Решение № 110 от 29.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100901003 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. А.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, С.О. Траката 520 № 588, действащ чрез адв. Я.Я. от ВАК, против „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", ***, в която са съединени осъдителни искове срещу ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди в резултат от ПТП, настъпило на 08.05.2020г., в гр. Варна, причинено от водача на застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество лек автомобил „Фолксваген Поло", с рег. № В 4338 КА, управляван от Т. Д. А., заедно със сумата от 40.00 лева, представляващи понесените имуществени вреди за издадено медицинско удостоверение № 3612020, съгласно фактура №0000041306/11.05.2020 г. от МБАЛ „Св. Анна Варна" АД, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр чл. 429, ал. 1 от КЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът сочи, че на 08.05.2020 г. в гр. Варна, на бул.

„Цар Освободител" на кръстовището с ул. „Коево" по посока кв. „Владислав Варненчик", моторно превозно средство л.а. „Фолксваген" с рег. № В 4338 КА с водач - Т. Д. А., при наличие на пътен знак Б2 не пропуска и е блъснат от движещия се от ляво на дясно мотоциклет „Кавазаки 3Х9Р" с рег. № В 3166 К, управляван от ищеца, а именно Г. А. Б.. Вследствие на сблъсъка ищецът получава травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горната фаланга на първи пръст на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош и 1 лява хълбочна област, както и множество леки телесни повреди. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 517/08.05.2020 г.

Ищецът излага твърдения, че след произшествието бил откаран в болнично заведение, където в резултат на получените травматични увреждания, долният му ляв крайник бил обхванат от гипсова лонгета от горната трета на подбедрицата до пръстите на ходилото. По време на лечението му се налагало да ползва помощта на съпругата и близките си. Предвид получените травматични увреждания, не бил в състояние да се обслужва ежедневните си нужди сам. Поради силните и непрестанни болки, придвижването му е затруднено и не може да спи, нито да променя позицията си на сън.

Твърди още, че след свалянето на гипсовата лонгета, трябвало да започне болезнено раздвижване и рехабилитация след принудителния период на обездвижване. С оглед непълното му възстановяване, въпреки проведената рехабилитация, продължавал да изпитва болки и не можел да свива увредения палец на стъпалото на долния си ляв крайник. Това от своя страна довело до чувство на непълноценност поради изпитваните от него както ежедневни проблеми, така и създадените му такива при изпълнение на трудовите му задължения като печатар. Вследствие на получените физически увреждания бил и временно нетрудоспособен за периода 08.05.2020 г. - 10.07.2020 г.

На следващо място сочи, че след пътно транспортното произшествие, получил посттравматичен стрес, изразяващ се в преповтаряне на катастрофата чрез постоянни натрапчиви мисли, образи и сънища. Налице бил страх да пътува сам с МПС, поради напомняне на преживения ужас, както и страх от осъзнатата преходност на живота и реалната невъзможност да контролира събитията, променящи из основи живота му.

Противопоставя се срещу възражението на ответника за съпричиняване като твърди, че е бил на път с предимство и не се е движил с несъобразена скорост.

В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба застрахователното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове както по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на лекия автомобил причинил ПТП.

Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Сочи още, че не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или аварийно спиране на възникналата опасност за движението. Поради това оспорва иска за горницата над 14 000 лева до претендираната сума от 30 000 лева, заедно с иска за 2 лихви, като излага твърдения за забава на кредитора поради липсата на съдействие от негова страна за изпълнение на задължението на дружеството.

Заедно с това релевира възражение за описания от ищеца посттравматичен стрес.

Ответното дружество изразява възражението си по отношение на претенцията за имуществени вреди, като посочва, че разходът за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не е свързан с увреждането и проведеното от ищеца лечение за получените травми.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Фолксваген Поло", с рег.№ В 4338 КА, управляван от Т. Д. А. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към 08.05.2020 г.

Не е налице спор и относно факта, че на 08.05.2020 г. на кръстовището между ул. „Коево" и бул. „Цар Освободител" в гр. Варна е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Поло", с рег.№ В 4338 КА, управляван от Т. Д. А. и мотоциклет „Кавазаки 3Х9Р", с рег.№ В 3166 К с водач - ищецът в настоящия спор Г. А. Б..

За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е да докаже в условията на главно и пълно доказване настъпването на ПТП, и извършеното противоправно деяние от водача на увреждащото МПС, вследствие на което е настъпило ПТП. В тежест на ищеца са възникването на твърдяните вреди (имуществени и неимуществени), както и че същите са в пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.

Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост или за погасяване на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на пострадалия, като установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, и в частност твърденията си, че ищецът се е движил с несъобразена скорост, както и липсата на своевременна реакция по отношение на възникналата опасност за движението.

С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца, същата се предполага до оборване на предположението от ответника.

От приобщените по делото писмени материали безспорно се 3 установява, че НАХД № 5038/2020 г. по описа на РС Варна, е приключило с влязло в сила решение № 260270/25.02.2021 г., с което обвиняемият Т. Д. А. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, като същият е признат за виновен в това, че на 08.05.2020 г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а „Фолксваген Поло", с рег.№ В 4338 КА, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 6, регламентиращ задължението водачът да съобрази поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да контролират или регулират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка и чл. 25, ал. 1, регламентиращ, че водачът, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. А. Б., изразяваща се в многофрагментно, вътреставно счупване на горната фаланга на първи пръст на лявото ходило, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период около 1,5 – 2 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Като за съответното деяние и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Спорът по фактите е във връзка със съпричиняване от страна на ищеца на процесното ПТП, а правният спор се отнася до размера на претендираното обезщетение, което ответникът намира за завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа на справедливост.

Видно от съдържанието на приобщената по делото медицинска документация, а именно фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, ведно с допълнителен лист, резултати от ехография и рентгенография, медицинско удостоверение № 361/2020 г., болнични листове, амбулаторни листове и др., ищецът действително е претърпял описаните в исковата молба увреждания – счупване на горна фаланга на първи пръст на лявото ходило, кръвонасядания по гръдния кош и лява хълбочна област, както и леки телесни повреди. От представените преписи от 3 бр. болнични листове е видно още, че по повод въпросните увреждания, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност през периода 08.05.2020 г.-10.07.2020 г.

От представеното заверено копие на фактура № 0000041306/11.05.2020 г. заедно с фискален бон от същата дата се установява, че е заплатена медицинска услуга на стойност 40 лв.

Видно от заключението на вещото лице по проведената СПЕ, което 4 съдът кредитира изцяло, се установява, че във връзка с инцидента пострадалият е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, което състояние води до повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушаване на съня и потискате на емоциите. Посочва се, че това разстройство се причинява от външен стрес и обикновено симптомите отзвучават след като лицето се адаптира към ситуацията, като симптоматиката отзвучава бързо – за няколко часа, най-много до месец. След като е отзвучала острата стресова реакция при пострадалия, същият е имал за кратък период от време клинична симптоматика на тревожно-депресивна реакция, която е свързана с психотравмения му момент. Към момента на освидетелстването у пострадалия не се диагностицират психични разстройства. Установява се, че разговора, свързан с моментите на инцидента предизвиква емоционален дисконфорт за ищеца.

В заключението по изготвената СМЕ, което съдът кредитира изцяло, вещото лице излага, че при съответните прегледи и изследвания е установена многофрагментна фрактура на първата фаланга на първи пръст на лявото стъпало със засягане на междуфалангиалната става, кръвонасядане по гръдния кош в ляво (4 см.), кръвонасядане на лява хълбочна област (6 см.), както и ожулване на левия лакът (4/3 см.). Посочва се, че счупването на костта от палеца на крака е лекувано чрез гипсова имобилизация на подбедрицата и стъпалото, а останалите наранявания не са изисквали специфично лечение. Получените увреждания съответстват да са резултат от механичните въздействия върху тялото при обстановката на описаното ПТП.

Травмата на пръста на лявото стъпало е довела до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, като затруднената функция е била за срок по-голям от 30 дни. Посочва, че останалите увреждания заедно и поотделно са обусловили чувство на болка и страдание. Сочи, че е възможно при травмата на палеца болевият симтом да е съпровождал целия лечебен процес, включително и след провеждане на физиотерапевтичните процедури.

Гипсовата имобилизация изисква ползване на помощни средства при придвижване. Именно това увреждане е довело до по-продължителни неудобства, като през периода на имобилизация и рехабилитация до връщане на самостоятелното ходене пострадалият е имал затруднения в ежедневието си и в самостоятелното си обслужване, свързани с придвижването и всички други дейности, изискващи изправено положение, а така също и невъзможност за използване на обувки. Вещото лице посочва, че обичайният период за възстановяване на функциите на крайника след подобно счупване е от порядъка на около два месеца, а за останалите наранявания около две седмици, като към настоящия момент функциите на крайника били напълно възстановени. Като остатъчно и необратимо изменение се посочва обездвижването в първата междуфалангиална става и незначителна асиметрия на палеца.