Решение № 231 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Перник, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 248/ 17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 6849/2024 г. по описа на Пернишкия районен съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Д. Д., ЕГН:**********, от ***, срещу А. Б.

А., ЕГН:**********, от ***, да и заплати сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в ***, за периода 03.09.2024г.-13.09.2024г. по едностранно прекратен договор за наем сключен от разстояние на 25.08.2024г., както и сумата от 1000.00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, тревоги и причинен стрес от неизпълнение на договор от 25.08.2024г. и провалена почивка в периода 03.09.2024г.13.09.2024г., както и предявения евентуален иск, да бъде осъдена А. Б. А., ЕГН:**********, да заплати на В. Д. Д., ЕГН:********** сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в *** за периода 03.09.2024г.-13.09.2024г., като получена без основание, като неоснователни и недоказани .

ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН:**********, от ***, да заплати на А. Б. А., ЕГН:**********, от ***, направените по делото разноски в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение, останала ищцата В. Д. Д., която го обжалва изцяло чрез адв. А. Х. от АК-***. Счита, че решението било неправилно и 1 необосновано постановено в противоречие със закона, тъй като неправилно били възприети твърденията на ответната страна, а свидетелските показания на водените от тях свидетели незаконосъобразно не били ценени в пълнота при постановяване на атакувания окончателен съдебен акт, като от същите се били установявали устните уговорки между страните.

Посочват, че били избрали процесната вила единствено заради устното споразумение, че за периода от 03.09.2024 г. до 13.09.2024 г. във вилата нямало да бъдат настанявани други наематели и дворът щял да бъде самостоятелно използван от ищцата и нейния партньор, като ключ за двора имали единствено те двамата. Неправилно районния съд не бил дал вяра на свидетелските показания, че ответницата се била задължила да не настанява хора във втората къща на същия двор, тъй като в този случай ищцата и нейния партньор нямало единствено да разполагат с ключ от двора. В противовес на направения от районния съд извод твърдят, че били дали срок на ответницата да разреши проблема до сутринта и многократно били разговаряли с нея. Станало ясно, че проблема няма да бъде решен и условията на настаняването им се били променили, като не били отговаряли на предварително уговореното, поради което тяхното куче не могло спокойно да се разхожда в двора, тъй като имало опасност да изплаши другите хора, които се били настанили във втората къща и с които общо били използвали двора. Поради настъпилата промяна в условията двамата не желаели да остават във вилата и ищцата била поискала да й бъде възстановена сума в общ размер на 800 лв., като била предложила да заплати 100 лв. за един брой нощувка, както и 100 лв. като компенсация за предсрочното си заминаване.

Ответницата категорично била отказала да възстанови паричните средства, като била настояла да останат и да използват вилата съвместно с нейните роднини. В деня в който били напуснали ищцата била изпратила съобщение на ответницата, че били освободили имота, поради неизпълнение на първоначалната им уговорка и я била поканила да им възстанови парите. В допълнение ответницата не била, нито управител, нито собственик на имота, като неправомерно и без основание го била използвала и го била отдавала под наем.

Твърди, че ответницата се била неоснователно обогатила със сумата от 1000 лв., с която сума се била обеднила ищцата по см. на чл. 59 ЗЗД. Не била изпълнила задълженията си като наемодател, като не била спазила уговорката вилата да бъде самостоятелно наета от ищцата и приятеля й, като същата не била и пригодена за нормално ползване. В резултат на неизпълнението на тази уговорка от страна на ответницата ищцата била търпяла и много негативни преживявания, тъй като не успяла да си почине и прекара отпуската си по планирания начин. Не могла да излезе с приятеля си заради домашния любимец, посети заведения или плажове, както и да обърне романтично внимание на партньора си. Била обидена от отношението на ответницата към тях и забележките на същата по отношение на теглото на приятеля й. Отношенията им били станали напрегнати поради провалената им почивка. Ищцата била търпяла и имуществени и неимуществени вреди, изразили се в страдание, притеснение, тревоги и стрес заради провалената й ваканция.

Моли съда да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

2

Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна по въззивната жалба ответницата А. Б. A. чрез адв. И. В. от АК-*** е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Оспорва същата като недопустима и неоснователна. Счита, че постановеното първоинстанционно решение било правилно и законосъобразно, а свидетелските показания на свидетелите водени от ищцовата страна били анализирани безпристрастно и обективно от съда, като правилно били отхвърлени предявените искове.

Не били ясни изброените във въззивната жалба основания за неправилност и необоснованост на постановеното решение, тъй като същата била преповтаряла исковата молба.

По изложените съображения, моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована и да присъдите на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В. Д. Д., ЕГН:**********, от ***, срещу А. Б. А., ЕГН:**********, от ***, следните осъдителни искове- иск с правно основание чл. 230, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде осъдена да й заплати сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в ***, за периода 03.09.2024г.-13.09.2024г. по едностранно прекратен договор за наем сключен от разстояние на 25.08.2024г., както и иск с правно основание чл. 88 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД да бъде осъдена да й заплати сумата от 1000.00 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на договора, изразяващи се в страдание, тревоги и причинен стрес от неизпълнение на договор от 25.08.2024г. и провалена почивка в периода 03.09.2024г.-13.09.2024г., като тези два иска са предявени при условие на кумулативност, както е и предявен при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, да бъде осъдена А. Б. А., ЕГН:**********, да заплати на В. Д. Д., ЕГН:********** сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в *** за периода 03.09.2024г.-13.09.2024г., като сума, с която ищцата се е обеднила, а 3 ответницата се е обогатила неоснователно.

С атакуваното решение № 248/ 17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 6849/2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, се приема, че не се спори по делото, че ищцата въз основа на обява във Фейсбук групата „С куче на почивка“ , публикувана от А. Б. А., се е свързала нея на посочения телефонен номер и Вайбър, за да провери дали ваканционното жилище е свободно за периода, който ги интересува, а именно 03.09.2024г.-13.09.2024г. След като уточнили детайлите относно настаняването, се разбрали че ищцата и A. /мъж с когото живее на семейни начала - св.Д./, ще използват вилата и прилежащия й двор в периода от 03 септември 2024г. до 13 септември 2024г. срещу заплащане на сумата от 100,00 лв. (сто лева) за една нощувка или 1 000,00 лв. (хиляда лева) за целия им престой. Уговорено било на 25 август 2024 год., около седмица преди настаняването, заплатили капаро в размер 500,00 лв.

При пристигането си, ищцата заплатила на ответницата остатъка от 500.00лв. На 04 септември около 00:15ч. ищцата била събудена от позвъняване от ответницата, която ги уведомила, че сестрата на съпруга й, заедно със своя приятел, са дошли на почивка и не могат да влязат в къщата, тъй като дворът е заключен. Ключ за двора имали единствено В. и A., същите отворили вратата, хората влезли и се настанили в другата къща в същия двор.

Сутринта на 04 септември 2024г., ищцата и нейния приятел, тъй като не желаели да останат във вилата повече, поискали да и бъде възстановена сума в размер на 800,00 лв. Ответницата отказала да им възстанови сумата а ищцата и нейния приятел напуснали вилата и се настанили в друго жилище в същото населено място. По отношение на тези обстоятелства не е съществувал правен спор между страните и същите са правилно отделени като безспорни от страна на първоинстанционния съд.

Последният също така правилно е приел, че спорен по делото е въпроса, че част от уговорката при наемане на вилата е, че в този период В. и A. /св.Д./, ще бъдат настанени самостоятелно в имота и че за същия период няма да има други настанени почиващи, за да имат те възможност да пускат домашния си любимец да бяга свободно в двора, без по този начин да смущава почивката на други наематели или да се налага постоянно да са при него.

По делото е разпитана като свидетел, К.Д.Й., чийто показания, районният съд аргументирано не цени, поради обстоятелството, че същата пресъздава чрез своите показания изявления на ищцовата страна а не факти и обстоятелства, лично възприети от свидетелката. На следващо място свидетелските й показания не намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал. Дори и да бъдат ценени нейните показания от тях се установява, че ищцата и нейния партньор по тяхна инициатива са били освободили помещението, тъй като трети лица, без да се установи тяхната самоличност им били казали „да си вържат кучето“, като основната причина била, че имало и други настанени хора в съседната къща противно на даденото им обещание от ответницата.

Правилно районният съд е ценил по реда на чл.172 ГПК показанията на свидетеля A. А. Д., /живеещ на семейни начала с ищцата/, доколкото същия е заинтересован от изхода на делото, като е дал вяра на същите, в частта относно обстоятелството, че при наемането на вилата, ответницата се е съгласила, че кучето на ищцата и приятеля й, може свободно да се 4 разхожда в прилежащия двор, и не е дал вяра на показанията на свидетеля, че ответницата се е задължила да не настанява други хора във втората къща в същия двор. Тези твърдения на ищеца не се подкрепят от други доказателства по делото, а свидетелят е заинтересован от изхода на делото и напълно вярно, е че същите са и житейски нелогични, доколкото другата къща е също била с предназначение за отдаване под наем на почиващи. От тези показания също се установява, че ищцата и партньорът й също са си тръгнали доброволно от вакационната къща поради техни опасения, че кучето би пречило на другите наематели на съседната къща, които също са ползвали двора.