Решение № 260399 от 21.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА Я. и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13240 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са с обща искова молба искове от М.Д.Й. против различни ответници: иск против М.И.Х. с правно основание чл.108 от ЗС; иск против М.И.Х. и А.А.К., починал в хода на делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че придобил по наследство и давност недвижим имот, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр.София, жк.“********А, вх.В, на осмия етаж, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.36 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 21 и 2.444% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор, апартамент № **************“ и на избеното помещение: коридор, мазе № 20 и мазе № 22. Твърди, че неговият баща Д.П.Й. владял имота от 10.09.2006 г. до своята смърт на 11.02.2009 г. След неговата смърт ищецът присъединил владението на баща си и продължил да владее имота до началото на 2017 г. В процесното жилище се намирали негови движими вещи – лични, както и придобити по наследство от баща му, той разполагал и с ключове за апартамента. Макар да живеел в Испания, при идванията си в България, ползвал имота, както и възлагал на други лица да го наглеждат, вместо него. Твърди, че през м.май 2018 г. заварил в имота непознати за него лица, сред които ответникът А.А.К.. Подал сигнал до полицията и била образувана прокурорска преписка № 29609/2018г. на СРП, в хода на която било установено, че ответникът М.И.Х. настанил А.А.К. в имота да го ползва. Ответниците отказвали да напуснат имота и да го предадат на ищеца. С поведението си те лишили ищеца от възможността да ползва имота, поради което му дължали обезщетение за ползата, от която бил лишен, в размер общо на 2483.44 лв. за периода 01.06.2018г. – 31.01.2019 г./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 26.06.2024 г./. Поради изложените съображения моли съда да признае за установено по отношение на ответника М.И.Х., че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот на основание наследство и давностно владение и да осъди ответника М.И.Х. да му предаде владението на имота. Наред с това моли съда да осъди ответниците М.И.Х. и А.А.К., починал в хода на делото и заместен от неговите правоприемници Т.А.К. – Х. и А.А.К., да му заплатят солидарно сумата от 2483.44 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота без основание през периода 01.06.2018г. – 31.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/04.02.2019 г./ до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът М.И.Х. оспорва исковете като недопустими, поради наличие на друго производство по гр.д. № 78637/2018г. на СРС, ГО, 128 състав, по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни, поради следните съображения: оспорва ищецът да е собственик на имота; твърди, че той не е наследник на Р.С.В., а само на своя баща Д.П.Й./бивш съпруг на Р.В./, поради което не би могъл да придобие целия имот по наследство; оспорва ищецът да е владял имота; ответникът твърди, че той самият е живял в имота заедно с Р.В. и Д. Й. до тяхната смърт, като се е грижел за тях. Твърди, че от 09.03.2003 г. до 19.02.2020г./датата на подаване на отговора на ИМ/ в продължение на повече от 16 г. владеел непрекъснато имота и го придобил по давност чрез добросъвестно владение през периода 09.03.2003 г. – 09.03.2009 г., евентуално чрез недобросъвестно владение през периода 09.03.2003 г. - 09.03.2013 г. Твърди, че в края на 2017 г. поканил другите две лица – ответникът А.А.К. и Г.Р.М. да живеят в имота. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Правоприемниците на починалия в хода на делото ответник А.А.К. - Т.А.К. – Х. и А.А.К. - оспорват иска, поради следните съображения: оспорват ищецът да е собственик на имота; поддържат становището, че ищецът би могъл да придобие по наследство само идеална част от имота; оспорват твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност; твърдят, че той изобщо не е бил във фактическа власт на имота; техният баща А.К. живеел в имота като наемател и възприемал като собственик на имота единствено ответника М.И.Х.. Твърдят, че те двете не владеят имота. Поддържат възражение, че ищецът не е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.04.1986 г. с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устросйтво № 175/03.04.1986 г., том VII, н.д. № 1375/1986г. Р.С.В. е придобила в индивидуална собственост процесния недвижим имот - апартамент *********осми етаж, комплекс “Вълчо Иванов“/сега жк.“Св.Троица“/, със застроена площ от 79.36 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 21 и 2.444% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор, апартамент № **************“ и съседи на избеното помещение: коридор, мазе 20 на апартамент 67 и мазе 22 на апартамент 69.

След придобиването на апартамента, на 29.12.1991 г. Р.С.В. е сключила граждански брак с Д.П.Й..

На 09.09.2006 г. Р.С.В. е починала и е оставила за наследници: Д.П.Й./съпруг/ и своите племенници: М.Н.А.и Г. Н.Н./ деца на нейния починал брат Н.С.Н./.; А.К.А./дъщеря на нейната починала сестра В.С.М./; В.И.Т.и Г.И.А./ деца на нейната починала сестра В.С.И./.

На 11.02.2009 г. е починал Д.П.Й. и е оставил за наследник своя син М.Д.Й./ищецът по делото/. Актът за смърт е съставен значително по-късно на 09.12.2009 г., което се установява от удостоверение за наследници от 09.05.2018г./ л.40 от приложена пр.пр. № 29609/ 2018 г. на СРП.

На 13.02.2018 г. М. Д.Й. е предявил против М.И.Х., А.А.К. и Г.Р.М. искова молба по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК за осъждане на ответниците да опразнят процесния апартамент. В исковата молба ищецът е твърдял, че имотът е бил даден за безвъзмедно ползване от неговия баща на ответника М.И.Х., който на свой ред допуснал в имота другите двама ответници/А.А.К. и Г.Р.М./ да го ползват безвъзмездно. С исковата молба е заявил, че е прекратил всякакви отношения за ползване на имота.

С решение от 14.07.2021 г. по гр.д. № 78637/2018 г. на СРС исковата молба е отхвърлена. В мотивите съдът е приел, че не е бил сключен договор за послужване между предишните собственици на апартамента – Д. Й. и Р.В. от една страна и ответника М.Х. от друга страна, който да е прекратен от ищеца. Приел е, че липсва основен елемент от фактическия състав предявения иск по чл.310 от ГПК, вр чл.249 от ЗЗД, поради което не може да се претендира опразване на жилището.

Към делото е приложена пр.пр. – 29609/2018 г. на СРП, образувана по повод на подаден сигнал от 11.05.2018 г. от М.Д.Й., в който е посочил, че при завръщането си от Испания в България, на 08.05.2018 г., е установил, че процесният апартамент, придобит от него по наследство, се обитавал от непознати за него лица. От домоуправителя научил, че жилището има нов собственик – М.Х., който живеел в близост. При разговор с Х., последният го уведомил, че е придобил имота по давност. С постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 05.09.2018 г. по пр.пр. № 29609/2018 г. на СРП е отказано образуване на досъдебно производство по чл.323 от НК, тъй като е прието, че няма данни за извършено престъпление, а е налице гражданскоправен спор между страните. Горепосоченото постановление е потвърдено с постановление от 13.11.2018г. по пр.пр. № 19283/2018 г. на СГП.

Към делото е приложена пр.пр. № 6401/2009г. на СРП срещу неизвестен извършител за разследване дали на 11.02.2009 г., около

15.15 часа, в гр.София, неизвестно лице е склонило Д.П.Й. към самоубиство и дали е последвало такова – престъпление по чл.127, ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.06.2009 г. на СРП производството по преписката е прекратено, тъй като назначената съдебно медицинска експертиза е установила, че причината за смъртта на Й. е болестна, по тялото на починалия не е имало следи от насилие, нито е било установено наличие на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества.

Видно от писмо с изх.№ **********_1/12.11.2018 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД при извършена проверка на 06.11.2018 г. е установено, че електР.хранването на процесния апартамент е преустановено и средството за търговско измерване е демонтирано. Не е констатирано неправомерно присъединяване до границата на собственост на електрическите съоръжения. Към датата на писмото няма постъпили искания от други лица за възстановяване на захранването на имота.

Представена е справка за консумирана в имота електрическа енергия по фактури, издадени през периода 27.07.2016 г. – 27.09.2018 г. В справката е посочено че обектът е на името на клиент Р.В.. От нея е видно, че през периода 27.07.2016 г. – 27.06.2017 г. в имота не е била консумирана електрическа енергия./л.181/.

Видно от писмо от 12.04.2023 г. на „Електрохолд Продажби“ ЕАД за процесния обект е имало сключен договор за доставка на електрическа енергия с Р.В.. Договорът е бил валиден през периода 22.12.2004 г. – 17.09.2018 г. „Електрохолд Продажби“ ЕАД е поискало на 14.10.2010 г. от електроразпределителното дружество да преустанови снабдяването с електрическа енергия на обекта, поради наличие на непогасени в срок задължения, на основание чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката и във връзка с чл.42, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

Към писмото е приложена справка за издадени фактури през периода 10.03.2009 г.

– 04.11.2010 г. за консумирана електрическа енергия в имота. Задълженията по тези фактури са погасени на една и съща дата – 16.05.2017г./л.276/.

Видно от писмо от 13.04.2023 г. на „С.в.“ АД процесният имот е водоснабден.

За него са издавани фактури през периода 06.02.2009 г. – 06.10.2011 г. Считано от 07.10.2011 г. издаването на сметки по партидата на имота е преустановено. Към писмото е приложена справка, от която е видно, че в рамките на посочения период има месеци, в които консумацията на вода е „0“.

Представено е писмо от Дирекция „Общински приходи“ от 24.11.2022 г., в което е осочено, че освен М.И.Х., само Р.С.В.е била вписана като собственик по партидата на процесния имот.

Представено е удостоверение от 08.11.2022 г. на СРС, издадено по искане на пълномощника на ответника Х., в което е посочено, че не е вписано заявление за приемане на наследството на Р.С.В. от Д.П.Й..

Видно от данъчна декларация от 28.05.1998 г. процесният имот е бил деклариран като собствен на Р.С.В..

Представена е приходна квитанция от 22.03.2022 г. от М.И.Х. за заплатен данък за битови отпадъци и данък недвижим имот, дължими по фактури, издадени на 27.01.2021 г./л. 92/.

Видно от констативен нот.акт № 198/21.12.2020 г., том първи, рег. № 2913, нот.дело № 160/2020 г. на нотариусК., с район на действие - районът на СРС, М.И.Х. е признат за собственик по давност върху процесния апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Илинден“, ж.к.“************/.

Представени са разписки, издадени от

„Изи Пей“, през периода 27.11.2015г. – 02.05.2019 г., в които е посочено, че е заплащан данък сгради на името задължено лице Р.С.В. за задължения по документи от 01.10.2010 г. до 30.06.2010 г.; от 01.01.2010 до 01.06.2010 г.; от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.; от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г., от