Решение № 231 от 05.10.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Карнобат, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20252130100772 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Водоснабдяване и канализация гр. Бургас с която същото дружество е предявило обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника А. Д. А. от гр. П., обл. Бургас , същият ответник в качеството му на наследник на А.А.С. и на собственик / съсобственик / на правото на собственост върху водоснабден обект - имот с административен адрес в гр. Карнобат обл.

Бургас ул. М. № 30 със заведена партида в базата данни и с абонатен № 962485 и като такъв в качеството му на потребител на ВиК услуги , че същият дължи на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас парична сума в размер на 79, 73 лв., представляваща сбор от неплатени в срок задължения , произтичащи от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период по фактури от 16.11.2021 година до 17.09.2024 година за което са издадени фактури за периода от 22.12.2021 година до 25.09.2024 година по партида с горепосочения абонатен номер 962485 по отношение на същия водоснабден недвижим имот , находящ се на адрес гр Карнобат , обл. Бургас ул. М. № 30 , ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на сумата от 20, 20 лв. дължима се за периода от 22.01.2022 г. до 28.02.2025 г., както и законовата лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на задължението.

Със същата искова молба ищцовата страна моли съда да осъди ответника посочен погоре да му заплати на основание чл. 78 ал.8 от ГПК направените по делото съдебни разноски, както и направените от ищцовото дружество съдебни разноски присъдени му с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК постановена по ч.гр.д. № 314 / 2025 г. по описа на Районен съд Карнобат .

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано, се явява 1 лично неговия процесуален представител който поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът А. Д. А. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв. Я. е подала отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу нея и по този начин е взел становище по същите искове в същия отговор като счита същите от една страна за допустими за разглеждане , но от друга страна за изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива тъй като твърди , че не е наследник поради извършен от нея отказ от наследството на починалия й съпруг П.И.А. , явяващ се син на наследодателя А.А.С. .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като не се явява и неговия процесуален представител като по този начин не се взема друго допълнително становище по твърдяната от нея неоснователност на така предявените искове.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените предявени от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас искове се явяват по тяхната същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницА. Д. А. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъдат уважени тези претенции , установителни по своята същност , съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на всеки от ответниците , ответниците също като страни в това правоотношение да са действали недобросъвестно т.е. да не са извършили задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас не твърди, че за процесния отчетен период от 16.11.2021 г. до 17.09.2024 г. ответниА.

Д. А. да е обитавала водоснабдения от него обект с административен адрес гр. Карнобат , ул. М. № 30 , който имот е със заведена партида в базата данни на дружеството с абонатен № 962485, но твърди , че същата се явява като част от наследниците на А.А.С. и като такава като съсобственик на същия водоснабден от дружеството обект с административен адрес в гр. Карнобат, ул. М. № 30 и затова е било налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същата ответница е била потребител на съответните ВиК услуги през горепосочения период .Същото дружество твърди , че горепосочената ответница като съсобственик на горепосочения процесен имот се явява потребител на тези ВиК услуги , като дружеството по този повод е завело партида в базата си от данни и поради това ответницата е имала задължението да заплаща доставените й ВиК услуги , като за това респ. тези нейни задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 22.12.2021 г. до 25.09.2024 г. за отчетен период от 16.11.2021 г. до 17.09.2024 г. които са 21 на брой от които суми за потребени ВиК услуги на ответника А. Д. А. се явявали за плащане припадащата му се сума 79, 73 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на същата ответница 2 изразяващо се в неплащането от нейна страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 314 / 2025 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 192от 14.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника А. Д. А. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния горепосочен период , да заплати разделно на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от него , горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 79, 73 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 20, 20 лв. дължима се за периода от 22.01.2022 г. до 28.02.2025 г., както и законната лихва върху главницата , считано от датата 12.03.2025 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 18, 75 лв.представляваща припадащите й се разноски по заповедното производство представляваща държавна такса и юрк. възнаграждение. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответницата по делото , които са и предмет на настоящото производство.

Тъй като същата ответница е подала възражение по чл. 414 ГПК против частта от така издадената срещу нея горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение касаеща нейните задължения и тъй като по отношение на нея заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 700 от 20.5.2025 г. по същото ч.гр.д. № 314 / 2025 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящите установителни искове за горепосочените задължения срещу същата ответница , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Същата ответница чрез проц. й представител оспорва , че се е намирала с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на които да е получавала съответните услуги за посочения в процесния договор период от време, тъй като е направила отказ от наследството на покойния й съпруг П.И.А. явяващ се син на наследодателя А.А.С. който действително приживе е бил собственик на процесния недвижим имот находящ се на адм. адрес гр. Карнобат ул. М. № 30 и като такъв ползвател и потребител на предоставените ВиК услуги от страна на ищеца в същия водоснабден имот по отношение на който имот затова е била заведена партида в базата данни на ищцовото дружество с абонатен № 9672485.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищецът следва да установи твърдените от него факти в исковата молба от които произтича претендираните от него вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендираните размери ,както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното количество, качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода , както и че през процесния период ответницата А. А. е имала качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Общите условия за предоставяне на ВиК на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас .В тежест на ответницата е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

3

Ищцовото дружество не доказа , че ответницата А. А. е била потребител на предоставени от дружеството ВиК услуги спрямо процесния имот. Това съдът приема , тъй като по делото не се събраха никакви доказателства в тази насока , като такива не се събраха и от разпита на посочения от ищцовото дружество свидетел Ж. С. разпитана в съдебно заседание на 25.03.2026 г. която твърди , че е отчитала предоставените ВиК услуги в процесния имот , но там е живяло друго лице , а не и ответницата и последната не е била виждана в имота . В същият смисъл неподкрепено от никакви доказателства по делото е твърдението на същата свидетелка , че ответницата сигурно е някаква собственичка.

Напротив по делото се събраха писмени доказателства , категорични като неоспорени от страните по делото - удостоверение за наследниците на А.А.С. изх. № 216 от 10.3.2026 г. на община Карнобат , удостоверение на наследниците на П.И.А. изх. № 995 от 11.10.2024 г. издадено от община Карнобат, определение № 17 от 14.01.2025 г. постановено по ч.гр.д.

№ 36 / 2025 г. по описа на РС Карнобат удостоверение изх. № 161 от 20.01.2025 г. издадено по ч. гр.д. № 36/ 2025 г. издадено от РС Карнобат , 3 бр. удостоверения за декларирани данни спрямо А.А.С. , П.И.А. и ответницата А. Д. А. и един брой декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5204017994 от 01.07.2024 г. подадена от лицето Д.В. А. от които се доказва , че общия наследодател А.А.С. е починал на 28.3.2022 г. като един от неговите наследници е бил синът му П.И.А. – съпруг на ответницата А. А. , който е починал 9.8.2024 г. и същата след смъртта на съпруга си е можела да се легитимира като съсобственик на 1 / 4 ид. част от процесния имот. Видно е че същата въз основа на подадена от нея молба е образувано ч. гр.д. № 36 / 2025 г. по описа на РС Карнобат по което РС Карнобат е уважил направеното от същата ответница заявление за отказа й от наследството на съпруга й П.И.А. и е постановил същия й отказ да бъде вписан в особената книга затова по чл. 49 ал.1 от Закона за наследството , като затова е издал на същата и удостоверение , че същият отказ от наследството от ответницата А. А. от наследството на покойния й съпруг П.А. е било вписано в същата книга по чл. 49 ал.1 от ЗН за откази от наследство водена в Районен съд Карнобат под № 5 от 20.01.2025 г. . По този начин съдът намира , че са налице категорични писмени доказателства , че ответницата не е приела респ.- отказала се е от наследството на мъжа си П.А. и респ. и от наследството на общия наследодател А.С.. Горният категоричен извод на съда се подкрепя изцяло и от приложените 3 бр. удостоверения за облагаеми имущества и за декларирани данни ЗМДТ спрямо същата ответница и нейните наследодатели , както и от приложената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5204017994 от 01.07.2024 г. подадена от лицето Д.В. А. от която се установява , че последното лице е декларирало процесния имот като нейна собственост.