Решение № 680 от 04.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Хайдукова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000608 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260198/11.03.2022 г., по т.д.№ 618/2021 г., СГС, ТО, VI-10 състав е прекратил по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, дружеството „Лоджик Пропърти“ ЕООД, ЕИК 202367755, седалище: с.Казичене, п.к. 1532, бул./ул. Околовръстен път № 414 като е осъдил „Лоджик Пропърти“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 – разноски по делото за заплатена държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лоджик Пропърти“ ЕООД, което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявения иск като поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за допустимост на предявения иск по чл. 517, ал. 4 във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното дружество, тъй като било настъпило прекратяване на изп. д. № 20138440401384 по описа на кантората на ЧСИ С. Я. на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, от което ищецът черпел правата си. Съдът неоснователно отхвърлил доказателственото искане за изискване на изп.д. № 20138440401384 по описа на кантората на ЧСИ С. Я., с оглед установяване дали е настъпило твърдяното прекратяване на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнително дело № 1384 по описа на ЧСИ С. Я. за 2013 г. било е образувано по молба вх. № 15925/10.04.2013 г. на кредитора „Първа инвестиционна банка” АД, с която взискателят поискал да бъде наложена възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на „Динев“ ЕООД, ЕИК 121096446: поземлен имот с площ от 2 950 кв. м. съставляващ УПИ XIX-202 от кв. 79, по плана на гр. С., местност „с. К.1 промишлена зона север“. Изпълнителни действия по отношение на този имот не били предприети. Взискателят се присъединил с вземането си по изпълнително дело № 20128520400840 по описа на ЧСИ К. П., per. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, по което с влязло в сила на 27.11.2013 г. постановление за възлагане му бил възложен описания недвижим имот. ЧСИ Я. бил уведомен със съобщение изх. № 01655/20.06.2018 г. за извършената продажба. Към датата на подаване на исковата молба от „С.Г.Груп“ ЕАД, по изпълнителното производство, от което ищецът като взискател черпи правата си е настъпило прекратяване по основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съобразно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и дадените правни разрешения в т. 10 било без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното производство и кога ще направи това. Към датата на исковата молба не било налице висящо изпълнително производство, по което ищецът да има качеството на взискател. Съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК /пр.: Решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на I т. о. и Решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I т. о., Решение № 104 от 10.07.2014 г., по т.д. № 2144/2013 г. на ВКС и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о./ приемала, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Тези предпоставки били необходими и в хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК /Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о./ при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Прекратяването на изпълнителното производство имало за последица отпадане на качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, поради което искът бил недопустим както и образуваното въз основа на него съдебно производство. Съдът се произнесъл по неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на допуснатите и събрани доказателства. Мотиви на съда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение били ирелевантни при преценката за допустимост на предявения иск.

Отделно взискателят поддържа, че не е установено качеството на длъжник на едноличния собственик на капитала на ответното дружество Г. Т. Д.. С мотивите си съдът изправил допусната очевидна фактическа грешка от Софийски Районен съд в нарушение на нормата на чл.247, ал.1 от ГПК. Изпълнителният лист по гр. д. № 3096/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, издаден на 28.03.2013 г., на основание на който е образувано изп.д.№ 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я., от което ищецът черп eл права съдържал пороци.

Изпълнителният лист е издаден срещу длъжника „Гамма Дизайн“ ООД, ЕИК 121365730 и поръчителите „Берс“ АД, ЕИК 13178209 /търговец с този ЕИК не съществува в Търговския регистър при АВп./, „Динев“ ЕООД, ЕИК 121096446 и Г. Т. Д.. Не била налице пасивна процесуално-правна легитимация на Г. Т. Д., като едноличен собственик на капитала на ответното дружество по настоящото дело. Нито взискателят, нито съдебният изпълнител разполагали със законови правомощия да изправят допуснати фактически грешки, непълноти или пороци на изпълнителен лист, издаден от съд, в рамките на неговата компетентност. Правото на принудително изпълнение било предоставено на лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор и съответно можело да се упражни срещу лицето, което изпълнителния лист сочи като длъжник. Субективните предели на изпълнителния лист следвало да бъдат съобразени от съдебния изпълнител.

Отделно изпълнителният лист бил издаден срещу физическото лице Г. Т. Д., а не в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Г. Т. Д. не 2 притежавал качеството на длъжник по отношение на кредитора „Първа Инвестиционна банка” АД, с мотиви, че същите са ирелевантни за настоящия процес. Страни по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005 г. били „Първа Инвестиционна банка“ АД като кредитодател и дружеството „Гамма Дизайн” ООД, ЕИК 121365730 като кредитополучател. Договорът бил многократно анексиран за периода от 15.05.2006 г. до 24.02.2012 г. и Г. Т. Д. не бил страна по Договора нито като длъжник /кредитополучател/ нито като поръчител.

Първоинстанционния съд не бил допуснал до разглеждане и не бил обсъдил в оспореното решение, релевираното възражение от ответното дружество, че вземането е погасено по давност спрямо поръчителя Г. Т. Д.. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката/кредитор „ПИБ“ АД, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника кредитополучател.

Въззивникът счита, че липсва правен интерес за ищеца да води иска, тъй като върху дружествените дялове на ответното дружество „Лоджик Пропърти“ ЕООД е наложен първи по ред запор в полза на кредитора „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК 831919536, с размер на вземането 120 341.64 EUR. Запорът е вписан в ТРРЮЛНЦ при АВп. със заявление № 20190809124429. Вземането е по изп. д. № 2058410408238 по описа на ЧСИ Н. М..

Запорът върху дружествени дялове, наложен по искане на ищеца, е вписан под № 20201210112348. Дори и да бъде уважен иска на ищеца по настоящото дело, следвайки реда на привилегиите, той ще се удовлетвори след кредитора „Уникредит Булбанк” АД.

Дружеството било капитал от 500 лева и не притежавало дълготрайни материални активи, както и дългосрочни финансови активи.

Въззивникът е поискал въззивният съд да допусне до разглеждане възражението по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и в този случай, че допусне до разглеждане възражението, на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК, да задължи ищеца да представи следните писмени документи: 1./ Оригинал на договор за поръчителство подписан от Г. Т. Д. за задълженията по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА0523/28.01.2005 г.; 2./ Оригинал на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РОАА- 0523/28.01.2005 г., ведно с анексите към същия, от който да се установява датата на падежа на вземането,; 3./Оригинал на уведомление, ведно с разписка за получаването му, отправено до кредитополучател „Гамма Дизайн“ ООД по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005 г. за предсрочна изискуемост на дълга,4./ Оригинал на уведомление, ведно с разписка за получаването му, отправено до Г. Т.

Д.. Моли с оглед релевираните твърдения и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивният съд да изиска изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я..

Въззиваемия „С.Г.Груп“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Счита възраженията на ответника извън предмета на дело и от друга страна - преклудирани, доколкото срещу Г. Т. Д. има влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 3096/2013 на Софийски районен съд. Съдът, разглеждащ производството по иск по чл. 517, ал .4 ГПК, следвало единствено да извърши преценка, налице ли е висящо изпълнително производство, вписан ли е запор върху дружествените дялове на длъжника по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ и овластен ли е взискателя надлежно по реда на чл. 517 ГПК. В процесния случай предпоставките били налице. Дали Г.

Т. Д. има качеството поръчител или солидарен длъжник и дали вземането спрямо него е погасено по давност са въпроси, относими към евентуален иск по чл. 439 ГПК, а не и към иск по чл .517 ГПК. Възражението, че длъжникът бил индивидуализиран погрешно с друго презиме- Г. Т. Д., вместо Г. Т. Д. било неоснователно, тъй като лицето било достатъчно индивидуализирано със своя единен граждански номер - ********** като погрешното посочване на презимето не променяло лицето, индивидуализирано с ЕГН. Неоснователни били възраженията за липса на правен интерес.

3

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване ответното дружество „Лоджик Пропърти“ ЕООД поради изпълнение, насочено върху дяловете на едноличния собственик на капитала – Г. Т. Д. в дружеството, предявен от „С.Г.Груп“ ЕАД . Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на „С.Г.Груп” ЕООД и че е кредитор на Г. Т. Д.. За събиране на вземането било образувано изп.д.№ 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ ***. Вземането било в размер на 488 957.50 лева - главница, ведно със законната лихва за периода 24.01.2013 - 16.04.2021 г. в размер на 408 345.59 лева; мораторна лихва от 85 687.03 лева, разноски в размер на 17 689.33 лева и 6 500 лева - разноски по изпълнителното дело.

Поддържа, че вземанията не са удовлетворени към подаването на исковата молба.

Съдебният изпълнител наложил запор върху дружествените дялове на Г. Т. Д. в „Лоджик Пропърти“ ЕООД, вписан с вх. № 20201210112348 в ТРРЮЛНЦ. С постановление на ЧСИ С. Я. изх. № 14166/2.04.2021 г. „С.Г.Груп“ ЕАД било овластено да предяви иска срещу „Лоджик Пропърти“ ЕООД.

Ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим, поради наличие на друг кредитор с вписан залог – „Уникредит Булбанк”.