Определение № 15480 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15480 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100507188 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Е.М.Г.а, ЕГН **********, процесуален представител на ищеца в производството Н. М. П., ЕГН **********, депозирана срещу определение № 14897/20.04.2026 г., по гр. д. № 41104/2025 г. на СРС, 47 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 4348 от 06.03.2026 г., в частта за възнаграждението по чл. 38 ЗА, като се иска да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в увеличен размер.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността и необосноваността на обжалвания акт. Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА били неправилно приложени. Минималният размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възлизал в случая на 1811.85 евро, като съдът не можело да намалява адвокатско възнаграждение до символичен размер. Неявяването в съдебно заседание също не обосновавало адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро.

Съдът следвало да съобрази поне размера по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а не да определя възнаграждение под 1/3 от него. Определеното от съда възнаграждение било крайно ниско и противоречало на пазарните цени на адвокатските услуги. Дори държавната такса по производството била определена в по-висок размер от присъденото на адвоката възнаграждение. Възнаграждението според жалбоподателя било в размер на 2.43 % от материалния интерес по делото. Не била извършена реална преценка на засегнатия интерес.

Сумата от 450 евро не представлявала справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на адвокатската професия възнаграждение. Моли се за отмяна на определението и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1811.85 евро, евентуално в размер, който съответства на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА, но не по-малко от 1358.89 евро.

Ответникът по частната жалба подава отговор в законоустановения срок. Намира жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното определение.

1

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /подадена е на 09.06.2026 г. през ЕПЕП, съобразно отразяването в ЕИСС/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявени от Н. М. П. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми за главница и лихви, начислени по договор за потребителски кредит от 05.11.2007 г.

С решение от 06.03.2026 г. е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че Н. М. П., не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумите от 16139,00 лева /8251,74 евро/ – главница, 3223,00 лева /1647,89 евро/ – лихва и законна лихва за забава за периода от 18.01.2016 г. до 21.07.2025 г. в размер на 16808,98 лева /8594,30 евро/, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № FL312884/05.11.2007 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Н. М. П., вземанията по който били прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез договор за цесия от 18.01.2016 г.

В производството Н. М. П. е бил представляван от адвокат Е.М.Г.а, която му предоставила безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. С решението, при съобразяване на обективирано възражение от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД за прекомерност на претендираното възнаграждение и при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото, съдът присъдил в полза на адвокат Е.М.Г.а сумата от 450 евро.

Молбата по чл. 248 ГПК за ревизиране на така определения размер е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение.

Представени са пред СРС договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които е изразено съгласие процесуалното представителство да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.

3 ЗА /л. 15/. В отговора на исковата молба се съдържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

На първо място, с исковата молба са претендирани само разноски, но не и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК. Право на разноски по делото има страната, а възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда в полза на процесуалния й представител.

Още повече, към подаването на исковата молба по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява предоставената безплатна правна помощ.

Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 25.09.2025 г. или два месеца след подаване на исковата молба /л. 15 от делото пред СРС/. За първи път присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ е поискано с електронен пакет с вх.

№ 62609 от 26.02.2026 г., с който е поискана отмяна на дадения ход по съществото на спора.

С подадения електронен пакет с вх. № 62609 от 26.02.2026 г. пред СРС не са представени 2 доказателства за обективни причини /а и изложените в него обстоятелства не са от подобно естество/, препятстващи явяването на процесуалния представител в съдебното заседание, за което е получил призовка на л. 53 от делото, поради което и искането за отмяна на хода по съществото на спора е оставено без уважение. Според разясненията, дадени с т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 год., ОСГТК, след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес – равенство, равно право на защита и състезателност, установени в чл. 8 и 9 ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ е направено след приключване на устните състезания, поради което и не са били налице предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Настоящият съдебен състав не може да влошава положението на жалбоподателя, но изложените съображения обуславят неоснователност на подадената частна жалба.

На самостоятелно основание следва да се посочат и допълнителни съображения:

С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г., не са обвързващи за съда.

Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на 3 производството.

Действително цената на исковете е в значителен размер. Ищецът е предявил и иск за недължимост на законната лихва върху главницата от датата на присъждането й, като е посочил и размер на законната лихва към 21.07.2025 г. – 16 808.98 лв. Макар да надвишава размерът на главното вземане, то претенцията за недължимост на начислената законна лихва до голяма степен следва обуславящото главно вземане и това обстоятелството следва да се съобрази при преценка възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. На следващо място, съдът при определяне на възнаграждението би следвало да отчете всички критерии относно правната и фактическа сложност на спора, а не да отдава приоритет единствено на цената на предявените искове. По делото са изложени две основания за недължимост на сумите по договора за кредит от 05.11.2007 г. на ответника, производството е приключило в едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства, като от датата на образуване на делото до постановяване на решението са изминали по-малко от 9 месеца.

Процесуалният представител на ищеца адв. Г. е подала искова молба и уточнителна молба, като след освобождаването на доверителя й от държавна такса на 28.10.2025 г., не е извършила нито едно процесуално действие /с изключение на молбата за отмяна хода по същество/ до подаването на молбата по чл. 248 ГПК – не са ангажирани от нейна страна доказателства и доказателствени искания, не е взето становище по отговора на исковата молба и по проекто-доклада на съда, адв. Г. не се е явила в единственото проведено съдебно заседание, не е подала писмени бележки по спора.

При съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства относими към фактическата и правна сложност на делото, съдът не споделя изложените доводи за присъждане на крайно ниско възнаграждение, което противоречало на пазарните цени на адвокатските услуги.

Размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда, като няма пречки след отчитане на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗА да се присъди и възнаграждение, което е значително по-ниско – виж например за иск по чл. 439 ГПК определение № 564 от 24.02.2026 г. по ч. т. д. № 2199/2025 г. на I т. о. Определеното възнаграждение в размер на 450 евро от първоинстанционния съд е справедливо и адекватно на положения труд.

Ето защо, не са налице основания за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Е.М.Г.а, ЕГН **********, процесуален представител на Н. М. П., ЕГН **********, срещу определение № 14897/20.04.2026 г., по гр. д. № 41104/2025 г. на СРС, 47 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 4348 от 06.03.2026 г.

4 по гр. д. № 41104/2025 г. на СРС, 47 състав, в частта относно присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5