Решение № 188 от 10.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Перник, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. Р.ОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500322 по описа за 2025 година

С решение № 187 / 27. 02. 2025 г., постановено по гр. д. № 5193/2023 г. по описа на Пернишкия районен съд е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. К. А., с ЕГН:

**********, от *** К. К. К., с ЕГН: **********, от ***, М. М. З. с ЕГН: **********, от ***, Р. М. К., с ЕГН: **********, от ***, Ю. Л. Б., с ЕГН: **********, от ***, П. Л. Б., с ЕГН:

**********, от *** К. С. А., с ЕГН: **********, от ***, С. К. С., ЕГН: **********, от ***, Р.

К. С., с ЕГН: **********, от ***, Р. В. Л., с ЕГН: **********, от ***, Л. И. Р. с ЕГН:**********, от ***, Т. И. Г., с ЕГН: **********, от *** К. И. Г., с ЕГН: **********, от ***И. М. Р., с ЕГН: **********, от ***, В. А. Д., с ЕГН: **********, от *** М. М. Й., с ЕГН:

**********, от ***, Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., правоприемници и конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В. К. Б., с ЕГН **********, от ***, Д.

Р. Д. с ЕГН **********, от *** Е. М. Б., с ЕГН: **********, от *** са собственици на 486/504 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се в землището на ***, част от парцел II-444, в кв. 42 по действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № III 363/25.06.1964 г., с площ от 743 кв.м., при граници /съседи/ на целия имот по скица: имот I444, улица, имот III-439, улица спрямо С. Г. С., с ЕГН:**********, от *** и В. В. Ц. от ***

ОТМЕНЯ основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №105 том II рег. № 6824 дело № 199/2018 г. на нотариус М.М. до 1 размер от 486/504 идеални части, с който ответникът С. Г. С. е признат за собственик на основание давностно владение на 728/743 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с обща площ по скица от 743 кв.м., находящ се в землището на ***, образуващ парцел II-444, в кв.42, по действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № III363/25.06.1964 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С. и В. В. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. К. А., К. К. К., М. М. З., Р. М. К., Ю. Л. Б., П. Л. Б., К. С. А., С. К. С., Р. К. С., Р. В. Л., Л. И. Р., Т. И.

Г., К. И. Г., И. М. Р., В. М. Д., М. М. Й., Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В. К. Б., Д. Р. Д. и Е. М. Б. сумата от 2250,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

Недоволни от така постановеното решение, са ответниците С. Г. С. и В. В. Ц., които чрез адвокат С. Д., го обжалват изцяло като неправилно и молят въззивната инстанция да го отмени и реши спора по същество като предявените искове бъдат отхвърлени. Навежда довод, че районният съд бил кредитирал формално всички свидетелски показания, но по същество бил изградил изводите си върху показанията на свидетелката Л. Г.а-съпруга на ищеца Т. Г. и основният мотив на съда бил, че при повторния разпит на тази свидетелка тя била посочила на скицата спорния недвижим имот, като този довод бил неправилен, тъй като било възможно свидетелката преди повторния й разпит да била предварително подготвена и с оглед на нейната очевидна заинтересованост.

Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещните страни по въззивната жалба Л. К. А., К. К. К., М. М. З., Р. М. К., Ю. Л. Б., П. Л. Б., К. С. А., С. К. С., Р. К. С., Р. В. Л., Л. И. Р., Т. И. Г., К. И. Г., И. М. Р., В. М. Д., М. М.

Й., Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В. К. Б., Д. Р. Д. и Е. М. Б., чрез адвокат М. Х., в срок са депозирали писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Направените оплаквания във въззивната жалба били несъстоятелни и необосновани.

В мотивите си първоинстанционният съд бил обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните, въз основа на тях е направил правилни фактически констатации и като краен резултат бил постановил обосновано решение, в пълно съответствие с материалния закон. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът бил кредитирал показанията на всички разпитани свидетели относно обстоятелствата, че те знаят за какво е процесния спор и свидетелстват за релевантни за спора обстоятелства, но единствено свидетелите на ищеца / Л. Г.а и С.С. и Л.

С./ изяснявали данни, обосноваващи пълно и главно доказване, че ищците били собственици на процесния имот. Единствено те могли да го посочат и опишат в детайли и да го локализират на една от представените им скици. Направените фактически и правни изводи в този смисъл съответствали изцяло на свидетелските показания. Съдът бил преценил показанията на разпитаната свидетелка Л. Г.а-съпруга на ищеца Т. Г. в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.172 от ГПК- във връзка с всички доказателства по 2 делото, от които се установявало, че същата от 1970г. има лични впечатления за имота, локализира и посочва точно както процесния имот, така и граничещите с него имоти, като по категоричен начин установявал, че св.А.А. свидетелства не за процесния, а за друг имот, който бил собственост на ответника С. Г. С.. От разпитаните свидетели в с.з. на 28.11.2024г. била установена следната фактическа обстановка: Разпитаната свидетелка Л. С. Г.а установявала, че знае процесния имот от 1970г., когато била станала снаха в семейството на Г.Й. Свидетелката установявала, че от 1970 г. знае процесния имот, като имот останал в наследство от Г.Й.М.

Имотът представлявал ливада, от която били образувани две УПИ-та, като процесният имот е УПИ II-444 в кв.42 по плана на ***, като от западната страна на процесния имот сe намирала улицата, която била предвидена по проект, а под улицата се намирали всички четири къщи. така че имала видимост към имота. От 1970г. винаги четиримата братя Б.,К.,И. и И. Г.и-синове на общия наследодател се грижили за имота. Те го били работили и младите са им помагали.От свекърва си знае, че процесният имот бил наследствен от Г.Й. който до смъртта си бил владял имота, а след неговата смърт за имота с е били грижили неговите синове. След като починали преките наследници на общия наследодател Г.Й.М. вече наследниците им се грижили за имота и по-точно съпругът на свидетелката Т. И. -внук на Г.Й. който от 2000г. бил пенсионер, а наследниците-на братовчедите му помагали. Всички общо били стопанисвали имота и никога не са се делили. Твърдят, че не е имало никакви спорове между тях, всички са го владели като наследствен имот. На процесното място имало две ябълки и една джанка на високото, но плодове от тях много години не било имало, а плодовете, които се били родили, попарвала сланата и падали. Наследниците на Г.Й.почиствали мястото от падналите плодове. Посочват, че до 2015г. предимно ищецът Т. Г. бил косил тревата, но през 2015г. се разболял тежко, помолил колегата си св.С.С. на следващата година -2016г. да окоси тревата на имота. Свидетелката установявала, че процесния имот бил владян общо от всички наследници на общия наследодател Г.Й.М. Те никога не са се били делили и никога не било имало спорове между тях за имота.Никой не им бил оспорвал владението.

Свидетелката установявала, че ищецът Т. Г. разрешил на ответника С. да окоси тревата на процесния имот през лятото на 2017г.,2018г. и 2019г. През 2020г. имотът бил окосен от ищеца М. М.ов-правнук на Г.Й. През 2022г. отново ответникът окосил тревата на имота и прибрал сеното отново с разрешението на наследниците, изразено чрез Т. Г. и до този момент между ищците и ответниците не било имало никакви конфликти. Ответникът бил косил тревата през посочените по-горе 3-4 години, но винаги с разрешение на ищците и с тяхно съгласие складирал в имота балите, които продавал. Конфликт станал 2023г., след като ищците за пръв път били разбрали, че ответникът С. С. се снабдил с нотариален акт за имота на основание давностно владение. При извършеното трасиране на процесния имот двамата ответници присъствали и след като ищцата Л. Р. им заявила, че спорът ще се реши по съдебен ред, ответницата В. С.а заявила” „Никакъв съд, доброволно ще предадем имота, само ни дайте срок за това, тъй като имаме семейно тържество. С. доброволно ще се откаже 3 от нотариалния акт.”

Видно от показанията на св.С.С. С. той бил в близки отношения с ищеца Т. И. Г. колеги от дълги години и семейни приятели. От 20-години познавал Т. и бил в близки приятелски отношения и от тогава знае процесното място, а през 2016г. по молба на Т. Г. окосил процесния имот, тъй като последният бил болен. Т. споделял с него, че това място било тяхно, но точните му граници свидетелят научил едва 2016г., когато окосил имота. На предявената от съда Скица-Приложение №2 към допълнителната съдебно- техническа експертиза, която била по плана от 1964г. свидетелят бил посочил точно процесния имот УПИ II -444. Свидетелят установявал, че на следващата година, ищецът Т. Г. позволил на свой близък съсед да окоси имота и да си прибере сеното.

Видно било от показанията на св. Л. С.а С. - която към момента на трасирането на процесния имот била кмет на селото и като длъжностно лице била присъствала по покана на Т. Г. и съпругата му Л., които поискали да бъде уведомен да присъства и ответникът С., който бил уведомен и присъствал заедно със съпругата си В. -втория ответник. Свидетелката установявала, че страните са си приказвали и си спомня много добре, че В. втората ответница/ казала: „Добре ние ще го освободим. Дайте ни някакъв срок, че имаме семейно тържество”. Ще го освободим доброволно.” След извършеното трасиране на процесния имот ищците заградили имота и до настоящия момент го владеели. Установено било явно, спокойно и непрекъснато владение на имота от наследниците на Г.Й.М. като след смъртта на наследодателя му -1961 г. имота били владели преките му наследници, които били упражнявали спокойно и непрекъснато владение за период много по-дълъг от 10 години.

След тяхната смърт владението им било продължавано от техните наследници и така до настоящия момент, като имота не бил делен и всеки от наследниците бил упражнявал владението, по начин идентичен с упражняване на правото на собственост. Установено било наличието на предпоставките на чл.79 от ЗС- непрекъснато, явно и неоспорвано владение, изпълващо обема на правото на собственост, продължило много повече от 10 години.

Преките наследници на Г.Й.не били имали повод да се позоват на изтеклата 10-годишна придобивна давност, тъй като по отношение на имота по време на упражняваното от тях владение не било имало никакви спорове за имота.

По делото не било установено констатираното в представения нотариален акт от ответниците право на собственост, придобито на основание давностно владение.

Констативният нотариален акт за признато право на собственост по давност нямал материална доказателствена сила. В тежест на ответниците по делото било да установят правото си на собственост, придобито по давност. При анализа на изложените по-горе гласни доказателства се налагал извода, че ответникът С. С. не бил упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го присвои, а само бил ползвал имота, като бил косил тревата с разрешение на собствениците и то само през 2017г., 2018г. 2019г. и 2022г. Ползване на имота с разрешение на собствениците изключвало намерението на ползвателя да придобие собствеността на имота. В този смисъл била и постоянната практика на ВКС.

Освен това но делото било установено, че ответниците били ползвали имота, като 4 ответникът бил косил тревата само през времето, когато тревата се коси / няколко дни през лятото/ и то само в рамките на 3-4 години, като ползването му е било прекратявано за срок много по-дълъг от 6 месеца. След 2019г. до 2022г. ползването бил прекъснато за период от 23 години. Ответниците нито твърдели, нито доказвали да са отстранили ищците от процесния имот, което изключвало наличието на намерение за своене на имота. Не били налице предпоставките за придобиване на право на собственост по давностно владение, предвидени в чл.79 от ЗС, а именно: упражняване на фактическа власт върху имота с намерението за своене на имота, изпълващо съдържанието на правото на собственост за срок от 10 години непрекъснато, като за прекъсването му се счита изгубването му за срок от 6 месеца. В процесния случай ответниците не само че не били владели имота в продължение на 10 години , но и за тези 3- 4 години, през които били ползвали имота като били косили тревата и били прибирали сеното с разрешение на собствениците не било налице владение по смисъла на чл. 68 ал.1 от ЗС. Ползването било прекъсвано за продължителни периоди от време. С оглед на това ответниците не били доказали придобивното основание давностно владение, поради което и представения констативен нотариален акт, с който било признато право на собственост по давностно владение не доказвал придобито право на собственост по давност и подлежал на отмяна. Показанията на разпитаните свидетели на ответниците К.