Решение № 524 от 30.11.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 814/2023
- Вид
- Решение № 524
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- Гергана Любчева Антонова Попова
Цитирани разпоредби
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл. 63 · Закон за здравето
- чл.10,ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 524 гр. Габрово, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100814 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано НОХД № 783/2022г. по описа на ГРС въз основа на обвинителен акт, внесен от РП - Габрово за извършено престъпление по смисъла на чл. 355 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С присъда № 12/08.02.2023 г. на Габровски районен съд Д. А. Б. е бил оправдан по цитираното по-горе НОХД № 783/2022 г. Присъдата била протестирана пред ГОС, потвърдена с решение № 37/09.05.2023 г. по ВНОХД № 82/2023 г. на ОС - Габрово, и влязла в сила на 09.05.2023 г.
От наказателното производство, водено срещу него, същият претърпял имуществени вреди в размер на 1 497.53 лева, подробно описани в исковата молба, както следва: 1000 лева разноски за адвокатски хонорар по НОХД № 783/22 г. по описа на РС - Габрово и 300 лева разноски за адвокатски хонорар по ВНОХД № 82/23 г. по описа на ОС - Габрово, направени за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство.
- 132.73 лева, представляваща равностойността на 67,72 евро - куриерски разходи по изпращането на договорите за правна помощ и съдействие за съответните инстанции - ГРС и ГОС от Германия до Р. България;
- 64.80 лева разноски за превода на документите за куриерски разходи, направен от агенция „Адапт България" ЕООД.
Претендира се лихва за забава в размер на 7,22 лева върху посочените суми, считано от 10.05.2023 г. до 29.05.2023 г. - датата на подаване на исковата молба в съда.
В отговора на ответника се оспорват предявените искове, като се излагат следните възражения:
Не са налице доказателства, които да установяват действително посочените в 1 исковата молба претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Вредите по вид и степен са бланкетно посочени, като всяко от изброените по същество е изключително индивидуално и субективно. Не са представени доказателства за всички изброени вреди, твърдени от ищеца като настъпили по време на воденото производство.
Приложените с исковата молба писмени доказателства-пълномощни, договори за правна помощ и съдействие от 28.11.22 г. и 21.02.23 г., както и платежни нареждания, удостоверяват уговореното и реално изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред ГРС и ГОС по процесиите дела в претендираните им размери. Но, липсват ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. За да бъдат счетени за действително направени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, договорите за правна защита и съдействие следва да се съдържат и в конкретните съдебни производства - представянето на договорите за правна помощ следва да е отразено в протоколите от съдебните заседания, за да се приеме, че съответното действие е било извършено.
Заплатените суми за адвокатско възнаграждение надвишават минималния размер предвиден в Наредба №1/2004 г. за съответната фаза и тъй като са налице основания за това възразява срещу частта, която надвишава определения от закона минимум.
Пощенските пликове от ищеца от Германия и документите за куриерски разходи по изпращането, сочат на проведена кореспонденция между ищеца и М. Д., но не доказват по категоричен начин пряката и непосредствена връзка с процесното наказателно производство, респ. и че направените куриерски разходи и съответно разходите за превод на тези документи са в причинна връзка със същото.
Възразява срещу претенцията за лихва в конкретен размер на 7.22 лева лихва за периода от 10.05.2023 г. до подаване на исковата молба в съда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени доказателства: обвинителен акт, протоколи от проведени съдебни заседания пред ГРС на 05.12.2022 год., 09.01.2023 год. и 08.02.2023 год., заверен препис от присъда № 12/08.02.2023 год. по НОХД № 783/ 2022 год. по описа на ГРС, въззивна жалба, протест от РП-Габрово, призовка за ГОС, съобщение за изготвено решение и ред ГОС, протокол от проведено съдебно заседание от 19.04.2023 год. по въззивно наказателно дело от общ характер № 82/2023 год. и решение № 37 от 09.05.2023 год. па ГОС, пощенски пликове ищеца от Германия за изпратените пълномощни и договори за правна защита и съдействие пред ГОС и ГРС, както и за настоящото производство, документи за куриерски разходи по изпращането им, превод на същите, както и фискален бон за разхода, договори за правна защита и съдействие и пълномощните пред ГОС и ГРС, както и за настоящото производство, извлечения за банковите преводи, извлечение за изчисляване на законната лихва, извлечение от сайта на БНБ за курса на еврото и приложеното НОХД 783/2022 г. на ГРС, по делото се установява следната фактология:
Срещу ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 1752 ЗМ - 333/ 2021г. по на РУ гр. Габрово, пр.пр. вх. № 1839/2021 год. по описа на РП - Габрово е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - гр. Габрово с предявено обвинение по чл. 355,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С този обвинителен акт той е предаден на съд за това, че на 30.05.2021 в гр.
2
Габрово, нарушил мерки против разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед № РД - 01- 354/18.05.2021г. на министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, като лице пристигащо от рискова зона, поставено под карантина с предписание № 210527/ 185148 от 27.05.2021 год. на Регионална здравна инспекция - Софийска област, не изпълнил задължението си да не напуска адрес: гр. Габрово, ул „**********" № 3. вх. А. ет.4, ап.10, на който е посочил, че ще пребивава в 10 - дневен срок, считано от 27.05.2021 год.- до 05.06.2021 год. включително, като деянието е извършено по време на извънредна пандемична обстановка, свързана със смъртни случаи във връзка с COVID – 19, обявена с решение № 325 на Министерския съвет /МС/ от 14 май 2020г., удължена с Решение № 378 от 12 юни 2020 год., решение № 418 на Министерския съвет /МС/ от 25 юни 2020г., решение № 482 на МС от 15 юли 2020 год., решение № 525 на Министерския съвет /МС/ от юли 2020 год., решение № 609 на МС от 23 август 2020г., решение № 673 на МС от 25 септември 2020 год., решение № 855 на МС от 25 ноември 2020 год., решение № 72 на МС от януари 2021 год., решение № 395 на МС от 28 април 2021 год. - престъпление по чл. 355,ал.2 във вр. с ал.
1 от НК. Производството по него е предмет на разглеждане по НОХД №783/2022год. по описа на Габровски районен съд, което приключва с оправдателна присъда №12 от 08.02.2023 год. по така предявеното обвинение. С този съдебен акт първоинстанционният съд приемайки, че ищецът в настоящото производство е извършил с деянието си административно нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл. 305 във вр. с чл. 301. ал.4 от НПК, му налага наказание глоба в размер на 800 лв. в полза на държавата. По подаден протест от Районна прокуратура - Габрово срещу оправдателната част на присъдата, респективно по повод подадена жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която приема, че е налице административно нарушение и е наложена санкция, е образувано Въззивно наказателно дело от общ характер № 82/2023 год. по описа на ГОС. Същото приключва с решение №37/ 09.05.2023г., което влиза в сила от същата дата.
С него е изменена първоинстанционната присъда №12/08.02.2023 год. поНОХД № 783/2022 год. на ГРС като е отменена в частта, в която на основание чл. 209, ал.1 от 33 е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., както присъдата в останалата част е потвърдена.
В наказателното производство по НОХД №783/22г. по описа на РС - Габрово, ищецът Д. А. Б. е заплатил на упълномощения процесуален представител адвокат М. Д. от АК-Габрово договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв./л.18 от делото/.
В наказателното производство по ВНОХД № 82/23г. по описа на ОС - Габрово, ищецът Д. А. Б. е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. на упълномощения процесуален представител адвокат М. Д. от АК-Габрово /л.18 от делото/.
От представените писмени документи за куриерски разходи, с превод от немски на български език /л.44- л.49/ се установява, че ищецът е направил куриерски разходи по изпращането на договорите за правна помощ и съдействие за съответните инстанции – Районен съд-Габрово и Окръжен съд-Габрово, от Германия до Р. България на обща стойност 132.73 лева, представляваща равностойността на 67.72 евро.
От представения фискален бон /л.43/ е видно, че заплатените разходи за извършения превод от немски на български еизк са в размер на сумата 64.80лв..
Съгласно приложената справка за изчисляване на законна лихва/л.50/1 законната лихва върху сумата от 1300лв. за периода 10.05.2023г.- 29.05.2023г. е в размер на 7.22лв..
Правната квалификация на предявеният
3 иск е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото се претендират имуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България, приключило с оправдателна присъда.
Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдените от ищеца претърпени имуществените вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/.
От анализа на събраните доказателства следва да се направи извода, че ищецът Д. А.
Б., е вложил средства за защитата си по НОХД № 783/2022г. на РС-Габрово и по ВНОХД № 82/2023 г. на ОС – Габрово общо в размер на 1300лв..
Ищецът е заплатил сумата 132.73 лева, представляваща равностойността на 67.72евро - куриерски разходи по изпращането на договорите за правна помощ и съдействие за съответните инстанции - ГРС и ГОС от Германия до Р. България, както и сумата 64.80лева -разноски за превода на документите за куриерски разходи, направен от агенция „Адапт България" ЕООД.
В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че причинените на ищеца имуществени вреди са установени общо в размер на 1497.53лв..
С решение по гр. д. № 55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на IV г. о. и решение по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., Определение № 597 от 8.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2013 г., IV г. о., ГК, е прието, че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, съответно прекратяване, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ.
Искът за имуществени вреди в размер на 1497.53лв. е изцяло основателен и доказан.
Същият дава основание за обезщетение по ЗОДОВ, тъй като гореописаните средства са вложени от ищеца за нуждите на образуваното наказателно производство и причинените вреди се обхващат от направените разходи за оправдаването му по обвинение в извършване на престъпление, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България.