Определение № 2222 от 29.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500993 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПK .

Образувано е по частна жалба на А. А. А., подадена чрез пълномощника му адв. С. К. П., срещу Определение № 579/18.08.2026 г., постановено по гр. д.

№ 1793/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответното дружество „Булгартерм“ ЕООД е изгубило правосубектността си само поради постановено и влязло в сила съдебно решение за прекратяване на съществуването му. Излага, че прекратяването на дружеството не е равнозначно на неговото заличаване; че след прекратяването следва ликвидационно производство; и че дружеството престава да съществува като правен субект едва с вписването на заличаването му в Търговския регистър. Навежда довод, че доколкото ответното дружество не е заличено, то продължава да е годен правен субект и надлежен ответник в процеса. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав, след като обсъди данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установява, че пред Районен съд – Самоков е била подадена искова молба срещу „Булгартерм“ ЕООД, ЕИК 200947738.

В хода на администриране на исковата молба и размяната на книжа първоинстанционният съд е констатирал, че вписаният в Търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала на дружеството Р.А.Т. е починал на 27.08.2025 г., тоест преди завеждане на иска. Установено е още, че негов единствен наследник е майка му И. Т., която с молба с вх. № 1

4777/29.06.2026 г. е уведомила съда, че няма да встъпва като управител на дружеството. По делото е било представено и Решение № 179/20.04.2026 г. по т. д. № 141/2026 г. на ОС – Варна, влязло в сила на 13.05.2026 г., с което съществуването на „Булгартерм“ ЕООД е прекратено.

Въз основа на тези обстоятелства районният съд е приел, че е налице липса на годен правен субект, който да бъде ответник по иска, поради което е прекратил производството и е върнал исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, като отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и тези по чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Решаващият извод на първоинстанционния съд, че след прекратяване на съществуването на ответното дружество липсва годен правен субект, който да бъде страна в процеса, е незаконосъобразен.

Съгласно търговскоправния режим прекратяването на търговското дружество не е тъждествено на заличаването му. При прекратяване на дружество по съдебен ред се открива производство по ликвидация, а до приключването му и вписването на заличаването дружеството не изчезва от правния мир. Напротив – то продължава да съществува като правен субект с ограничена, но запазена правоспособност, необходима за приключване на неговите имуществени отношения, включително и за участие в съдебни производства.

Това разрешение следва от общите правила на търговското право – че дружеството възниква от вписването си и престава да съществува окончателно със заличаването му от регистъра. Следователно съдебното решение за прекратяване не води само по себе си до отпадане на правосубектността.

Такава е и константната практика на Върховния касационен съд.

В Определение № 18 от 20.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3551/2014 г., II т. о., ТК, е прието, че за търговските дружества правосубектността възниква с вписването им в търговския регистър, а заличаването от регистъра има за последица изгубване на правосубектността. Изрично е разяснено, че именно от момента на заличаването търговското дружество престава да съществува като правен субект и губи качеството си на надлежна страна в исков процес.

В същия смисъл е Решение № 58 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г., II т. о., ТК, в което е прието, че именно заличаването на търговското дружество в Търговския регистър, а не само прекратяването му, обуславя липса на надлежна страна и недопустимост на производството. Същото е потвърдено и в Определение № 8 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 121/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 129 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 86/2015 2 г., I т. о., ТК, Определение № 60319 от 18.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3488/2021 г., IV г. о., ГК, както и в Определение № 1009 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2034/2024 г., II т. о., ТК, и Определение № 1827 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2090/2024 г., II т. о., ТК, където последователно се приема, че търговското дружество престава да съществува в правния мир едва със заличаването му в Търговския регистър, а понятието „прекратяване“ не е равнозначно на загуба на правосубектност.

Следва да се подчертае, че практиката, на която се позовава първоинстанционният съд по същество, би била относима само ако бе налице вписано заличаване на дружеството. Именно тогава би отпаднала абсолютна процесуална предпоставка и производството би подлежало на прекратяване.

Така например в Определение № 407 от 12.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 183/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 42 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2456/2013 г., II т. о., ТК, и Определение № 7 от 19.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 21/2009 г., I т. о., ТК,е прието, че именно след заличаването юридическото лице губи правоспособността си и процесът става недопустим.

От това следва, че в настоящия случай решаващият за допустимостта на процеса факт не е прекратяването на дружеството, а наличието или липсата на вписано заличаване.

От съдържанието на обжалваното определение е видно, че районният съд е основал извода си единствено на постановеното от ОС – Варна решение, с което съществуването на дружеството е прекратено. Липсва констатация, че по партидата на „Булгартерм“ ЕООД е вписано заличаване. При липса на такова вписване изводът за липса на правен субект е преждевременен и противоречи на горепосочената практика на ВКС. От извършената служебна справка от настоящия въззивен състав по електронната партида на ответното дружество се установява, че „Булгартерм“ ЕООД е в производство по несъстоятелност. Същевременно не се установява постановено и вписано заличаване на търговеца, каквото настъпва само в изрично предвидените от закона случаи, вкл. при непоискано възобновяване на спряно производство по несъстоятелност чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

Отделен е въпросът за процесуалното представителство на прекратеното, но незаличено дружество. Обстоятелството, че вписаният управител е починал, а наследникът му е заявил, че няма да встъпи като управител, не води само по себе си до извод за липса на ответник. Това е въпрос на осигуряване на надлежно представителство на съществуващ правен субект в хода на ликвидацията, а не основание за връщане на исковата молба.

Наличието на затруднение във връчването или представителството не заличава самото дружество като страна.

Ето защо настоящият състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е отъждествил прекратяването на дружеството със заличаването му и поради това незаконосъобразно е прекратил производството.

Поради съвпадение на крайния правен извод на настоящия състав с 3 доводите в частната жалба, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

С тези съображения, Окръжен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 579/18.08.2026 г., постановено по гр. д. № 1793/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4