Решение № 2991 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100503677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. С. Т. вх. № 283992/29.11.2024г. /уточнена с молба от 29.04.2025г./ срещу постановление от 20.11.2024г. по изпълнително дело № 20228510402804, с което ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на разноските, както и искането за спиране на производството.

Жалбоподателят излага доводи, че не му е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че задължението е било в размер на 4000 лв., а ЧСИ запорирал, респективно наредил да бъдат преведени над 25000 лв. Твърди, че разноските от ЧСИ били начислявани по „неясни критерии“. Излага доводи, че таксите ЧСИ е начислявал върху сумата от 10 000 лв. Поддържа, че адвокатският хонорар за образуване на изпълнително дело е прекомерно завишен. ЧСИ запорирал сметките му над размера на вземането. Моли да бъде отменено постановлението от 20.11.2024г., с което ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на разноските, както и искането за спиране на производството.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е депозирал възражение по подадената жалба. Намира същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви, в които изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че разноските са начислени правилно и законосъобразно. По отношение на разноските за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение намира, че жалбата е недопустима, като преждевременно подадена, тъй като едва с разпореждане от 11.12.2024г. е било оставено без уважение искането за намаляване на адвокатски хонорар.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20248440402254 е образувано на 25.07.2024Г по молба на взискателите Л.С.Т., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********, чрез адвокат В.И.И.а, като пълномощник на тяхната майка и законен представител Х. Т.а, въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2024г., издаден от Софийски районен съд, 37-ми състав по гр.д. № 54214/2023г. на СРС, по силата на който длъжникът С. С. Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на малолетните си деца С.С.Т. и Л.С.Т. месечна издръжка в размер на по 500.00 лева за всяко дете, считано от датата на депозиране на исковата молба 03.10.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяващ издръжката, на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал.

1, изр. 2 от СК. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат събрани сторените разноски в изпълнителното производство за оказаната правна помощ при условията на чл. 38 ЗА, съгласно представения договор за правна помощ.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 41270/30.07.2024г., връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и съобщение за образувано дело с изх. № 58666/31.10.2024г., връчено лично на длъжника в кантората на ЧСИ С.Я..

С цел обезпечаване вземането на взискателите и с оглед размера на задължението, е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД и запор върху трудовото му възнаграждение, което получава във Военно формирование № 46380. На 08.11.2024Г. С. Т. е входирал молба с вх. № 97625/08.11.2024г., с която е поискал да се вдигне запорът върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, възразил е срещу изискуемата сума от 10 024,91 лева, начислените такси и лихви и е поискал изпълнителното производство да бъде спряно. С постановление от 20.11.2024г. молба с вх. № 97625/08.11.2024г. е оставена без уважение относно искането за корекция в размера на дълга до представяне на доказателства за твърдяното плащане, искането за намаляване на разноските и за спиране на производството. Постановено е да бъде изпратено уточнително съобщение до „Банка ДСК“ АД с указания да оставя на разположение на длъжника суми, постъпили с основание „заплата/трудово възнаграждение“. В законоустановения срок е постъпила жалба с вх. № 110835/10.12.2024г., с която се обжалва постановление от 20.11.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу 2 акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26. 06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 81 от ЗЧСИ „Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл.

2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“ Видно от изпълнителното дело ЧСИ законосъобразно е начислил такси и разноски за извършените от него действия, съгласно Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители.

В изпълнителното дело подробно са описани разноските, по пера, като е посочено основанието за начисляване и дължимата сума. За образуване на изпълнително дело, изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор ЧСИ е начислил таксите по тарифата, които са в определени размери. Единствено относно „изпълнение на парично вземане“ е взет предвид материалният интерес по делото.

Видно от постановление от 20.11.2024г. ЧСИ е посочил, че оставя без уважение искането на жалбоподателя за корекция в размера на дълга до представяне на доказателства за твърдяното заплащане на суми от 7400 лв. В т. 4 от същото постановление изрично е указано на длъжника, че при представяне на доказателства за 3 пълно или частично плащане на дълга преди образуване на изпълнителното производство такса, дължимата пропорционална такса ще бъде намалена съответно на дължимата в производството сума. Въпреки това такива доказателства не са представени. Нито в молбата за образуване на изпълнителното дело, нито в отговора на частната жалба се съдържа признание от страна на взискателя за доброволно плащане на дълга, преди образуване на изпълнителното дело. В молбата за образуване на делото изрично са посочени получените суми и датите на получаване, но също така е посочено, че не са погасени всички суми, доколкото с влязлото в сила решение е допуснато предварително изпълнение със задна дата.

Ето защо, след като не се представят доказателства за твърдяното доброволно плащане, съдът намира, че правилно ЧСИ е приел материалният интерес, върху който следва да се начисли пропорционалната такса.

В изпълнителния лист е посочен размерът на издръжката, определен за всяко от децата, който следва да се заплаща ежемесечно, счита от 03.10.2023г. Посочени са и платените доброволно суми от жалбоподателя, а същият не представя доказателства за заплащане на други, поради което и не е необходимо да се назначава ССЕ от съда за изчисляване на размера на дълга. Следователно от 03.10.2023г. се дължи издръжка в размер на общо 1000 лв. за двете деца. За 2023г. – 3000лв. за три месеца; от 01.01.2024г. до м. 10.2024г. – когато е наложен запорът, задължението е възлизало на 10 000 лв. /10 месеца по 1000 лв./ или общо 13 000 лв. за 2023г. и 2024г. до датата на налагане на запора. В молбата за образуване на изпълнително дело е посочено, че е платена сума в общ размер на 5000 лв., а доказателства за други платени суми длъжникът не представя, следователно след приспадане, остатъкът за главница възлиза на 8000 лв. /13000 лв. – 5000 лв./, тоест точно толкова, колкото ЧСИ е посочил, че се дължи за главница в запорното съобщение – л. 38 от изпълнителното дело.

С молбата от 29.04.2025г. се уточнява, че се обжалват разноските, които жалбоподателят счита за по – големи от нормативно определените. Поради изложените по – горе съображения, съдът намира, че дължимите такси са правилно изчислени и в тази част жалбата е неоснователна.

Частната жалба е била подадена преди да бъдат присъединени за събиране адвокатските хонорари – на 29.11.2024г. Едва с разпореждане от 19.12.2024г. ЧСИ е присъединил за събиране в изпълнителното производство адвокатски хонорар в размер на 200 лв. До момента на подаване на жалбата не е имало никакво присъединяване на адвокатско възнаграждение или друго произнасяне на ЧСИ в тази връзка. Длъжникът е бил уведомен за разпореждането на 10.01.2025. – л. 105 от изпълнителното дело. В съобщението е посочено, че същото може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, но жалба срещу разпореждането от 19.12.2024г. не е подавана. Дори да се приеме, че с частната жалба допълнение от 04.04.2025г. се обжалва същото, то 4 срокът за обжалване на това разпореждане ще е изтекъл, поради което и същото ще следва да се остави без разглеждане.

С разпореждане от 03.02.2025г. и след подаване на жалбата, е присъединен и адвокатски хонорар в размер на 200 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 412.40 лв. – л. 132 от изп. дело. За това разпореждане липсват данни длъжникът да е бил уведомен, да е подавана жалба срещу него, поради което също не е предмет на настоящата жалба.

Ето защо, твърденията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящето производство не следва да бъдат разглеждани. След уведомяването на жалбоподателя за разпореждането от 03.02.2025г., същият разполага с възможността да подаде частна жалба в тази връзка.

На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая не са налице изключенията по т. 1-3, т.е. делото не е прекратено съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия не са изоставени от взискателя или не са отменени от съда, не се претендират разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно длъжникът дължи плащане на разноските.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.