Решение № 1229 от 07.08.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Плевен, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20264430100174 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба Г. И.

А., ЕГН**********, гр.******** 87, вх.Ж, ет.2, ап.4 против *** ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.***** № 4-6, в която твърди, че ищцата е поела облигационни задължения по договор за отпускане на паричен заем, сключен между заемодателя „Р/Б“ ЕАД, ЕИК ********* и ищеца по делото. Твърди, че поради забава и просрочие в плащанията на длъжника, банката-кредитор е инициирала съдебно производство за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№2485/2009г. по описа на ПРС. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания/цесия/, сключен на

24.06.2010 г., взискателят-заемодател „Р/Б“ КАЛ ЕИК ********* е прехвърлил множество свои вземания /вкл. процесиите/ в полза на юридическо лице,:

„***« ЕООД, ЕИК ********.

Твърди, че по издадения ИЛ от 12.05.2009г. по ч.гр.д.№2485/2009г. по описа на ПРС е образувано изпълнително дело №20098150400481/2009г. по описа на *** - Т.К., с район на действие района ПОС, с рег.№815 на К***.

Твърди, че това изпълнително дело е прекратено на 08.03.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че изпълнителното дело е и унищожено от 1 съдебния изпълнител. Твърди, че през цялото време от прекратяването на изпълнителното дело до сега не са предприемани никакви валидни и резултатни изпълнителни действия, повече от осем години. Твърди, че от датата на прекратяването на изпълнителното дело до сега 2026г. е започнала да тече погасителна давност за съдебно признатото вземане на първоначалния взискател, а впоследствие — и на неговите частни правоприемници по договорите за цесия. Твърди, че тази давност не е спирана и прекъсвана с никакви валидни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, които да прекъсват течащата от 2017г. петгодишна погасителна давност за съдебно признатите вземания. Твърди, че в този смисъл е т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че поради горното, с изтичането на 5-годишен срок от прекратяване на изпълнителното дело до сега вземанията срещу ищеца по делото от страна на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК ********, са били изцяло погасени по давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че въпреки това в ЦКР задължението на ищеца е още вписано.

Моли да бъде признато за установе, че към настоящия момент Г. И. А. не дължи на ответника „***“ ЕООД, ЕИК ********, суми по задължението, обективирано в изпълнителен лист от 12.05.2009г. издаден по ч.ф.д.

№2485/2009г., в размер на 9541.22 евро главница, сума от 1 775,20 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2008г. до 16.04.2009г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 17.04.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 888,99 лв. представляваща деловодни разноски, които парични задължения са били предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №20098150400481/2009г. по описа на *** - Т.К., с район на действие района ПОС, с рег.№815 на К***, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на ответното дружество на осн.чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Претендира направените по делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост и основателност на иска.

Твърди, че от придобиване на вземането не са предприемани действия по неговото събиране. Признава иска. Твърди, че не е станал причина за завеждане на делото и моли разноските да бъдат оставени в тежест на ищеца.

Прави възражение за прекомерност.

2

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК. Ответника е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпор ежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер за вземането.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат поставени в тежест на ищците, а в случай, че това възражение не бъде уважено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира за основателно възражението на ответника, че не е станал причина за завеждане на делото. Практиката на ВКС дава ясен и еднозначен отговор: Извънсъдебното поведение на кредитора има значение. Съгласно чл.78,ал.2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно т.е ,включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл.422 ГПК) иск , с това на ответникакредитор при иска по чл.349 ГПК ,основан на настъпила погасителна давност за вземането и след като искът се признава, е че докато в първия случай 3 бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск (опр.

№60228/2021г по ч.гр.д. №1916 за 2021г, Трето г.о на ВКС),то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018 по ч гр.д № 510/18г на Четвърто г.о на ВКС и множество други определения на състави на ВКС, с които съдебната практика е уеднаквена. За възлагане на разноските ,сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат (опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г , опр №534/2019г по ч. гр.д№4484/2019г на Трето г.о , опр.№474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на Четвърто г.о и др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя ,включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този смисъл е практиката на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия, осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение ,или манифестирали незачитане на давността ,вече настъпила и обявена му от длъжника (опр №320/2022г по ч.т.д. № 1122 за 2022 г. на Второ т.о ,опр.

№50413 по ч.т.д. № 2100 по описа за 2022 год. На Първо т.о на ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Друг е случаят, в който за очертан с исковата молба период взискателят бездейства, не предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, нито прави искания или други изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното производство (конституиране на страни, молби за спиране, за прекратяване, искане за предаване на изпълнителния лист след прекратяване и др.) Прекратяване на изпълнителното дело при перемпция (чл. 433, ал.1 т.8 ГПК ) настъпва по силата на закона .Със закона адресатите на нормата следва да съобразяват поведението си, включително страните в изпълнителното производство. След като считано от последното надлежно предприето 4 изпълнително действие насетне, именно бездействието на кредитора и взискател съставлява новия факт, изтъкнат с иска по чл. 439 ГПК .

Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да получи и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но в конкретност съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл.78,ал.2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер при поведението на кредитора. /Определение № 744/18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 1170/2023г. на ВКС, 3-то ГО/. С оглед гореизложеното и доколкото по делото се установи и не е спорно между страните, че ответникът не е предприемал каквито и да било действия за събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, нито е отказвал да зачете изтеклата погасителна давност, съдът намира, че не е станал причина за предявяване на иска и следва разноските по делото да не бъдат възлагани в негова тежест поради признанието на иска и на основание чл.78, ал.2 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на *** ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.***** № 4-6, ч е Г. И. А., ЕГН**********, гр.******** 87, вх.Ж, ет.2, ап.4 не дължи плащане на сумите както следва: 9541.22 евро главница, сума от 1775,20 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 25.11.2008г. до 16.04.2009г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 17.04.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 888,99 лв. представляваща деловодни разноски, за които суми е издадена Заповед №1489 от 21.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 12.05.2009 г., по ч.гр.д.

№2485/2009 г. по описа на PC-Плевен, поради погасяване на вземането по давност.

Решението подлежи на въззивно обжалване двуседмичен срок от връчването му на страните. пред

ОС-Плевен в

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5