Решение № 622 от 20.09.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Видин, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320100066 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Московска“ № 19 против А. Ш. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „В. М.“ бл. **, вх.*, ап. *** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищцовото дружество и Ш.М.К.са били в облигационни отношения с твърдяното в исковата молба съдържание, породени от Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2016 г. На 01.09.2018 г. кредитополучателят е починал. Негови наследници от първи ред, сред които и ответника, декларирали, че поемат изплащане на кредита при условията на сключения от общия им наследодател договор. Поради преустановяване погасяването на задължението по договора за кредит, ищцовото дружество обявило предсрочна изискуемост на кредита, за което били изпратени уведомления до наследниците. Уведомлението до ответната страна е получено лично от същата. Ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение, по която е постъпило възражение от ответната страна. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на дължимите суми, съразмерно наследствения й дял.

Иска се от съда да признае за установено, че ответникът А. Ш. М., в качеството й на наследник на Ш.М.К. дължи на ищеца „БАНКА ДСК” АД, съобразно наследствения й дял, а 1 именно 1/5 част от следните суми: 6877.07 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.07.2021 г. до изплащане на вземането, 40.66 лева – договорна лихва от 07.08.2019 г. до 08.07.2020 г., 55.61 лева – наказателна лихва от 07.08.2019 г. до 08.07.2020 г., 426.00 лева – обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 09.07.2020 г. до 16.02.2021 г., 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

От ответника не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 472/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Съгласно договор за кредит за текущо потребление сключен на 10.03.2016 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Ш.М.К.с ЕГН **********, б.ж. с. Владимирово, общ.

Монтана, обл. Монтана кредит в размер на 10 000.00 лева.

Банката е изпълнила задължението си и е предоставила сумата от 10 000.00 лева.

Кредитът е усвоен и погасяван чрез разплащателна сметка с титуляр Ш.М.К. На 01.09.2018 г. кредитополучателят е починал. Негови наследници от първи ред са Д. Ш. М., А. Ш. М., И.

Ш. М., Е. Ш. М. и В. Ш. Ф..

Със заявление вх. рer. № 1483/05.09.2018 г. всички те са декларирали, че поемат изплащане на кредита при условията на сключения от общия им наследодател договор.

Кредитът се погасява с вноски, дължими на всяко 7-мо число от месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Това задължение е било нарушено като не са били погасени 11 броя вноски за обща сума от 1378.96 лева . Вноските са с падеж както следва: 07.09.2019 г. – 125.36 лв.; 07.10.2019 г. – 125.36 лв.; 07.11.2019 г. – 125.36 лв.;

07.12.2019 г. – 125.36 лв.; 07.01.2020 г. – 125.36 лв.; 07.02.2020 г. – 125.36 лв.; 07.03.2020 г. – 125.36 лв.; 07.04.2020 г. – 125.36 лв.; 07.05.2020 г. – 125.36 лв.; 07.06.2020 г. – 125.36 лв.;

07.07.2020 г. – 125.36 лв.

Поради преустановяване погасяване на задължението по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.03.2016 г., кредиторът „Банка ДСК“ АД е приложила санкциите, предвидени в т.19.2. на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, а именно „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие...“ До всички длъжници , включително и до А. Ш. М. са били изпратени уведомления, с които е била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Уведомлението изх. № 0030-2001178/01.07.2020 г., изпратено до ответника е получено лично от нея.

На 17.02.2021 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на наследниците на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото 2 вземане, кредиторът „Банка ДСК“ АД е пристъпила към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като срещу всички задължени лица е било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Образувано е ч.гр.дело № 472/2021 г. по описа на Районен съд - Монтана, по което съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Длъжниците Д. Ш. М., А. Ш. М., И.

Ш. М., Е. Ш. М. и В. Ш. Ф..в качеството си на наследници на Ш.М.К.са осъдени да заплатят съобразно наследствения си дял (всеки от тях по 1/5 част от дълга) сумите, чиито общ размер е както следва: 6877.07 лв., представляваща главница; договорна (дължима) лихва за периода от 07.08.2019 г. до 08.07.2020 г. – 40.66 лв.; лихвена надбавка за забава (наказателна лихва) за периода 07.08.2019 г. до 08.07.2020 г. – 55.61 лв.; обезщетение за забава (законна лихва) за периода 09.07.2020 г. до 16.02.2021 г. – 426.00 лв.; разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, държавна такса за издаване заповед за изпълнение в размер на 150.36 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

На основание издадените по ч.гр.д. № 472/2021 г. по описа на Районен съд Монтана Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по молба на „Банка ДСК“ АД срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 1585/2021 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, вписана в регистъра на КЧСИ под № 748 с район на действие Окръжен съд - Монтана. На 15.12.2021 г. „Банка ДСК” ЕАД е получила съобщение от Районен съд - Монтана, с което Банката е била уведомена, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 472/2021 по описа на Районен съд - Монтана е подадено възражение от единия от наследниците А. Ш.

М. в срок, поради което ищецът е предявил срещу възразилата А. Ш. М. настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Вещото лице по назначената и приета по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се установява, че дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.02.2021 г. са 6877.07 лева – главница, 97.31 лева – договорна лихва, 26.98 лева – наказателна лихва, 426.12 лева – обезщетение за забава /законна лихва/ и 120.00 лева – такса за предсрочна изискуемост.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и починалия наследодател на ответницата Ш.М.К.е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление на 10.03.2016 год., по силата на който банката е отпуснала кредит на последния в размер на 10000.00 лева. Съгласно договора Ш.М.К.е поел задължение да върне кредита в уговорените срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви в срок не по-късно от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Към договора са приложени Общи 3 условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които представляват неразделна част от него. В чл. 19.2 от последните е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни. Договорът е валиден и е породил правните си последици. Кредитът е усвоен, респективно - банката е изпълнила задължението си по договора, а кредитополучателят е останал задължен по него.

От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 232/03.09.2018 год. н а с. Владимирово, община Бойчиновци, обл. Монтана, се установява, че кредитополучателят Ш.М.К.е починал на 01.09.2018 год. и е оставил като наследници по закон – Д. Ш. М. – дъщеря, ответницата А. Ш. М. – дъщеря, И. Ш. М. – дъщеря, Е.Ш.М. – син и В. Ш. Ф. – дъщеря.

Съгласно чл. 48 и следващите от Закона за наследството (ЗН), наследството се придобива с приемането му. Последното може да бъде извършено писмено по предвидения в чл. 49, ал. 2 от ЗН ред или чрез конклудентни действия - такива, които несъмнено предполагат намерението на наследника да го приеме.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата А. Ш. М. е приела наследството, оставено от нейния баща– кредитополучателят Ш.М.К. Видно е от доказателствата по делото, че същата е депозирала заявление в „БАНКА ДСК“ АД, с което е заявила, че като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател Ш.М.К.поема задължението при условията на съответния кредит за текущо потребление № 23383198 съгласно договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2016 г. и погасителен план към него от 10.03.2016 г. Посочена е и разплащателната сметка чрез която ще се погасява кредита. Заявлението е подписано от ответницата.

Поради преустановяване погасяване на задължението по договора за кредит за текущо потребление, сключен на 10.03.2016 г., ищецът приложил санкциите, предвидени в т.19.2. на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, а именно „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие...“ До всички длъжници , включително и до ответницата А. Ш. М. били изпратени уведомления, с които е била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Видно от доказателствата по делото /известие за доставяне/ - Уведомление изх. № 0030-20-01178/01.07.2020 г., изпратено до ответника е получено лично от нея на 09.07.2020 г.

Общият принцип въведен в императивната разпоредба на чл. 60, ал. 1 от ЗН е, че наследникът, приел наследството следва да понесе както ползите, така и задълженията, произтичащи от наследството съразмерно на дела от наследството, който получава. Смъртта на длъжника по договор за кредит за текущо потребление не води до прекратяване на същия, а по силата на наследственото правоприемство, наследниците му го заместват в дълга. С оглед настъпилото наследствено правоприемство наследниците на починалия Ш.М.К.го 4 заместват в дълга съобразно наследствените си права и както непогасената част от главницата по договора за кредит, така и договорните и наказателните лихви върху неплатената част от основното задължение по кредита към момента на откриване на наследството стават неразделна част от пасива на задължението по договора за кредит.

Както бе посочено по-горе наследодателят на ответниците към момента има петима законни наследници – Д. Ш. М. – дъщеря, ответницата А. Ш. М. – дъщеря, И. Ш. М. – дъщеря, Е.Ш.М. – син и В. Ш. Ф. – дъщеря. Предвид това, съдът приема, че наследствената част на ответницата А. Ш. М. е една пета идеална част.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, като от последната е видно, че дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.02.2021 г. са: 6877.07 лева – главница, 97.31 лева – договорна лихва, 26.98 лева – наказателна лихва, 426.12 лева – обезщетение за забава /законна лихва/ и 120.00 лева – такса за предсрочна изискуемост.