Решение № 1101 от 22.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20225300500522 по описа за 2022 година

С Решение № 262094 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 20303 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., Д. Й. З. , ЕГН: **********, е осъден по предявения от С. С. К., ЕГН: **********, И. Г. К., ЕГН: ********** , и Г. С.

К., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се на първия етаж от сграда с адрес: гр. ***, като ремонтира терасата на таванския етаж (покривната тераса), отстрани всички компрометирани дефекти, водещи до наводнение; отстрани повредата във водопроводната инсталация в жилището си на втория жилищен етаж, преработи водопроводната инсталация от неговата част от имота и монтира индивидуален водомер; ремонтира терасата на втория етаж, находяща се в северозападния ъгъл на входното антре над апартамента на ищците на първия етаж, както и ремонтира откритото стълбище към втория етаж по начин, по който да преустанови наводняването на жилището на първия етаж, собственост на ищците, както и е осъден Д. Й. З. на основание чл. 45 ЗЗД да им заплати сумата от 3241 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на посочения по-горе имот, както и на намиращите се в него движими вещи, вследствие на противоправното му 1 бездействие да ремонтира притежавания от него самостоятелен обект, находящ се в на втория етаж от сградата в гр. *** и покривната тераса на имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявеният от ищците иск за разликата до пълния му предявен размер от 8433,88 лв. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. Й.

З. и К. К. З., ЕГН: **********, против С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 4247,63 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени в резултат на умишлено бездействие на ответниците по ремонтиране на общите части – покрив на жилищната сграда в гр. ***, представляващи стойността на необходимите ремонти работи в имота на ищците по насрещния иск в същата сграда. С решението е разпределена и отговорността на страните за разноски.

Въззивна жалба срещу решението са подали С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К., които го обжалват в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.

45 ЗЗД за сумата над 3241 лв. до пълния предявен размер от 8433,88 лв. В жалбата са подробни изложени съображения за неправилност на решението в посочената част. Поддържа се, че размерът на претърпените от ищците имуществени вреди са неправилно определени, като съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да допусне изготвянето на повторна съдебнооценъчна експертиза или поне поставянето на допълнителна задача към вещото лице. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на спора, с което искът бъде уважен в пълния предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба о т Д. Й. З., в който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.

Въззивна жалба срещу решението е подадена и от Д. Й. З., който обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 109 ЗС, в частта, с която е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. сумата от 3241 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против последните насрещен иск за заплащане на основание чл. 45 ЗЗД на сумата от 4247,63 лв. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението в посочените части. Поддържа се, че същото е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, без съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите на ответника З.. Оспорва се като несъобразен с доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд, че поведението на ответника З. е неправомерно. Излагат се доводи, че с уважаването на негаторния иск по чл.

109 ЗС съдът е разпоредил извършването на действия от страна на ответника, които засягат чужда собственост, не са конкретно индивидуализирани, а част от които са фактически изпълнени. Взема се становище за основателност на 2 предявения насрещен иск, като се поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците – ответници по насрещния иск, отказват да вземат участие в поддържането на общите части и се противопоставят на опитите на Д.З. да ремонтира същите, в резултат на което за последния са настъпили вреди, установени от заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от, С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК необжалвалият обикновен другар К. К. З., ЕГН: **********, не е заявила присъединяване към въззивната жалба.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. против Определение № 263611 от 21.09.2021 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в частта , с която се иска присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на адв. П. и адв. С., в размер на 550 лв., съразмерно с уважената част от исковете. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението в обжалваната част, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново с присъждане на посочените разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника Н. Б. М., ЕГН:

**********, не е взела становище по подадените жалби.

Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По тази причина следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото 3 доказателства, че ищците С. С. К., И. Г. К. и Г. С. К. са собственици по наследство от техния общ наследодател С. И. К. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, находящ се на първия етаж от сграда в гр. ***. Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 2239/27.04.2017 г. , че С. И. К. е починал на *** г., като е оставил за свои законни наследници И. Г. К. – съпруга, както и две дъщери – С. С. К. и Г. С. К.. Същият се е легитимирал като собственик по силата на решение № 197/29.06.1967 г. на Пловдивски окръжен съд за извършване на делба, като в негов дял са поставени западната част на партерния етаж, състоящ се от входно антре, стая, кухня с кухненска ниша и мивка, избени помещения под стаята, антрето и външното стълбище, външен клозет, 4/18 идеални части от дворното място с площ от 169 кв.м., находящо се в гр. ***, ведно с 4/18 идеални части от общите части на жилищната сграда.

Ответникът Д. Й. З. от своя страна се легитимира като собственик на източната част на партерния етаж, целия втори етаж на сградата и целия тавански етаж, външната стълба с коридор, южната част на бараката в двора, избеното помещение под кухнята, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на 78/108 идеални части от собствеността върху дворното място, въз основа на следните правни сделки: С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. придобива по дарение източната част на партерния етаж на жилищната сграда в гр. ***, целия тавански етаж от същата сграда, без право на надстрояване, 7/18 идеални части от дворното място на същия адрес, с площ от 169 кв.м., ведно с ½ идеална част от външната стълба с коридор, ведно с 7/18 идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. З. придобива по дарение 1/108 идеална част от СОС с идентификатор ***, находящ се на втори етаж от сграда, построена в имот с адрес: гр. ***, с площ от 76,71 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. Д. Й. З. придобива 22/108 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. ***, с площ от 168 кв.м., ведно с 71/108 идеални части от СОС с идентификатор ***. С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *** г. З. придобива по 1/3 идеална част от СОС с идентификатор ***, находящ се на втори етаж от сграда, построена в имот с адрес: гр. ***, с площ от 76,71 кв.м., ведно с 14/108 идеални части от ПИ с идентификатор

***. Видно от удостоверение за сключен граждански брак Д. Й. З. е сключил граждански брак с К.К. Х. (понастоящем К. К. З.) на *** г.

Като съсобственик в процесния имот се легитимира и третото лице помагач Н. Б. М.. С договор за доброволна делба на недвижим имот от 1993 г. в дял на Н. Б. М. се дава и тя получава в изключителна собственост северният магазин с избено помещение, находящ се в масивната сграда в имот в пл. № 1783, гр. ***, в дял на М. Б. З. се дава и тя получава магазин, находящ се в 4 масивната жилищна сграда в имота, а видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 08.06.1994 г. за собственици по наследство, давност и делба са признати Н. Д. К. за 14 /108 идеални части, Г. Д. К. за 28/108 идеални части, за М. Б. З. за 21/108 идеални части и Н. Б. М. за 21/108 идеални части от дворното място в гр. ***, представляващо парцел VII-1783.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателствени източници по категоричен начин се установи, че процесната жилищна сграда в гр. *** се намира в изключително лошо фактическо състояние. Горният извод се потвърждава от представените от Община Пловдив множество молби и сигнали на страните по настоящото дело, адресирани до общината за периода 2009 – 2019 г., и съответните актове, издадени във връзка с тях, всички отнасящи се до имот с идентификатор ***, както и от констативен протокол от 07.02.2020 г. на комисия, назначена от кмета на район ***, община Пловдив по реда на член 195 ЗУТ със заповед от 04.09.2019 г., извършила оглед в процесния имот. От посочения протокол е видно, че въз основа на направените констатации комисията е взела решение сградата да бъде премахната (съборена) като компрометирана поради опасностите, които създава за обитателите и преминаващите, и е предложила на кмета на Район „***“ - Община Пловдив да издаде заповед за премахване на компрометираната сграда на основание член 195, ал.6 ЗУТ. От приобщеното по делото писмо от 30.06.2020 г. от Община Пловдив, Район „***“ се установява, че във връзка с горния констативен протокол не е издавана заповед за премахване на компрометирана сграда на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ по отношение двуетажната жилищна сграда в гр. ***. По делото са приложени покани от ищците, изпратени до ответника и получени от него, по Телепоща от 22.06.2015 г., 04.05.2016 г. и 15.06.2016 г., в които се отправя искане ответникът да отстрани незабавно проблема с отводняването на покривната тераса и да я приведе в нормално състояние.