Акт от 10.09.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е № 175

Гр. Сливен, 10.09.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Иглика Жекова при участието на прокурора ………………. и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 258 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба от П.Д.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019 г. на К. на 20 самоходен артилерийски дивизион, военно формирование **** - гр. Я., с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “у.”, прекратен е договорът й за кадрова военна служба и същата е освободена от военна служба, освободена от длъжност и зачислена в запаса на военнослужещ.

В жалбата се твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство и в несъответствие с разпоредбите на материалния закон. Моли се съда да я отмени изцяло.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. Й. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да я уважи. От доказателствата се установявало, че по време на служебната проверка С. е във временна неработоспособност, поради което било нарушена правото й на защита. В нормата на чл. 249 ал. 4 от ЗОВСРБ законодателят указал, че по време на отпуск сроковете за реализиране на дисциплинарна отговорност спират. Поради нарушение на това правило постановеният акт бил незаконосъобразен от процесуална страна.

Налице била и материална незаконосъобразност, тъй като липсвали убедителни доказателства за нарушение на заповедта на министъра. В АУАН били налице поправки и зачерквания, което поставяло под съмнение неговата годност като доказателствено средство. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с претенция за разноски.

В с.з. административният орган, чрез представител по пълномощие мл. юрк. Ж. М. оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли, с претенция за разноски. Заявява, че при издаване на заповедта е спазена процедурата, а и са налице материалноправните предпоставки за постановяване на акта. Позовава се на чл. 200 ал. 2 от ЗОВСРБ.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кадрова военна служба № 73/01.08.2007 г. П.Д. А. било назначена на кадрова военна служба със срок от 3 години. С Допълнително споразумение № 170/01.10.2007 г. същата била преназначена на длъжност „П. н. – р.“. С Договор за военна служба № ЗДВС-23/25.05.2010 г. П.Д. А. (оспорваща в настоящото производство) била назначена на военна служба в Поделение **** – гр. Я. с военно звание „р.“, като с Допълнително споразумение № ЗДВС-205/02.07.2012 г. била преназначена на длъжност „О. в . е. КЩМ на с. в. в щ. Б.“ на военно формирование ****, а с Допълнително споразумение № ЗДВС-420/20.05.2013 г. – на длъжност „Р. в щ. Б.“.

На 08.06.2019 г. в

21:12 ч. при управление на МПС – лек автомобил марка Ситроен“, модел „Саксо“ с рег. ********П.Д.С. била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, поради невключени къси светлини. Освен документална проверка длъжностните лица извършили и проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM, като апаратът отчел 1,65 промила алкохол в издишания въздух. Проверяващият м. а. при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен съставил срещу С. Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 007875/08.06.2019 г., в който квалифицирал констатираното като административно нарушение по чл. 70 ал. 3 и чл. 5 ал. 3 т.

1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В акта С. вписала, че няма възражения. От ОД на МВР – Сливен уведомили Регионална служба „Военна полиция“, където извършили разпит на п. В. В.(актосъставител). Последният удостоверил, че на 08.06.2019 г. на бул. „Г. Данчев“ гр. Сливен до западния вход на Стадион „Хаджи Димитър“ спрели за проверка цитирания по – горе автомобил и установили с техническо средство Дрегер Алкотест, че водачът П.Д.С. е употребила алкохол, с показания на уреда от 1,65 промила алкохол в издишания въздух. Като веоннослужещ П.С. била задържана от органите на РС „Военна полиция“ – Сливен за срок от 24 часа. Образувано било досъдебно производство № 15/08.06.2019 г. по описа на РС „Военна полиция“ – Сливен за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, съгласно приобщено по делото Уведомление за образуване на досъдебно производство при условията на чл. 212 ал. 2 от НПК на РС „Военна полиция“ – Сливен. Съобразно данните в писмо рег. № СЛ-4331/11.07.2019 г. на Директора на РС „Военна полиция“ – Сливен, към настоящия момент материалите по това производство са внесени с обвинение във Военен съд – Сливен.

Със Заповед № ЗРД-419/10.06.2019 г. К. на 20 самоходен артилерийски дивизион назначил поименно определена комисия за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите относно допуснатия на 08.06.2019 г. инцидент от р. *-ти к. П.Д.С. – М. Р. в 1-ви е. на к. – щ. М. на в.за к. и и. поддръжка в щабна батарея на военно формирование ****, с определен срок за изготвяне на протокол за извършена проверка – до 14.06.2019 г. Извършената проверка приключила с Протокол рег. № 3-1628/12.06.2019 г., в който комисията описала фактическа обстановка, идентична с описаната в АУАН, а именно, че на 08.06.2019 г. в 21:12 ч. на бул. „Г. Данчев“ в гр. Сливен р. *-ти к. П.С. е спряна за проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, предвид невключени къси светлини на управлявания от нея автомобил, като при извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер алкотест, същото отчело 1,65 промила алкохол в издишания въздух. Деянието колективният орган квалифицирал като умишлено нарушение на т. 3 от Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната, като приел, че с действията си С. създава предпоставки за допускане на инциденти, а данните за вината са събрани на база писмени обяснения и съставения АУАН. Възприето било, че причините и условията за извършване на нарушението са слабата лична дисциплина, както и нарушаването на заповед, въпреки всекидневното напомняне на личния състав за забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Комисията приела, че р. *-ти к. С. с действията си грубо е нарушила т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната и отправила предложение на същата да бъде наложено дисциплинарно наказание “у.”.

Съгласно дадено на

10.06.2019 г. Обяснение от П.С., на 08.06.2019 г. при управление на личния си автомобил около 21:00 часа е била спряна за проверка от служители на МВР, които извършили тест за употреба на алкохол с резултат 1,65 промила и я отвели в РУ на МВР – Сливен, предложена й била кръвна проба, която тя отказала, тъй като и било заявено, че с нищо няма да помогне, съставили и АУАН, а около 00:00-01:00 часа служители на РС „Военна полиция“ – Сливен я отвели и задържали.

На 13.06.2019 г. бил съставен Протокол от проведена беседа с военнослужещ от военно формирование **** – Я. с рег. № з-1632 с предмет запознаване на р. *-ти к. П.С. с протокола от извършената служебна проверка и събраните доказателства относно извършеното дисциплинарно нарушение. Съгласно този протокол, счетено е, че предвид тежестта на нарушението, са налице обстоятелства за налагане на дисциплинарно наказание „у.“ в съответствие с чл. 244 т. 7 от ЗОВСРБ. В цитирания протокол с дата 13.06.2019 г. С. вписала, че е запозната с протокола от служебната проверка и с описаните факти и обстоятелства за извършеното, съгласна е и няма възражения.

На същата дата –

13.06.2019 г. К. на 20 самоходен артилерийски дивизион издал Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019 г., с която наложил на р. *-ти к. П.Д.С. дисциплинарно наказание “у.”, прекратил договора за военна служба, освободил от военна служба, освободил от длъжност и зачислил лицето в запаса.

Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019 г. била връчена лично на адресата на 17.06.2019 г. Жалбата срещу същата оспорващата П.С. подала до настоящия съд на 25.06.2019 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната, съгласно чиято т. 3, е забранено управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или наркотични вещества, като е указано, че при установяване на подобно нарушение по съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание „у.“ на основание чл. 245 ал. 2, във вр. с чл.

242 т. 1 от ЗОВСРБ. В заповедта е разпоредено да се сведе до знанието на личния състав на МО, БА и структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната.

Съдържанието на тази заповед било сведено до знанието на военнослужещите от щабна батарея срещу подпис, в т.ч. на П.Д. А. (на 12.01.2015 г.), съгласно утвърден от К. на военно формирование **** Протокол за запознаване.

Със Заповед №

ОХ-1252/07.12.2017 г., издадена на основание чл. 26 т. 6, чл. 31 ал. 1, чл. 146 т. 2 и т. 3, чл. 148 ал. 1, чл. 161 т. 2 и т. 3, чл. 205 ал. 2, чл. 240 ал. 1 и чл. 288 от ЗОВСРБ Министърът на отбраната оправомощил длъжностни лица от структурите на МО, в т.ч. командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни формирования, да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите).

Съгласно представен в хода на съдебното дирене Болничен лист № Е20183382377 за временна неработоспособност, П.С. е в отпуск от 11.06.2019 г. до 14.06.2019 г. за придружаване и гледане на дете до 18-год. възраст.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна както на база всички приложени към административната преписка и приети по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, така и въз основа на събраните в хода на съдебното дирене гласни такива.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от П.Д.С. срещу Заповед на К. на 20 самоходен артилерийски дивизион, гр. Я., с която й е наложено дисциплинарно наказание “у.” и е прекратен договорът й за военна служба, същата е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена в запаса на военнослужещ. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в законовия

14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от К. на 20 самоходен артилерийски дивизион, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона и Заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на Министъра на отбраната. Разпоредбата на чл. 248 от ЗОВСРБ указва, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за приложение на закона, а съгласно чл. 137 ал. 4 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание „у.“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Прекратяването на договора за военна служба пък е вменено като правомощие на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица, по арг. от чл. 73 ал. 1 от ППЗОВСРБ. По силата на цитираната по-горе заповед на Министъра на отбраната правомощията за прекратяване на договор за военна служба и налагане на дисциплинарно наказание „у.“ са вменени на командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования. Следователно, оспореният акт е постановен от персонално, материално и териториално компетентен орган. Атакуваната заповед отговаря и на нормативните изисквания за форма и съдържание, като издадена в упоменаната в чл. 55 ал. 4 от ЗОВСРБ форма и при спазване на задължителните, съобразно регламента на чл. 73 ал. 1 т. 2 реквизити. При тези установявания съдът приема, че обжалваният акт е валиден.