Решение № 5363 от 17.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5363

Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20267040700704 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т. Х. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2317552/14.03.2026 г., издадена от полицай към Първо районно управление при ОД МВР Бургас. С оспорената заповед на К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че управляваният автомобил не е собственост на жалбоподателката, а на търговското дружество „Билдър груп“ ЕООД, като тя го е управлявала инцидентно и не е знаела, че регистрацията е прекратена поради липса на действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва се, че още непосредствено след проверката е сключена валидна застраховка и регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона, поради което продължаването на мярката не съответства на целта на ЗДвП и нарушава принципа на съразмерност. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията.

Ответникът – издател на заповедта, се явява лично, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Представено е заверено копие на административната преписка по опис.

Факти

На 14.03.2026 г. около 23:05 – 23:26 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], в посока на движение към 24-ти Черноморски пехотен полк, жалбоподателката Т. Х. К. управлявала лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Билдър груп“ ЕООД, [ЕИК]. При извършената полицейска проверка е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 10.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на данни за валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За установеното е съставен АУАН серия GA № 4526717/14.03.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. С акта са иззети СУМПС [номер], свидетелство за регистрация част II № ********* и двете регистрационни табели с № [рег. номер]. В същия ден, въз основа на АУАН и прието наличие на материалноправни предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, полицейският орган е издал процесната заповед за временно отнемане на СУМПС.

От приложената административна преписка се установява, че след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил при ЗАД „Бул Инс“ АД – полица № BG/02/126000922571, сертификат № CW00491798, издадена на 15.03.2026 г. в 08:31 часа, със срок на действие от 15.03.2026 г. до 14.03.2027 г. С мотивирана резолюция № 26-0431-[рег. номер]/17.03.2026 г. административнонаказателното производство по АУАН е прекратено, като е посочено, че деянието съдържа признаци на престъпление по чл. 345 от НК и е образувана преписка по описа на Първо РУ – Бургас. По делото не са представени доказателства за последващото движение или приключване на тази преписка.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Я. П. К. – съпруг на жалбоподателката и пълномощник на дружеството собственик на автомобила. Съдът кредитира показанията му като последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят заявява, че автомобилът е служебен, закупен е скоро преди проверката, при закупуването е имал уверение, че е налице застраховка „Гражданска отговорност“ за една година, а в деня на проверката той е предоставил автомобила на съпругата си да се прибере с детето. Посочва още, че дружеството не е получавало уведомление от застрахователя или от органите на „Пътна полиция“ за прекратяване на застраховката или на регистрацията.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 14.03.2026 г., а жалбата е подадена на 27.03.2026 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от адресат на индивидуалния административен акт, чиито права и законни интереси са засегнати, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Заповедта е издадена от компетентен орган. От данните по преписката се установява, че издателят е полицай към Първо РУ при ОД МВР Бургас, оправомощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД МВР Бургас да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП. Не се установява нарушение на административнопроизводствените правила.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, временно отнемане на СУМПС може да бъде наложено на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП мярката е до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Според чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения.

В конкретния случай причината за прекратяване на регистрацията на автомобила е липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Тази причина е отстранена непосредствено след проверката чрез сключване на валиден договор за ГО за същото МПС. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратената регистрация се възстановява служебно при предоставени данни за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на такава застраховка. Следователно фактическото състояние, което е обосновало преустановителната и превантивна цел на мярката – участие в движението на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка – е било отстранено веднага след констатирането му.

Съдът съобрази, че към релевантния момент чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е в редакцията след изменението с ДВ, бр. 64/2025 г., с която е отпаднало задължението на органа по регистрацията да уведомява собственика за служебно прекратената регистрация. Ето защо липсата на уведомяване от органите на МВР не обуславя незаконосъобразност на процесната заповед.

На следващо място, по смисъла на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо последващото сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ не заличава фактическите основания, съществували към 14.03.2026 г., нито само по себе си обуславя извод за първоначална материална незаконосъобразност на заповедта. Същевременно, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, този факт следва да бъде съобразен ведно принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона.

В случая към момента на приключване на устните състезания причината, обусловила служебното прекратяване на регистрацията – липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е отстранена. При данните, че жалбоподателката не е собственик на автомобила, управлявала го е инцидентно и не се установява да е знаела за служебно прекратената регистрация, продължаващото отнемане на СУМПС надхвърля необходимото за постигане на превантивната цел на мярката. При тези обстоятелства оспорената заповед, макар издадена при наличие на формално установени фактически основания, се явява несъответна на целта на закона и несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК, поради което подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват за внесената държавна такса в размер на 5,11 евро за образуване на делото и платения хонорар за един адвокат в размер на 350 евро, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2026 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2317552/14.03.2026 г., издадена от полицай към Първо районно управление при ОД МВР Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, да плати на Т. Х. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], сумата от 355,11 евро, разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�