Решение № 1250 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116359 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на БЪЛГАРОАМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД с ЕИК 121246419, представлявана от ******- И.П.Г. и Л. И.Г. срещу И. Л. С., ЕГН: ********** с правно основание: чл. 422, във връзка с чл. 415, ал 1, т. 1 от ГПК и член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: главница в размер на 4 498.48 лева (четири хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; договорни лихви, в размер на 2 123,98 лева (две хиляди сто двадесет и три лева и 98 стотинки) за периода 5.02.2021г. – 10.03.2022г. вкл. ; договорни лихви в размер на 3 103,96 лева (три хиляда сто и три лева и деветдесет и шест стотинки) за периода 5.04.2022-29.11.2023г. вкл.; лихва за забава в размер на 1 774,57 лева (хиляда седемстотин седемдесет и четири лева и 57 стотинки); 18 лева (осемнадесет лева) разноски по уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №****** въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 17578/2023 г. на Районен съд - Пловдив и 1

Изпълнителен лист, издаден на 04.12.2023 г. на основание извлечение от сметки и Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № *********г.

В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства: процесните суми, произтичали от Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № ******* г., сключен между „БАКБ“ АД в качеството му на кредитор и И. Л. С., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател.

Издадени били заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17578/2023 г. на PC - Пловдив и било образувано изпълнително дело № ****, по описа на ******, с peг. № ******с район на действие Окръжен Съд Пловдив, като банката е предприела изпълнителни действия срещу длъжника по реда на ГПК. Получено било на 26.08.2024 г. Разпореждане от Районен съд - Пловдив, постановено по частно гражданско дело № 17578/2023 г., с което заявителят бил уведомен, че срещу издадената в полза на Банката Заповед № ******за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 01.12.2023 г. постановена по ч.гр.д. № 17578/2023 г. има постъпило възражение от длъжника И. Л. С..

Съгласно сключения договор за потребителски кредит Банката предоставила на Кредитополучателя, сумата от 5 000 лева за потребителски нужди и за рефинансираие на задължения /кредити/ на Кредитополучателя, който неотменимо и безусловно се е задължил да върне на Банката всички суми, предоставени по Кредита, както и да заплати всички лихви, такси и комисионни по Договора, като първото предоставяне на средствата по отпуснатия кредит било извършено на 09.07.2020 г. крайният срок за погасяване на задълженията бил определен от страните на 05.07.2023 г.

Кредитополучателят се задължил да заплаща на Банката фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% (четиридесет процента), като лихвата се начислявала годишно върху неизплатената част от главницата, като към момента на сключване на дог овора, размерът на договорната лихва по кредита е в размер на 40 % (четиридесет процента). Годишния процент на разходите по кредита (ГПР) изчислен съгласно Закона за потребителските кредити към момента на отпускане на кредита е в размер на 47,7%, че ищецът изпаднал в забава по изискуеми плащания за периода от 05.02.2021 г. до 10.03.2022 г., когато кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

2

От ответника е постъпил отговор в срок. Счита предявения иск за неоснователен по следните съображения: договорът за кредит, като потребителски, бил нищожен, поради неспазване на писмената му форма като форма за действителност. Оспорва да е подписвал процесния договор и да е усвоявал заемната сума с твърдението такава да не е отпусната, респ. получена от ищеца. Оспорва се към датата на подписване на договора да е имал задължения, които е следвало да се рефинансира.

Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазени императивни изисквания на чл.11 от ЗПК откъм съдържание на договора за потребителски кредит. Също така се излага, че посоченият в договора ГПР не е верен, тъй като при изчисляването му не били включени такси за разкрИ.е и обслужване па банкова сметка или използване на услугата на банката за усвояване, съгласно Раздел III от договора за кредит. - релевирано е възражение за недействителност на разпоредбата на чл.10.2 от Общите условия, предвиждаща начисляване на лихва за забава и върху просрочените на вноски в частта за възнаградителна лихва, като неравноправна. възразява се срещу начисляването на възнаградителни лихви след 10.03.2022г., доколкото такива не се дължат след обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита не била надлежно обявена на ищеца, тъй като липсвало пуснато уведомление в пощенската кутия, така също липсвало посещение на връчителя в неработен ден и след неработно време.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на член 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

От представения договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № ********г. се установява, че БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД с ЕИК 121246419 е отпуснала сума в размер на 5 000 лв., със срок на издължаване - 5.07.2023г., като за падеж е определено 5-то число на месеца, при лихвен процент от 40%, ГПР – 47,7 % и други условия, подробно описани в договора и Общите условия към него. Договорът е сключен под формата на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, с полагането на КЕП от страна на банката и кредитополучателя, което обяснява липсата на саморъчен подпис от всяка една от страниие, с оглед на което възражението на ответника за 3 липсата на писмена форма е неоснователно, както и неоснователно е и възражението му да не е подписвал процесния договор.

По делото е изслушана ССЕ, според която сумата от 5000 лева е усвоена еднократно от кредитополучателя на 9.07.2020г. по банковата му сметка, като по кредита са внесени общо 1455,62 лева, отнесени за плащане главница – 249,72 лв; плащане на договорна лихва – 471,44 лв.; плащане на лихва за забава – 7,63 лв. и плащане на просрочена лихва – 475,03 лв.

Последното плащане от кредитополучателя е на 13.01.2021г., след която дата плащанията са преустановени.

Предвид изпадането на кредитополучателя в забава за заплащане на месечните погасителни вноски, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с покана - уведомление, връчена на длъжника на 10.02.2022 г. чрез ************.

Размерът на дължимите суми по кредита към 30.11.2023 г. са 4498,48 лева - непогасена главница, 2123,98 лева непогасена възнаградителна лихва за 05.02.2021 г. – 10.03.2022 г., 3103,96 лева възнаградителна лихва за периода 5.04.2022г. – 29.11.2023г.; 1774,54 лева обезщетение за забава за период 5.02.2021-29.11.2023; 18 лева такса (разходи) при изискуем кредит.

Вещото лице пояснява, че банката не е начислявала такси за открИ.е или обслужване на банковата сметка и това не води до промяна на ГПР.

Основният спор касае обявен ли е кредита за предсрочно изискуем, както и размерите на вземанията за възнаградителни и наказателна лихви, и разходите за изискуем кредит в размер на 18 лв. дължими от длъжника.

Във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и доводите на ответника, съгласно задължително тълкуване на ВКС дадено в т.

18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен по реда на член 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на член 60, ал. 2 ЗКИ , предполага изявление на кредитора, че ще 4 счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател, ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.

Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за открИ.е на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, които се преценяват във всеки конкретен случай. Следователно моментът на предсрочна изискуемост на кредита се определя към датата, на която волеизявлението на банката е съобщено на длъжника. Според представеното по делото уведомление, то е връчено по реда на член 60, ал. 2 от ЗКИ редовно чрез ***** чрез залепяне на уведомление на входната врата на апартамента на длъжника в гр. ******* на ******* г. При това положение, считано от 1 0.02.2022 г. (доколкото в уведомлението не е определен допълнителен срок за изпълнение) е настъпила и предсрочната изискуемост на кредита.

В случая ищецът е поддържал, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 10.03.2022 г. От момента на настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва. Това е така, тъй като тази лихва има характер на възнаграждение, което той заплаща на банката за ползването на предоставените му парични средства в определения от страните срок, поради което и се дължи само докато за него съществува възможност да ползва заетата сума, която, обаче, отпада при настъпване на предпоставките на чл. 5.1 от договора, от който момент кредитополучателят следва да върне веднага получените парични средства.

Ето защо и в случая от 10.02.2022 г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит, ответникът не дължи възнаградителна 5 лихва върху предоставените му в заем средства.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че неплатената от кредитополучателя възнаградителна лихва от 5.02.2021г. – 10.02.2022г. е 2098,99 лева, като се налага извода, че искът за възнаградителна лихва е основателен до този размер, като в останалата му част за разликата над този размер до пълния предявен ще се отхвърли като неоснователен.

По отношение на възражението за недействителност като неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 2 ЗЗП на разпоредбата на чл. 10.2. от ОУ, предвиждаща начисляване на лихва за забава и върху просрочените вноски в частта възнаградителна лихва същата противоречи на закона. Ето защо съдът намира, че кредиторът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху просрочените вноски в частта главница за периода 5.02.2021г. – 29.11.2023г. вкл. в размер на 1375,94 лева, определен от съда по реда на член 162 ГПК, като в останалата му част до пълния предявен размер от 1774,57 лева ще се от отхвърли като неоснователен.

Относно начисляването на сумата в размер на 18 лв. по Тарифата на банката за разходи за изискуем кредит:

Таксите за управление на кредита съставляват част от общите разходи по същия /чл. 58, ал. 1 ЗКИ /. В договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят заплаща такса за разглеждане на искане за промяна на условия по кредита, такси за предсрочно погасяване. По делото не е представена Тарифата за таксите и комисионните на БАКБ, нито са ангажирани доказателства от страна на ищеца за уговорения размер на подобна такса. Според член 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради това искът за тази сума е недоказан, а от там неоснователен.