Определение № 154 от 18.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Кюстендил, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600287 по описа за 2026 година

В Кюстендилски окръжен съд е постъпила частна жалба, депозирана от служебният защитник на подсъдимия И. А. – адв. М. Ч., срещу протоколно определение от 28.04.2026 г. в частта, с която е оставено без уважение направено искане на защитата за спиране на наказателното производство.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, като се обосновава липса на предпоставки за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимото лице.

Сочи се, че подсъдимият е бил нередовно призован за съдебните заседания, по делото, отсъстват данни същият да е щателно издирван, респ. такива сочещи на неговото укриване. При това положение според защитата разглеждането на делото в негово отсъствие ще доведе до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице и невъзможност за разкриване на обективната истина по делото. На тази основа се желае отмяна на първоинстанционният съдебен акт и постановяване от въззивният съд на определение за спиране на наказателното производство.

Кюстендилският окръжен съд, съобразявайки изложеното частната жалба и материалите по делото, намира следното: в

Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в настоящия случай не е налице годен и законосъобразен акт на първостепенния съд, който да подлежи на проверка от въззивния съд.

Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от НПК законодателят е предвидил лимитативно въпросите, които следва да намерят свой окончателен отговор в разпоредителното заседание. Първостепенният съд следва да постанови съдебен акт /определение/, в който по еднозначен начин да се произнесе по 1 посочените от законодателя пунктове. В НПК е предвидено, че е необходимо не само да се изслушат становищата на всяко едно от лицата по чл. 247б, ал. 1 и, ал. 2 от НПК, но и съдът да даде отговор на този етап на развитие на делото на въпросите, изброени в чл. 248, ал. 1 от НПК с мотивирано определение.

Волята на съдебния състав по въпросите в разпоредително заседание следва да бъде обективирана във всички случаи чрез подписване на съдебния протокол от всички негови членове.

В развилото се пред ДнРС, по НОХД № 732/2024 г. производство, делото е разгледано в разпоредително заседание на 28.04.2026 г. в законния съдебен състав по чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК от съдия и двама съдебни заседатели, предвид повдигнато обвинение на подсъдимия А. - по чл. 206, ал. 1 от НК.

Видно от отбелязването в протокола от проведеното разпоредително заседание, обаче последният е подписан единствено от председателя на съдебния състав, но не и от останалите членове на същия. В разпоредително заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка, при която съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК, така че тази преценка, за да обвърже съдебния състав, следва да е скрепена с подписите на всички негови членове. В този смисъл следва да се приеме, че липсва произнесен съдебен акт по същество в хода на разпоредително заседание от законния съдебен състав на съда. Отделно от това, съдебният състав дължи задължително произнасяне по всички въпроси, включени в обхвата на чл. 248, ал. 1 от НПК, като по отношение на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, това произнасяне е следвало да бъде сторено с изрично определение, което се състои от две единни части -мотиви и диспозитив, което обаче не е било извършено от първостепенния съд. В продължение на изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, когато съдът се произнася по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, определението му подлежи на въззивен съдебен контрол. В обсъжданото определение от 28.04.2026 г. първоинстационният съд не е указал това право на лицата, участващи в разпоредителното заседание.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че в конкретния случай разпоредителното заседание е завършило с един незаконосъобразен съдебен акт, който не отговаря на основните изисквания на процесуалния закон- съдебните актове да бъдат мотивирани, да имат диспозитив, да е разяснено правото на страните за процесуалния ред, по който те може да бъдат обжалвани, компетентния съд пред който това може да се направи и в какъв процесуален срок, както и да са подписани от всички членове на компетентен съдебен състав. Обстоятелството, че страните не са възразили и не са оспорили именно този порок на определението на първата инстанция, не лишава въззивната такава от извършване на служебна проверка за съблюдаване на процесуалните правила при разглеждане на делото, които важат и в рамките на разпоредителното заседание. Значението на разпоредителното заседание е толкова съществено, че не би могло да се 2 приеме, че допуснатите при провеждането му процесуални нарушения могат да бъдат санирани заради накърняване принципа на разглеждане на делата в разумен срок при повторно законосъобразно произнасяне.

Ето защо въззивната инстанция намира, че определението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на ДнРС от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ за провеждане на разпоредително заседание с произнасяне на минимално необходимите въпроси в чл. 248, ал. 1 от НПК, с удостоверяване правото на страните да оспорят съдържанието, ако делото се насрочи по реда на гл. 20 от НПК, вкл. с произнасяне с удостоверяващ волята на всички членове на състава съдебен акт. Следва да се отбележи в допълнение, че при новото разглеждане на делото съдът следва да използва целия предвиден в процесуалният закон инструментариум за осигуряване присъствието на подсъдимия в съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. А. – адв. М. Ч., срещу протоколно определение на РСДупница от 28.04.2026 г. по НОХД № 732/2024 г., в частта, с която е оставено без уважение направено искане за спиране на наказателното производство.

ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 28.04.2026 г., постановено по НОХД № 732/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ за провеждане на разпоредително заседание.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3