Решение № 3651 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100508453 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Срещу решение № 5747 от 11.04.2023 г. по гр.д.№ 60900 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав са постъпили въззивни жалби от ответниците, както следва:

1-Л. А. И..

Решението се обжалва в частта , в която иска по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е бил уважен и в полза на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД е признато вземане в размер на 289,17 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г.- 24.06.2022 г. върху главницата, представляваща стойност на доставената и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.30.04.2021 г.

Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение. Сочи, че извода на СРС, че ответника/въззивник е титуляр на партидата е неправилен.

Ответникът никога не бил получавал фактура на свое име. В случая били приложими ОУ-2014 и ОУ-2016 г. Счита, че разпоредбата на чл.33, ал.4 от 1

ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителни сметки и издаването на Обща фактура за отоплителния сезон 2019-2020 г. , респ. за отоплителен сезон 2020 г.- 2021 г. било настъпило след предвидения в ОУ-2016 г., 45-дневен срок. След като не можело да се приложи правилото на чл.33, ал.4 от ОУ, то приложение намирало правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД, т.е. ответникът изпадал в забава след покана. По делото не били ангажирани доказателства ищеца да е отправил покана до ответника поради което претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД била неоснователна. Позовава се на съдебни решения на СГС на други въззивни състави. Липсвали данни на името на ответника да са издавани фактури поради което на това основание претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД също била неоснователна. В случая фактурата била издадена на едно трето за спора лице. Затова и не била настъпила изискуемост на паричното задължение, което се претендира. Съгласно практика на РС, чийто решения цитира, за да имало изискуемост на вземане било необходимо да има издадена фактура.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли така предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, изцяло. Претендира направените разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред Софийски районен съд- „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенцията му е била уважена. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.04.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 12.05.2023 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

В частта, в която решението се обжалва, СРС е уважил иска, предявен по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

2-М. А. И..

Решението се обжалва в частта, в която иска по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е бил уважен и в полза на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД е признато вземане в размер на 289,17 лв.-обезщетение за забава за периода от 2

15.09.2020 г.- 24.06.2022 г. върху главницата, представляваща стойност на доставената и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.30.04.2021 г.

Излагат се идентични доводи с тези по жалбата на другия ответник /виж по-горе/.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли така предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, изцяло. Претендира направените разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред Софийски районен съд- „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенцията му е била уважена. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.04.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 12.05.2023 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

В частта, в която решението се обжалва, СРС е уважил иска, предявен по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 21.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 38321по описа за 2022 г. по описа на СРС, 32 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжниците следва да се считат за уведомени, съответно Л. на 10.09. 2022 г., а след като М. е подал възражение по чл.414 ГПК на 07.10.2022 г., то следователно и той е бил уведомен.

Видно от възраженията, длъжниците са признали задълженията за главница за топлинна енергия и за стойност на дялово разпределение.

3

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 24. 10.2022 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 10.11.2022 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК и само за установяване на вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС относно изпадането в забава на длъжниците/потребители на топлинна енергия, е констатирал, че същите не са оспорили вземанията за главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия и стойността на услугата за дялово разпределение. По отношение на исковия период били приложими ОУ-2016 г., в сила от 27.06.2016 г. съгласно тези ОУ купувачът изпадал в забава в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Това означавало, че при действието на ОУ2016 г. не била необходима покана, за да бъде поставен длъжника в забава, тъй като длъжниците изпадали в забава с изтичането на предвидения срок, съответно приложимо било правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД. Тези правила били относими само за заплащането на стойността на топлинната енергия, не и за стойността на услугата за дялово разпределение. За изпадане в забава по отношение на последното била необходима покана.

В частта, в която претенциите са били отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е изпаднали ли са потребителите на топлинна енергия /ответници/ в забава по отношение заплащането на стойността на доставената и потребена топлинна енергия.

Следва да напомним, че главницата, представляваща стойност на доставената и потребена топлинна енергия не е била оспорена с възражението по чл.414 ГПК, а всеки един от длъжниците е признал, че дължи такава в размер на по 2 236,04 лв.

Следователно въпросът за това дали въззивниците са потребители на топлинна енергия не подлежи на обсъждане нито в производството по реда на 4 чл.422, ал.1 ГПК, нито в настоящето. Затова и доводът на всеки един от въззивниците, че не бил титуляр на партидата не следва да бъде обсъждан.

За процесния период са приложими правилата на ОУ-2016 г.

/приложени от ищеца с исковата молба / съгласно които - чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислявал обезщетението за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, които са неплатени в 45-дневния срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен - с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него.

Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

С оглед на изложеното, доводите на въззивниците за липса на изискуемите по ОУ предпоставки за изпадането им в забава по отношение на главницата за потребена топлинна енергия са неоснователни. Според приложимите ОУ, не се изисква публикуване на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

При тази правна уредба задължението се явява срочно и е приложимо правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД.

Тъй като по заявлението по чл.410 ГПК се претендира стойност на доставена ТЕ за периода от м.05.2019 г.- до м.04.2021 г., то ОУ-2014 г. на които се позовават и двамата въззивници не намират приложение относно изпадането в забава на потребителите на топлинна енергия.

Следователно правилно СРС е определил от кой момент ответниците изпадат в забава.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната му част по исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да се потвърди.

По разноските:

5

Пред първата съдебна инстанция:

С обжалваното решение СРС е присъдил в полза на адв.Н.И. адвокатско възнаграждение в размер на 5,36 лв., а в полза на адв.М.Л. – също 5,36 лв. В случая не били предявени два иска, а само един, тъй като основанието било едно и също- забава в плащането.