Решение № 11064 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11064 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110152972 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Н. Н. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от 1 155,73 евро (2 260,41 лв.), представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 235,83 евро (461,25 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г.; сумата от 31,07 евро (60,76 лв.), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 8,48 евро (16,59 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 28.08.2025 г.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 2128/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата не била открита на известните по делото адреси, са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на установителните 1 искове.

При така изложените факти и като поддържа, че ответницата, в качеството си на потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, район „..., инсталация № 4000227893, аб. № 217670, е потребявала топлинна енергия през периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., без да заплати стойността , ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че му дължи посочените по-горе суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. Н. Н., чрез назначения особен представител адв. Д. Б., е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и дружеството за дялово разпределение да е водило надлежно счетоводство.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л.

2

89-91 от делото), което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, находяща се в ж.к. „..., в която се намира жилището, е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г. и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № 217670.

По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 115, дело № 30387/1997 г., на нотариус .., от който е видно, че ответницата е закупила процесното жилище, като продавача ... е запазила вещното право на ползване на имота. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 12610/13.12.2017 г. на СО, район Подуяне, ... е починала на 10.11.1999 г., т.е. вещното право на ползване на имота се е погасило със смъртта на титуляра му.

В тази насока следва да се има предвид и че ответницата лично е подала заявление – декларация на 15.12.2017 г. да й бъде открита партида за процесното жилище с аб. № 217670.

От така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че на основание чл. 153 ЗЕ Г. Н. Н., като собственик на имота през процесния период, е клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия и отговаря за заплащането .

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите. За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.

142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез 3 индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л.

83-89) се установява, че размерът на дължимата сума за ТЕ, потребена от ответника през процесния период възлиза на 1153,81 евро (2256,65 лева).

Посочено е също, че в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни тела и щранг-лира в банята, като кубатурата на апартамента била 133,5 куб.м., а с общите части – 146, 63 куб.метра. Сградата не е ползвала топла вода.

Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена съгласно т. 6.1.1 от действащата през периода Методика към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Показанията са правилно отразени в изравнителните сметки, технологичните разходи са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а разпределението съответства на ЗЕ, наредбата и общите условия. Съгласно заключението общият топломер е преминал необходимите метерологични проверки. По делото е прието и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л. 91-94), което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съгласно което дължимата сума за главница в размер на 1153,81 евро не е заплатена от ответницата.

Предвид изложеното и вземайки предвид заключението на СТЕ и ССчЕ, съдът извърши служебни изчисления по реда на чл. 162 ГПК и намира, че искът за заплащане на главница за потребена топлинна енергия в процесния имот, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., следва да бъде уважен до доказания размер от 1153,81 евро (2256,65 лева), а за разликата до пълния предявен размер от 1155,73 евро (2260,41 лева) – да бъде отхвърлен.

На следващо място, съгласно чл. 36, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 2 от Общите условия задължението за предоставената услуга дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, тоест на „Топлофикация София“ ЕАД. От счетоводните документи по делото се установява, че цената на извършената услуга по дялово разпределение през исковия период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. възлиза на претендираната сума от 31,07 евро (60,76 лв.).

Следователно искът за цена на услугата дялово разпределение е изцяло основателен.

Неоснователно е и възражението на ответника, че посочените задължения за главница за топлинна енергия и дялово разпределение са погасени по давност.

4

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно най-старото месечно задължение по тези главници – това за месец юли 2022 г., е падежирало на 15.09.2022 г. От този релевантен момент (вж. чл. 114, ал. 1 ЗЗД) до подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 12.09.2025 г., не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо възражението за погасителна давност е неоснователно.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С оглед забавата за заплащането на двете главници, на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД на ищеца се следват обезщетения в размер на законната лихва.

Изчислени по реда на чл. 162 ГПК, тези обезщетения възлизат на 234,78 евро (459,19 лв.), за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г., върху главницата за топлинна енергия и 8,48 евро (16,59 лв.) за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г. върху главницата за дялово разпределение. Следователно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат до посочените размери, а този за лихва върху главницата за топлинна енергия – да се отхвърли до пълния предявен размер от 235,83 евро (461,25 лв.), като неоснователен.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер на 845,21 евро, от които 48,71 евро – държавна такса, 296,50 евро – депозит за особен представител, 200 евро – депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, 200 евро – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 843,22 евро.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75,46 евро, от които 24,33 евро – държавна такса, и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковите претенции на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75,28 евро.

Всички суми в диспозитива на решението са преизчислени от български 5 лева в евровата им равностойност.

Воден от горното, Софийски районен съд, 90 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..., ет. 4, ап. 66, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ..., сумата от 1153,81 евро (2256,65 лева), представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 234,78 евро (459,19 лв.), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г., сумата от 31,07 евро (60,76 лв.), представляваща главница за дялово разпределение, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8,48 евро (16,59 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от 1155,73 евро (2 260,41 лева) – главница за топлинна енергия и 235,83 евро (461,25 лв.) – мораторна лихва върху главницата, като неоснователни, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2128/2025 г. по описа на РС - Габрово.