични вноски. Въззивната жалба срещу решението в частта, в която се отхвърлен изцяло искът на сдружението за имуществени вреди от 11468.31лв. също била неоснователна, защото по делото било доказано по безспорен и категоричен начин, че К. надлежно изпълнявала задълженията си, разходите не били необичайни за дейността, така и не било доказало, че именно К. ги била извършила.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. К. срещу Сдружение с нестопанска цел „Институт за политика“ за осъждане последното да плати на основание чл.286 ЗЗД сумата от 7 546лв., произтичащи от неплатени възнаграждения и обезщетение по договор за възлагане на управление и на основание чл.240 ЗЗД сумата от 11000лв. по неизплатени заеми, от които 5000лв. по заем от 12.01.2018г. и 6000лв. по заем от 17.07.2019г., а по отношение на претенцията за заема от 17.07.2019г. под евентуалност като дадена при липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (допуснато изменение на иска чрез добавяне на ново основание съгласно протоколно определение от 23.06.2023г.).

В исковата молба е описано, че К. е учредител и член на Управителния съвет на ответника, първоначално между страните бил сключен трудов договор, прекратен на 22.04.2019г., след което между страните от 02.05.2019г. бил сключен безсрочен договор за възлагане на управлението с договорено месечно възнаграждение от 686лв., прекратен с решение на членовете на УС от 23.10.2021г., със заповед, в която не била посочена причина, като неплатени били възнагражденията за периода от м.01.2021г. до м.10.2021г. в размер на 6860лв., като била дължима и уговорено в чл.19 от договора обезщетение в размер на една брутна месечна заплата. Между страните се твърди да съществуват и облигационни отношения по предоставени заеми от ищцата като съгласно решения обективирани в Протокол от ОС на УС на Сдружението К. предоставила заем от 5 000лв. съгласно приходен касов ордер от 12.01.2018г., така и на 17.07.2019г. предоставила заем по банков път в размер на 6000лв.

4

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от Сдружението, в който оспорва исковете. Счита, че изплащане на възнаграждението е обусловено от изпълнение на задължения по чл.34 от Устава на сдружението с твърдения, че нецелесъобразно разходвала средства, довело до реализирана счетоводна загуба от 30 000лв., поради което било налице неизпълнение на договора от нейна страна и уговореното възнаграждение не се дължало. Отделно от това в периода м.10.2020г. до м.11.2021г. сдружението не развивало дейност, вкл. с оглед прекратен договор за наем на офиса на Сдружението. Не се дължало и обезщетението по чл.19 от договора, защото на заседанието на УС на Сдружението от 23.10.2022г. по същество било констатирано виновно неизпълнение на задължения, съответно не се дължало на ищцата обезщетение, а такова възниквало за изправната страна – ответникът. Оспорва твърденията, че ищцата предоставила в брой парична сума от 5000лв. като заем. Твърди, че с протокол от 12.01.2018г. членовете на сдружението се задължили да внасят допълнителни парични вноски. Отделно от това приложеното ПКО от 12.01.2018г. удостоверявало внесена допълнителна парична вноска от А.Х., а не от ищцата. Оспорва и основателността на претенцията за 6000лв., защото липсвало съгласие на ответника за получаването и респ. за връщането му – липсвало решение на ОС на Сдружението за получаване на заем. Твърди се, че внесената от ищцата с платежно нареждане от 17.07.2019г. сума от 6000лв. не съответства на посоченото основание „заем“, а била внесена за покриване на нецелесъобразно разходвани от нея парични суми. Релевира възражение за прихващане с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД със сума от 15000лв., която ищцата превела на 14.09.2018г. от сметка на сдружението по своя лична сметка с основание „възстановяване на средства“, каквото основание липсвало и сумата била недължимо платена.

Предявен е и насрещен иск от Сдружението за осъждане ищцата на основание чл.280 вр. чл.82 ЗЗД да плати 11468.31лв., представлява сбор от разходи за сключени от ответницата сделки, нямащи връзка с дейността на Сдружението, обективирани по 22 бр. фактури.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на насрещния иск, в който се оспорва основателността му по съображения, че в периода 06.11.2018г. до 01.11.2021г. Сдружението е било представлявано заедно и поотделно от Р. – 5

Х.ва и К., като визираните разходи можело да бъдат поети от двамата управляващи, като насрещната ответница отрича поемане задължения по приложените фактури, вкл. оспорва истинността на подписите си. Отделно от това излага твърдения, че Сдружението било бенефициер по финансирани програми (2018 и 2019г.) с усвоени парични средства общо 296 188€, като представените фактури за извършени разходи не били необичайни с оглед дейността на Сдружението, а разходът за пералня бил дарен на Център за настаняване от семеен тип за дела без увреждания. Във връзка с възражението за прихващане е взето становище /л.221/, в което не се оспорва, че сумата е била преведена по сметка на ищцата, с твърдения, че със сумата са погасени частично задълженията на Сдружението към ищцата по възстановяване на суми, с които ищцата кредитирала Сдружението, като твърди, че в периода 12.04.2018г. до 03.08.2018г. ищцата е предоставила суми в общ размер на 16318лв.

Не е спорно, че в периода от 06.11.2018г. до 01.11.2021г. представляващи Сдружението са били К. К. и А. Р. – Х.ва /видно и от приета справка от ТР л.132/.